Кирил Петков създава усещането, че говори искрено, истинно и по същество. Впрочем същото впечатление създаваше Борисов в началото на телевизионната си кариера и до много късен етап, макар и за друг сегмент от аудиторията – по-простоватия. Кирил Петков има чар и хората просто си го искат. Мисля, че нищо не може да им попречи да го получат. Въпрос на дизайн е под каква форма ще стане. А е и време след като години наред бяха лъгани по-простите, сега да бъдат измамени и по-сложните с големите претенции, та всички да минат по реда си. Изненада е само съкратеният период, в който това се случва. Току-що Слави Трифонов излъга едните и… хоп, от ръкава на същият глобален ментор се появи Кирил Петков, който плени другите. Динамични времена.

Атаките срещу Кирил Петков за двойното му гражданство помагат за вдигането на неговия рейтинг и са тласък за развитието на политическата му кариера. Напълно логично ще е Конституционният съд да обяви, че той е избран незаконно за министър, защото така е според закона. А това ще засили образа му на жертва на мафията, срещу която се е изправил.

Подобен ефект имаше отказът за регистрация на НДСВ през 2001 г. когато Симеон II обяви, че ще ни оправи за 800 дни и докара на телевизора юпита, които изглеждаха досущ като Кирил Петков. Те просто отвяха Костов и неговото управление, които бяха разочаровали и отвратили българите със своята корупция. НДСВ не просто не я спря, а я вдигна на по-високо ниво.

Първият закон, който царят прокара, беше в полза на хазарта и Васил Божков, а Милен Велчев завъртя далвавера за стотици милиони с външния ни дълг, която въобще не беше усетена от обикновените хора, за които корупцията на СДС и Костов беше видима и осезаема. За разлика от тази на НДСВ, която обслужи глобални елити по един рафиниран начин – корупция в десетки пъти по-голям мащаб от тази при Костов. НДСВ изостави всички вътрешни усилия и остави България по течението. А пари в страната ни потекоха само заради продажбата накуп на стотици държавни фирми.

Симеон II постави началото на новото затлачване, което царските хора наричаха новото време. Царят усети, че българите не обичат реформи и ги остави да се носят по течението на историческото време, управлявайки въобръжението им през мълчанието си и медиите, които го играеха, подобно на старото театрално правило, че шутът играе краля. „Тройната коалиция“ продължи тази глобалистка политика по инерция, а Бойко Борисов я разви в невиждани размери, защото имаше харизма, която импонираше на масовия българин и не само, че не мълчеше, ами се превърна в основна говореща глава. Всеки ден в близък план в продължение на 20 години. Освен това имаше и таланта да говори така, че изреченията му влизаха в 30-секунден синхрон в централните новини, а всички ги запомняха, без значение дали са откровен тъпизъм или само простотия.

Бойко Борисов и ГЕРБ управляваха настроенията на българите, а не държавата. Главната ефективност от тяхното управление бе внимателното балансиране между различните корупционни интереси на големите играчи – наши и чужди, което създаваше усещане за стабилност… макар и пагубна в дългосрочен план.

През миналото лято по непонятни причини този баланс беше нарушен с удар върху Васил Божков. Нямам информация дали това се дължи само на самозабравянето на Пеевски или и на американска намеса, но е факт, че атаката срещу Божков сложи началото на края на модела „Борисов-Пеевски“. САЩ помогнаха явно за това, като обявиха Пеевски и Божков в списъка по “Магнитски”, но не удариха Борисов. Оставиха го в ноктите на демокрацията, което е съвсем естествено. Ако българите гласуват масово за ГЕРБ, американците ще трябва да работят с тази партия, а не да се чудят на кого да се опрат.

Това решение на янките се оказа прозорливо, защото въпреки всички усилия на цялата държавна машина, които служебното правителство и Румен Радев впрегнаха срещу Борисов, той се очертава като победител и на третите предсрочни избори (даже си мисля, че резултатът му на последните беше изкуствено занижен, но това няма значение). Слави Трифонов изигра успешно своя актьорски етюд, за който беше нает… и провали премахването на ГЕРБ и ДПС от властта. ИТН беше създадена, за да се запази този модел, а не да бъде разрушен.

Според мен имаше леко отклонение от този план веднага след изборите на 4 април, когато недоволството срещу Борисов и ГЕРБ беше в пика си, а и се създаде усещане за промяна. Тогава ДПС решиха, че могат да отстранят Борисов и да го заменят със Слави Трифонов и се включиха активно в “чегъртането”, заедно с президента Радев. Последва отрезвяване, защото се оказа, че Борисов не е унищожен, а ГЕРБ запази електоралната си тежест, а и заради заплахата хората на Прокопиев (дългогодишният основен враг на ДПС) да се наместят в новата управленска конфигурация. ДПС се отказаха да заличат Борисов, както и да помагат на Румен Радев, защото прозряха, че той се е опрял и на хора от редиците на смъртните им соросоидни врагове – “Капитал” и „Демократична България“.

В този анализ не обръщам внимание на Мая Манолова и нейните неолиберални “мутри, вън”, защото мисля, че те са обикновен миманс. Не акцентирам и върху БСП, защото тя е под все по-гъстия артилейски огън на американското посолство, което изпълнява директивата на Вашингтон автинтична лява партия в България, както и синдикати да не съществуват. Третото място на изборите на 4 април смъкнаха БСП до маргиналните политически партии и това изглежда ще е за дълго.

Румен Радев, чиято задача, спусната му от САЩ бе да изгради алтернатива на доскорошния пак проамерикански модела на управление между ГЕРБ и ДПС, също се провали. Четири години той вървя след събитията и държа речи. В началото много хубави и обещаващи, в края – банални и лишени от сила, защото се видя, че зад тях не стои нищо.

Тук няма да изброявам всичките му неудачи, свързани с активната политика – от международната сцена, където се прояви като топ американски ястреб и най-върл русофоб, през изграждането на комичен стратегически съвет, безкрайните лишени от смисъл консултации по различни поводи, предложенията му за промени в конституцията, кадровите му решения и аматьорския му екип, който така и не можа да изгради за един мандат. Въпреки всички скандали и провали на ГЕРБ, Радев не успя да инкасира никакво политическо предимство пред Борисов, дори и след безобразното нахлуване на Гешев в президентството миналото лято. Протестиращите го забравиха на втория ден след размахания юмрук, а Мая Манолова и Хаджигенов ги яхнаха и влязоха в Народното събрание с “победоносните” 4.5%. От същото намаза и неолибералстващия Христо Иванов с неговата „Да, България“

В началото на годината Румен Радев изглеждаше по-слаб отвсякога, изоставен дори и от партията, която го издигна – БСП. Тогава той направи единствения си печеливш ход. Върза се за американците и Херо Мустафа, която бе представена на служебното правителство като генерал-губернатор, обикаляйки всички министерски кабинети, че и този на печално известния културист Румен Спецов от НАП. Оттам дойде силата на Радев и той започна да чегърта ГЕРБ през служебното си правителство с невиждана за него смелост. За съжаление се провали дори в това начинание, а последните социологически проучвания, които дават на Борисов първото място на следващите избори, са най-яркото доказателство за този провал.

Лично за мен бе голямо разочарование беше заиграването на Радев със Слави Трифонов в края на предишното Народно събрание, когато президентът помогна за поправките в закона за изборите, които направиха възможни по-високите проценти за ИТН. За мен Слави Трифонов е червена линия в политиката и културата, която не бива да се прекрачва, но това е личната ми гледна точка. Служебното правителство като цяло не предложи нищо по-различно от ГЕРБ – пропаганда, агитация, глобален неолиберализъм, унищожаваш обикновения човек. Симпатиите за това правителство са чисто естетически. За много хора новите и по-интелигентни физиономии са по-приемливи от старите и изхабени на Борисов. Всичко това създаде чувството за безизходица – уж трябваше да има революция и промяна, а то повече от същото.

Резултатът от едногодишното движение “Мутри, вън”, поставено от президента Радев с неговия призив, постигна точно обратния ефект. Малък детайл – интервюто на шута на мутрите по БНТ, който спечели последните избори (Слави Трифонов щял да дава извънредно интервю за “Панорама”) се промотира като нещо ексклузивно, защото е благоволил да проговори след четиримесечно бягане по тъча.

На този фон изгрява звездата на Кирил Петков. Той беше назначен от Румен Радев за служебен министър в нарушение на Конституцията и то съвсем съзнателно (Румен Радев никога не си е позволявал такова нещо, той е по-скоро буквалист в спазването на закона), което означава, че е било изключително важно да бъде поставен на този пост. Важно е било за американското посолство, което всъщност е накарало Радев да го назначи. За много кратко време Кирил Петков успя да спечели симпатията на голяма част от българите само с няколко интервюта по телевизията.

Той създава усещането, че говори искрено, истинно и по същество. Впрочем същото впечатление създаваше Борисов в началото на телевизионната си кариера и до много късен етап, макар и за друг сегмент от аудиторията – по-простоватия. Кирил Петков има чар и хората просто си го искат. Мисля, че нищо не може да им попречи да го получат. Въпрос на дизайн е под каква форма ще стане.

На този етап всички разобличителни кампании срещу Петков само му помагат. От друга страна, не е лошо те да бъдат регистрирани в интерес на истината, а не на политическата целесъобразност. Засега Петков предпочита да управлява само с думи и обещания и да се цели в интереси, които могат да обслужат чужди и наши корпоративни клиенти, а не обикновените хора. Познайте колко малки и средни предприятия е обслужила ББР за два месеца, след като Петков смени хората на Пеевски със свои приближени и дали има някаква реална промяна там.

Досега Кирил Петков излъга за двойното си гражданство, за Румен Спецов и за крупните немски инвеститори за електрически автомобили. Премълча за срещата си с канадската посланичка, на която са обсъждали България да приеме глобалисткото търговско споразумение със СЕТА. Кирил Петков много внимателно избягва всички теми, които могат да настроят привържениците на Радев срещу него – Русия, ваксинацията, ковид-мерките, джендърството, соросоидното образование и прочие въпроси от неолибералния арсенал. И постъпва умно, защото, ако избирателите разберат, че е завършен неолиберал – соросоид (нова, освежена версия на Плевнелиев), той ще си остане само в тясното ядро на бившите десебари и “Да, България”.

Под прикритието на Радев, Кирил Петков сега има възможност да привлече много по-голяма периферия и да създаде една прилична по големина партия, а с явната си протекция от американците (Джо Байдън лично му спомена името при откриването на форума “Три морета”, което си беше знак към който трябва у нас, а не част от протокола) да бъде фактор при създаването на мнозинство за следващо управление.

Тук обаче по-големият проблем е за „Демократична България“, отколкото за ГЕРБ и ДПС. Последните даже могат да се мобилизират и да потърсят още съюзници, за да се предпазят от новата харизма. А и да изградят нещо като голям консервативен блок (с цялата условност на това понятие) срещу нахлуващата модерност на неолибералите от кибер поколението, в чийто вени вместо кръв има вегън-пробиотик.

Във всеки случай Кирил Петков ще откъсне гласове от другия възпитаник на „Америка за България“ Христо Иванов, а конфронтацията помежду им изглежда неизбежна, поради естествено съперничество според мен. Само на пръв поглед те са естествени съюзници. Мисля, че хора като Кирил Петков и Асен Василев играят само за себе си. Те, заедно с Румен Спецов и проф. Николай Денков, приличат на леко странна, ексцентрична и себична трупа за политическо рейдърство, която е уловила мига и няма никакво намерение да го пуска. Долавям и елементи на секта, ако съдя по симпатизантите на Петков, както и по начина, по който придвижват връзките от общата си фондация в политиката.

Българската електорална почва за политически мошеничества въобще не изглежда чак толкова изхабена след 30-годишна употреба. Харвардският оптимизъм среща българския потенциал на глупостта, ако перифразирам един от слоганите на “Америка за България”. А е и време след като през последните 12 години бяха лъгани по-простите, сега да бъдат измамени и по-умните, та всички да минат по реда си. Изненада е само съкратеният период, в който това се случва. Току-що Слави Трифонов излъга едните и хоп, от ръкава се появи Кирил Петков, който плени другите. Динамични времена.

По-интересният за мен въпрос е дали изостанала и корумпирана България няма да бъде засилена бързо в руслото на неолибералния глобалистки улей, който е по-корумпиран, измамно напредничав и по-инфернален, или ще намери сили за още малко историческо безвремие.

Mundus vult decipi, ergo decipiatur. Светът иска да бъде мамен, нека го мамим. Приписват тази фраза на един римски папа.

Автор: Явор Дачков