Удивителна тактика избраха в Елисейския дворец в смисъл на: „Пригответе се за най-лошото“. От всички средства за масова информация към гражданите се сипят заплахи от чиновниците на Петата Република. След 15 септември ще бъде разрешено да се прекратява трудовия договор на всеки човек, който не е спазил задължението да се ваксинира. 45 000 евро е глобата за собствениците на ресторанти, 1000 евро е глобата за този, който не спазва карантината, уволнения, блокиране на банкови сметки, забрани за посещения и т.н. и т.н…

„Ние ще включим в закона специални клаузи за прекратяване на трудовия договор, защото човек не може да упражнява професията си, ако не е ваксиниран“, заявява без да ѝ мигне окото министърът на труда, чиято основна функция, както се предполагаше някога, е да защитава трудещите се и да гарантира техните трудови права. Работниците в магазините, ресторантите, търговските центрове и т. н. са длъжни да се ваксинират до 30 август, а медицинските работници до 15 септември. Ако до посочените дати не представят сертификат за пълна ваксинация (и двете дози), то трудовият им договор ще бъде незабавно (!) прекратен и няма да им бъде изплатена заплатата.

Министърът на транспорта Джебари последва министъра на труда и въведе изискването за здравен паспорт за всички видове транспорт от 1 август 2021 г. Премиерът Жан Кастекс обяви, че започва кампания за ваксинирането на деца на възраст от 12 до 17 години. Министърът на здравеопазването Оливие Веран е готов да изгони от работа хиляди квалифицирани лекари, само заради това, че те не спазват биоетиката, установена с Нюрнбергския кодекс, след осъждането на лекарите от хитлеристка Германия. Действията на френското правителство илюстрират идеално известния в цял свят класически китайски трактат „Изкуството на войната“, в частта му, където Сун Дзъ обяснява, какви действия водят държавата до крах: „Не притискайте хората, защото тигър, хванат в капан, ще се бие до смърт, така че винаги оставяйте врата за изход“.

Никога в 2000-годишната история на Франция от времето на Галия досега, от Юлий Цезар до наши дни, нито един крал, император, глава на правителство или президент на републиката не е обявявал, че има намерение да разруши живота на своя народ и да го направи невъзможен. Вярно е, че с такива желаещи е изобилствало през всички времена и епохи, но просто така, както сега, гордо да обявиш за своите разрушителни намерения в навечерието на избори… А Макрон най-цинично въобще не крие тези си намерения. „Това е война против нас“ викат демонстрантите по улиците на големите и малки френски градове. Да, това е война. Това обяви на французите Еманюел Макрон на 16 март 2020 г.: „Ние се намираме във война“. А на война, като на война, дори ако тази война е против собствения народ. „Комендантски час“, „Извънредно положение“, врагове, думи от военния речник, събуждащи у французите образа на войната. Парижаните излизат с жълти звезди в знак на протест, в което личи пряката връзка между събития с 80-годишна давност и днешния ден, наричайки ставащото ФАШИЗЪМ.

Отначало медиците бяха добрите войници, вирусът беше обявен за враг, а французите бяха жертвите от страна на гражданското население. Днес враговете са привържениците на „теорията за заговора“  и  неваксиниралите се медици. Мястото на щама все още не е уточнено. А утре ще има нови врагове и нова война, но вече против ваксиниралите се днес, когато ваксината след 6-12 месеца ще престане да действа. И ваксиниралите се пак няма да имат права дотогава, докато не ги ваксинират с трета, четвърта, пета доза и след това постоянно им инжектират ваксини, като наркотик.

За Франция с нейните традиции, невероятният парадокс се състои в това, че днес неваксиниралите се или инжектирали си по-малко количество дози от предвидените в инструкциите, ще имат по-малко права в собствената си страна, отколкото педофилите или терористите! Трябва да отдадем дължимото на администрацията на Макрон. Тя съумя да обедини необединимото досега и създаде условия за социално цунами, сплотило всички категории французи. Народът на Франция забрави за своите социални, културни, имуществени и расови различия, той се обедини във враждебността си към властите.

Искам да напомня думите на загиналия през март Оливие Дасо, милиардер и политик, човек, родил се в богатство, но умеещ да слуша обикновените хора: „Наистина ли Франция, земята на надеждата, дотолкова забрави за своите синове и дъщери, че бунта е единственото, което им остава?“. И именно в това се изразява един от парадоксите на епохата. Ситият да се разбира с гладния, а вчерашните простаци, излезли от калта и станали крале, се държат, като завоеватели и окупатори. Трудно е да не се съгласим с думите, изречени някога от Джон Фитцджералд Кенеди: „Желаейки да потиснем мирните революции, правим насилствените революции неизбежни“. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: