Ще бъда откровен. Пиша за политика от доста време, но от няколко седмици дори не искам да разговарям за нея. Сврял съм се в себе си. В момента се случва нещо невероятно, но същевременно и обичайно. Същите хора, които преди 12 години възторжено възкачиха мутрата Бойко Борисов на властовия трон, а по-рано направиха същото с царя, сега с блеснал поглед ми обясняват как „новите министри ще изринат кочината“. Излишно е да обяснявам, че преди да се врекат в новата си любов, тия мои приятели и познати със същата страст пропъждаха старата. И сега по същия начин ентусиазирано посрещат Петков и Василев.

В отговор предпочитам да се самовглъбя, не защото непременно знам по-добри или по-лоши управленци ще бъдат двамата харвардци от Борисов. А защото виждам как това адмириращо ги простолюдие напълно заслужава определението си – сами не помнят собствения си предишен възторг, не щат да потърсят елементарна отговорност от себе си за самозаблудите. Как не им увряха главите толкова години, че ако политик ги лъже, проблемът не е негов, а техен! И за какво са им изобщо тия глави на раменете? С такива хора, естествено, никакъв разговор не може да се води. Те вече знаят, сигурни са, че Петков и Василев са „успешни хора“, дошли да оправят България. Прочели са го във вестниците, казали са им го разни платени социолози, политолози и журналисти по телевизиите… И никакви аргументи за обратното, като например, че сложиха точно данъчния престъпник Румен Спецов за шеф на НАП, не могат да ги разколебаят.

Като следящ политическите процеси обаче, съм длъжен да напиша това, което виждам. Пък нека всеки сам си прецени:

– Петков и Василев в никакъв случай не са нови политически лица, ей сега открили призванието си да спасяват България. От две години медийната група на Иво Прокопиев, им прави активен пиар. Същият неолиберален и глобалистки Прокопиев, който е основен разпределител на грантовете на „Америка за България“ за българските медии. Същият онзи Прокопиев, който съвсем легално вкара трима министри – Плевнелиев, Дянков, Трайков, в първото правителство на ГЕРБ. И винаги се е опитвал да влияе на властта, зареден с американско грантово финансиране и влизайки в конфронтация с други икономически кръгове – като този около Пеевски. Сега при служебното правителство на президента Радев и с американски натиск влиянието на Прокопиев върху българското управление в полза на Вашингтон очевидно е било успешно. Това се случва зад кулисите, докато публиката е оставена да си въобразява, че двамата нови хубавци не са кукли на конци, а просто находки на Радев.

– Четири месеца не са достатъчно време да се прецени има ли качества един човек да управлява добре. Още повече, ако е служебен министър. Не може да се каже и за двамата новопартийци Петков и Василев. Все повече българи ги харесват. Това показват всички социологически проучвания. И дори да не е вярно, ще стане с тяхна помощ. Но няма нито един положителен резултат от работата на двамата до момента, нито един. Повтарям – нито един. Но не е и възможно да има. И тук е интересният момент – няма резултат, но пък хората ги харесват. Ясно е рационална ли е тази превъзбуда.

– Пиар акциите и режимът „кампания“ не бива да се бъркат с резултат. А точно това правят четири месеца Петков и Василев. Всичко – от незнайно кога стартиращият завод за електромобили, през хватката парите за магистралите да се задържат с цел да постигнат по- добри бюджетни цифри, до отричане на затварянето на тецовете пред синдикалисти и работници, а в същото време да работиш за затварянето им… – е пиар. Моите познати от началото на текста казват: „Гледай бе, гледай как НАП събира сега повече пари!…Има резултати!“. Нямаше смисъл да им припомням, че същото казваха самите те малко след възцаряването на Борисов. Тогава пиарът се правеше от германски и американски експерти в негова полза и на гърба на тройната коалиция. Сега „новите“ са подпомагани медийно от същите американски пиари и пак с американски пари– но този път на гърба на Борисов. Колко от всичко това е промяна, пак няма смисъл да обяснявам.

– В ценностно отношение Петков и Василев не демонстрират нещо по-различно от добре познатите ни неолиберални политически лица. Финансовият министър сложи за шеф на НАП именно Спецов, икономическият го подкрепи. Самият икономически министър, след толкова много обиколки на български градове, така и не намери време да прескочи до Букурещ, след като там бил документът, удостоверяващ липсата на канадско гражданство. Поуката от тия истории също е ясна.

– В момента тече съревнование сред държавните анализатори да пророкуват колко много гласове ще вземе партията на двамата. Андрей Райчев дори прогнозира 500 000 гласа. А сега, ако някой има памет, нека си припомни колко бяха прогнозираните гласове за „Атака“ 2006 г.? Никакви. Нито една социологическа агенция не им пророкува влизане в парламента. Причината бе, че Сидеров бе непредвидим играч. До някаква степен той бе антисистемен и опасно повратлив. Не се нравеше на американското посолство. По същия начин, по който в момента не им се нрави БСП. Притежателите на голф комплекси – социолозите Стойчев и Райчев „националноотговорно“ мълчаха за това че Сидеров набира скорост – за да не я увеличават. А сега същите ще се избият да предричат успех на Петков и Василев. Защо ли? Много просто – двамата просто не са антисистемни. Те са продукт на системата и даже нещо повече – те са прекият избор на „Козяк“, която инвестира в тях и ги насърчава.

– Малко разяснение относно някои базови политически понятия: Система и статукво са различни неща. Статуквото е част от системата. Част от нея са и сили, които са срещу статуквото. Така на миналогодишния протест, а и като цяло при детронирането на ГЕРБ, нямаше опит за смяна на системата. Редовите протестиращи мислеха, че я рушат, бъркайки като синоними двете понятия. Не схващаха, че са различни и разместват само части от цялото. Вместо Борисов и т. нар. патриоти – Радев, Прокопиев, Христо Иванов и останалата компания. ИТН обаче се оказа бъг в тоя процес. Заради изравнените електорално сили настана ситуация без изход. Затова сега партията на Петков и Василев идва да разсече възела. Да задвижи пак системата. Повтарям – те не целят да я сменят, а да помогнат на едната част от нея да пребори другата – Днешният избраник на САЩ Румен Радев да унищожи стария избраник Бойко Борисов. Затова и разни Андрейрайчевци са активирани да наливат в полза на „новите“. ДПС не бива да бъдат замесвани в тези размествания. Интересът им е гарантиран, независимо хората на Борисов или на Радев ще са горе. Важното за ДПС е системата да си функционира. А за простолюдието се организират зрелища като десант с лодки.

– Съпричастността на Румен Радев към новата партия е толкова несъмнена, че не знам вече има ли човек, който би се осмелил да каже обратното. Нататък всеки да си прави изводите редно ли е държавен глава да бъде партиен строител. Впрочем, макар да е непряко, Радев стана първият президент, който строи партия през мандата си.

– Опитът на Петков и Василев да пробият в парламента чрез „Екогласност“ пък е направо изумителен. Мислех, че е фейк, но те днес признаха за разговорите. Точно „Екогласност“, водена от изключително принципен ляв човек?! Успелите бизнесмени, харвардците предлагат далавера на лидера на „Екогласност“, която е партия срещу статуквото още преди да са се родили тия двамата! Сашо Томов по принцип ги върши тия неща. Нищо друго освен липса на акъл не показва тази работа.

– Барикадното мислене е един от най-големите бичове на съвременното българско общество.  Естествено, обективността изисква Петков и Василев да бъдат похвалени, ако постигат добри управленски резултати. Пак казвам, че такива до момента няма, затова не ги отбелязвам. Не само пиарът, но и „риенето“ в ББР не е резултат. Той просто е удар на един лагер срещу друг, част от войната между двете парчета от системата. Иначе в личен план двамата безспорно заслужават похвала. Имат си образование, успешен бизнес, пари, симпатиите на много хора. Но тези им достижения нямат общо с държавата.

– Да обобщя. Нищо, ама наистина нищо ново в исторически план не се случва покрай партията на Петков и Василев. Имаме двама чаровници, в които е инвестирано отдавна. Те трябва да посъживят електората, че току-виж на следващите избори пред урните отишли 20%… Послъгват, правят глупости, но пък са нахални, непукисти… Дори „идейното“ ситуиране „не сме нито леви, нито десни“ е стара неолиберална плоча, с която глобалистите налагат политическите си слуги – Макрон във Франция, Трюдо в Канада… Народът обаче за пореден път се е прехласнал убеден, че „на тия новите трябва да се даде шанс“. Искам да бъда разбран правилно. Аз не съм екстрасенс и не мога да съм на 100 % сигурен, че тия двамата ще се окажат мекерета. Но с метода на опита и изследването може да се прогнозира с голяма вероятност, че ще са новите Милен Велчев, Николай Василев и Росен Плевнелиев.

Накрая ще си позволя два погледа в бъдещето. Краткосрочен: с партийната регистрация, службогонците в листите и идейното ситуиране новата партия на Петков и Василев тепърва ще става за смях. Но в противовес са ирационалните народни влечения. От това кой фактор ще надделее, зависи голямо или малко електорално парче ще отхапят Петков и Василев. Радев ще търпи вреди, трудно ще отиграва всестранните удари. А сега дългосрочният поглед: виждам Петков и Василев като водещи лица в едно редовно правителство. А малко след това моите приятели и съседи ще обявят, че са били измамени. С жаден поглед ще се нахвърлят към следващото привидение, спуснато им от системата. Няма да намерят вина в себе си. А аз пак ще мълча свит и безсмислено погнусен от цялата простотия. Skandalno.net

Автор: Искрен Вълчев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: