„Вижте какво стана с Навални. Някакъв слабо известен човек, руски гражданин, фигуриращ в няколко наказателни дела, т. е. дребен криминал, летял със самолет, в бюфета му станало лошо и решил, че се е отровил. Приели го на лечение. Западът го взел при себе си. Изпратиха някаква неизвестна лелка да вземе някаква бутилка с отрова и да я занесе на Запад. Ей така, иди за бутилка „Новичок“, убиващ всичко живо в радиус от сто мили! И тя я занесла в дамската си чанта с граждански полет. Никой около нея не пострадал. Нито лелката, нито пасажерите. Но в бутилката западняците намерили смъртоносна отрова, „Новичок“ и сега САЩ е Брюксел обвиняват Путин. Заплашват го със срив на проекта „Северен поток-2“, а всички руснаци ни призовават да се разкаем за тази бутилка с „Новичок“. Какво е това, ако не намеса, специална операция на ЦРУ на наша територия? И това се случва днес, след 20 години суверенитет, възстановен изцяло от Путин… И Тръмп го заплашва същото. Същото заплашва и неговите привърженици. Неолибералите са готови просто да отцепят и унищожат половин Америка. Това са либерални зверове. Тези глобалисти няма да се спрат пред нищо. Те безмилостно унищожават от корен своите противници. А ние длъжни ли сме да седим като овце и да чакаме да ни заколят? Не, ние сме длъжни да им противодействаме!… Аз съм на страната на вътрешна тръмпистка Америка. Та макар тази Америка да не ни е съвсем близка, или по-точно, съвсем не ни е близка. Но Байдън и тези, които го подкрепят, това вече е глобално, абсолютно зло в чист вид. На тези избори те показаха, че са готови да принесат в жертва не само Русия, а и собствената си страна. Байдън, Камала Харис, Сорос, Бил Гейтс, Хилари Клинтън и Обама въобще не са американци. Те са глобалисти и слуги на Световното правителство. Не им пука за Америка, те по всяко време могат да пристъпят към разрушаването на Америка“. Александър Дугин разговаря с Фьодор Шимански за основите на геополитиката, руската истина, Китай и голяма ЕврАзия.

Фьодор Шимански: На Запад вие имате известни две работи, ползващи се с голяма популярност. Това са „Четвъртата политическа теория“ и „Основи на геополитиката“. Освен това, ако първата книга е издадена в превод на английски и хората могат да се запознаят с нея, то втората и досега не е преведена. Хората съдят за нея от Уикипедия. А в Уикипедия в някакъв безобразен английски превод са изкривили труда ви, думите ви до неузнаваемост. Изкарват ви фашист, агресивен тип, който призовава за унищожението на Америка.

Александър Дугин: Първо, искам да кажа, че ние живеем в епоха на тоталитарен либерализъм. Ние знаем как се интерпретираха едни или други показания на съдебните процеси в съветската история през 1937 г. по времето на Сталинизма. Виновен или не, ако си против системата и нейната господстваща идеология – трябва да бъдеш осъден или поне наказан. Днес същото става и с либералите. Днес всички, които не са съгласни с неолибералната глобалистка идеология, без съмнение са виновни и непрестанно обвинявани във всички смъртни грехове. И не е важно вършили ли са нещо или не, говорили ли са някога някакви неща или не, либералният съд е убеден, че те несъмнено са ги говорили и че точно това са казали. Вината им е доказана далече още преди да започне процесът. Ние в Русия сме запознати с тези процеси още от 1937 г., с аргументацията на обвиняващите идеолози, със стила и методите им. Западните либерали дълго време се подиграваха и издевателстваха над това. Те казваха: „Вижте, какъв ужасен и тоталитарен комунизъм има в СССР“. Бих казал даже, че западните либерали дълго време изграждаха своята идеология на базата на възмущението си от такива методи на дознанието и съда. Но когато комунизмът умря, те възприеха тези модели, и днес тоталитаризмът е либерализмът.

Аз не казвам, че либерализмът е тоталитарен, а социализмът не е бил такъв. Бил е, разбира се. И нацизмът е бил. Но ако съветският и фашисткият тоталитаризъм е общопризнат и първи в неговото разобличаване бяха либералите, то днес, когато самите либерали прибягват към такива методи, като измислени обвинения, игнориране на доказателствата, грубо фалшифициране на изказванията, на фактите, на думите и на действията, тогава вече няма кой да ги изобличи и да ги обвини. Всяка критика срещу глобалния либерализъм и неговото израждане в тоталитаризъм, незабавно се парира с непоколебимия довод, че да критикуват либерализма могат само фашистите и комунистите, а тези две идеологии са престъпни и следователно всеки, който критикува неолибералите също е престъпник. Такъв човек въобще не трябва да бъде слушан, а незабавно наказан.

Присъдата е произнесена. И така е с всичко. Welcome to 1937, liberal version. И никакви оправдания не помагат. Такива просто не се вземат предвид, защото те са прокурорите, те са съдиите, те са адвокатите, те са съдебните заседатели и те са палачите. Западните неолиберали действат така: демонизация, санкции, canceling, deplatforming, блокиране на акаунти в социалните мрежи и накрая ликвидация. Така е устроен западният либерализъм и така действа той по отношение на всички тези, които в нещо не са съгласни с него и неговите принципи. Аз просто съм един от първите и целия огън се изсипа върху мен.

Ето, сега хората на Запад започват да ги осъждат за това, че са лайкнали неправилната картинка, или за това, че са казали не това, което трябва в частен разговор, или че са препоствали някого в Туитър. Мнозина недоумяват: „Но какво толкова е станало? Аз просто казах това или натиснах онова копче (може би инстинктивно, без да мисля или даже погрешка)… Какво е това? Аз съм един от първите по този път на демонизация, гаври, унижения и оскърбления. Глобалистите изпитват върху мен различни форми на репресия, наказателни действия и начини за маргинализация. Именно затова аз съм избран като образец, като „most dangerous man“.

Текстът на „Основите на геополитиката“ го написах през 90-те години, когато Америка активно и безсрамно разрушаваше Русия. И го правеше преди всичко отвътре. Ползвайки своите специални служби и широка агентурна мрежа, САЩ директно навлязоха в Руската федерация, подкопаваха нашата икономика, издигаха своите протежета на висши постове, управляваха външната, вътрешната политика и икономиката почти пряко. Освен това САЩ и техните служби инициираха и подкрепяха улични протести, когато им беше изгодно. А когато не им беше изгодно, прикриваха престъпленията, извършени от тези, които бяха на тяхна страна. Както стана с обстрела на Белия дом през 1993 г. Тези стотици хиляди хора, които защитаваха другия, алтернативен на либералния елцински модел, те просто не съществуваха, те бяха просто „банда маргинали“. И напротив, шепата още по-крайни либерали, критикуващи Елцин за недостатъчната скорост на разрушителните реформи, напротив, представляваха „подем на народните маси“.

Реципрочен удар

През 90-те години, когато пишех „Основите на геополитиката“, станахме свидетели на зверствата на САЩ и тяхната пета колона вътре в Русия. Беше съвършено ясно колко пренебрежително се отнасят те към нашия суверенитет. Те се чувстваха като у дома си, вкъщи. И при това подържаха активно сепаратизма и разпада на Русия. В тази връзка Бжежински директно написа, че стратегическата задача на атлантизма е завинаги да лиши Русия от възможността да стане субект в геополитиката. А затова е необходимо тя да бъде отслабена, откъсната от страните в пост-съветското пространство и да се съдейства за нейното разчленяване. И виждайки всичко това, защо ние бяхме длъжни да си мълчим и да го приемаме като нещо, което задължително трябва да стане? Може би не съм писал, че трябва да отговорим на САЩ със същите симетрични действия, т.е. да съдействаме сега за техния вътрешен разпад, но това е напълно логично. Така например, аз не виждам нищо особено оскърбително в това, да отговорим на тяхното проникване у нас с наше проникване у тях.

Факторът „Тръмп“: реабилитация на континентална Америка

Може би и да не съм казвал това, което ми приписват, че трябва да отговорим симетрично. Но то е очевидно, че трябва да действаме симетрично. При това гъвкаво, в зависимост от обстоятелствата. Ако Тръмп беше останал на власт в САЩ – тогава не трябва. При него САЩ се занимаваха със собствените си проблеми. Но когато на власт е Байдън, то тогава отново трябва, в случай, че той се опита да започне да изпълнява това, за което публично се заканва. Ти се намесваш в нашите вътрешни работи, като използваш един дребен криминал и басни за бутилка „Новичок“, тогава ние защо да не се намесим в твоите вътрешни дела? Например, Русия би могла да настоява за свободата на арестуваните и тикнати в затвора участници в мирните протести в Капитолия. Спокойно можехме да отворим в нашето посолство в САЩ пункт за раздаване на бисквити на всички протестиращи. Но знаете ли какво? Искам да плюя на тяхната западна чувствителност. Ако те ни атакуват, тогава и ние ще ги атакуваме. Ако те провеждат шпионски операции на наша територия, ако открито продължават със стратегията за внедряване на свои хора в ръководството на страната ни, то трябва и ние да им отговорим със същото. Погледнете къде се намират много влиятелни в близкото минало фигури от руския елит, политическия, икономическия, интелектуалния, културния? Къде е премиерът Касиянов? Къде е съветникът на президента Иларионов? Къде е Глеб Павловски и Марат Гелман, идеолозите от волошинската администрация и удобният Владислав Сурков? Къде са влиятелните олигарси Гусински, Ходорковски? В САЩ, на Запад, в редиците на смъртните врагове на Русия и нейния суверенитет. Ръка за ръка с американските специални служби те градят планове, как да свалят ненавистния Путин и да върнат Русия под контрола на глобалистите. А нали тези хора бяха на върха на влиянието върху властта. И те преди всичко попаднаха на този връх не без помощта на същите тези американски специални служби. Къде се намират тези хора, след като загубиха своето положение в нашето общество? Те се намират направо в центъра на разузнавателните организации на Запада. Те продължават оттам, вече на безопасна дистанция, да поливат страната ни с кал, да финансират и поддържат протестни движения, да плетат мръсни интриги и да демонизират тези, които служат честно на отечеството.

Добре, ние какво трябва да кажем за това? Да, нека действаме само в рамките на закона… Така няма да стигнем далече. Трябва да действаме симетрично, т.е. ако вие ни атакувате, тогава и ние ще ви атакуваме. Ако вие заливате света с лавини от дезинформация и лъжи по наш адрес, то и ние ще правим същото. Аз въобще би трябвало да се радвам от това, което става сега в САЩ, защото не ние, а самите глобалисти създадоха в САЩ предпоставки за гражданска война, цинично провеждайки цветна революция срещу американците, срещу собствения си народ. Но те лъжат, като че ли нищо не се е случило. Пак казват, че в дъното на това сме ние. „Пак Дугин, пак Путин, пак Пригожин, пак Малофеев“. А в действителност, глобалистите сами, със собствените си ръце душат американското общество, сами го разрушават. Докъде ще стигнат лъжите на системата от глобалисти, техният цинизъм и тяхното презрение не само към нас, но и към своя народ, аз не мога да си представя. Това е истински либерален тоталитаризъм. Тук без проблем ще сложат всеки опонент в квадратни скобички, или даже и без тях ще направят каквото си искат. Тоест за всичко, което ти не си казвал, а което не си и мислил. Така те се отнесоха и към Тръмп. Хибридната им война срещу Русия беше само за загрявка, нещо като Генерална репетиция. Сега всички онези в собствената им страна, които не мислят като тях, ги третират по-същия начин. Камала Харис поиска да спрат достъпа на Тръмп до Туитър. И те го спряха! На действащия президент на САЩ! Моят Twitter и You tube също ги спряха. Ето, това са санкциите. И Тръмп го заплашва същото. Същото заплашва и неговите привърженици. Неолибералите са готови просто да отцепят и унищожат половин Америка. Това са либерални зверове. Те пред нищо няма да се спрат. Те безмилостно унищожават от корен своите противници. А ние длъжни ли сме да седим като овце и да чакаме да ни заколят? Не, ние сме длъжни да им противодействаме!

Байдън – абсолютното зло

Днес аз не се радвам на разпадането на САЩ. Мисля, че народът, който гласува за Тръмп, избра го за президент веднъж, а после отново гласува за него, въпреки безпрецедентния натиск от страна на либералните екстремисти, вече е извоювал правото си да бъде уважаван. Затова аз не съм просто против Америка. Аз съм на страната на вътрешноконтинентална, тръмпистка Америка. Та макар тази Америка да не ни е съвсем близка, или по-точно, съвсем не ни е близка. Но Байдън и тези, които го подкрепят, това вече е глобално, абсолютно зло в чист вид. На тези избори те показаха, че са готови да принесат в жертва не само Русия, а и собствената си страна. Байдън, Камала Харис, Сорос, Бил Гейтс, Хилари Клинтън и Обама въобще не са американци. Те са глобалисти и слуги на Световното правителство. Не им пука за Америка, те по всяко време могат да пристъпят към разрушаването на Америка. Разбира се, по-лесно е да обвиниш за разпадането на Америка руснаците, включително и мен, защото и такива пропагандни материали съм чел. Но, в края на краищата, аз мисля, че американските патриоти, които стават все повече и повече, не са чак толкова прости. Те постепенно започват да разбират кой кой е и не вярват на всяка лъжа.

Това е същото, както у нас по съветско време, през 70-те – 80-те години четяхме вестник „Правда“ и разбирахме къде в него е дежурната лъжа и къде между редовете се крие фрагмент истина. Понякога просто трябваше да разбираме всичко наобратно. Днес нормалните американци също така четат „Вашингтон Пост“ и „Ню Йорк Таймс“ и също така гледат CNN . Те прекрасно знаят, че там няма и една дума истина. Във „Вашингтон Пост“ и „Ню Йорк Таймс“ има само една чиста лъжа и всичко е обърнато с краката нагоре. И постепенно те се учат да четат наобратно. Както правехме ние в разгара на съветския тоталитаризъм. Затова нека да ни обвиняват, че се опитваме да разрушим САЩ отвътре, но виновни затова са самите неолиберали. Аз честно казано не виждам нищо криминално в това, ако нашата страна ги атакува, използвайки всички методи, включително и специалните си служби. Ние отговаряме симетрично. Това е логично и нормално, ако искаме да бъдем свободни и суверенни. Ако никой не ни атакува, тогава няма за какво да се вълнуваме. Моля, изграждайте вашето общество, а ние ще изграждаме нашето.

Руската истина

Ако вие ни атакувате заради нищожното изсмукано от пръстите си дело за Навални, ако вие се намесвате в нашите вътрешни работи, ние сме длъжни да дадем отговор на това. Това е същото както, ако някой от привържениците на Тръмп бъде репресиран, а даже и без да е репресиран (както беше и у нас Навални), но ние кажем, че е репресиран и поискаме да бъде изпратен на лечение в Русия. С перверзната омраза, която управлява съвременния свят, с либералите, със световното правителство и с международните политически елити трябва да се действа много твърдо. Трябва да сме наясно кои са те, да разберем, че те пред нищо няма да се спрат. Трябва да гледаме истината в очите, а не да я избягваме. Трябва да бъдем твърдо готови на всякакви форми на противодействие и то не само за защита, а и за нападение, защото сега най-добрата защита е нападението. В стратегиите няма твърда граница между offensive и defensive. Ако искаш defensive, трябва да бъдеш offensive. Но уви, изглежда за това не писах в „Основи на геополитиката“, а си струваше…

И така, аз мисля, че трябва да се действа спрямо този, който сам се обявява за наш враг и по този начин превръща и нас в негови врагове. Аз съм убеден в това. И напълно мога за това някъде да напиша или да кажа. Но в „Основи на геополитиката“ аз писах за друго, за цивилизацията „Суша“, за цивилизацията „Море“ и за великата война на континентите. Макар че не изключвам, което може да не е на някаква конкретна страница или в конкретна форма, да съм изразил мисълта, че ако някой иска да ни унищожи, ние сме длъжни да унищожим този, който иска нас да унищожи. Ако вие не ни пипате и ние няма да ви пипаме. Ако вие постоянно се намесвате у нас, ако активно подкопавате влиянието на Русия в постсъветското пространство на Евразия, което от раждането си не ви е принадлежало, ако вие създавате предпоставки за цветни революции, включително и у нас, ако сте натъпкали с агенти за влияние нашата политическа, административна и икономическа система, бъдете готови да отговаряте, а така също и самите вие да се сблъскате с такива предизвикателства в своята страна. Иначе се получава така, че едни тотално лъжат, и това е забележително. А другите казват, макар и не цялата истина, и това вече е престъпление. Не, това е реализъм. Нищо лично. Наистина зависи от цивилизацията. Ние си имаме своя руска истина. Нея трябва да я изучаваме спокойно и с достойнство да я отстояваме.

Китай и Турция през 90-те. Препоръки към бъдещия лидер

Фьодор Шимански: Говорехте, че сте променили някои от възгледите си от едно време. В частност възгледа си за Китай. Тогава писахте, че Китай трябва да откъсне Източен Туркменистан, Тибет… Сега мислите ли така?

Александър Дугин: Редица изказвания и позиции, представени в „Основи на геополитиката“, са тясно свързани с епохата от 90-те г. на ХХ век. Ще напомня, че още преди този период Китай вече беше потънал до шия в либералните реформи, започнати от Дън Сяопин. Пекин започна да изгражда пазарна икономика. Започна доста успешна интеграция на Китай в международния пазар. Китай и в съветско време, през последните десетилетия след смъртта на Сталин, не беше наш голям приятел. И причината за това до голяма степен беше Хрушчов. Но няма значение. И ето при нашия пълен разпад и риска всеки момент да рухнем окончателно в началото на фаталния алианс на Елцин с либералите-реформатори, на юг от слабонаселения Сибир се появи силна либерална империя, гигантска, с огромно население, интегрирана в международния пазар и специално подкрепяна от глобалистите срещу нас. От геополитическа гледна точка, Китай изглежда като Rimland. И при цялата двойственост на Rimland през 90-те г., по всичко изглеждаше така, като че ли морската съставляваща (Sea Power) в Китай възтържествува. И това, което ние виждахме, изглеждаше само начало на процеса на въвличане на Китай в глобализацията, преход на страната към световната капиталистическа система.

Представителите на трилатералната комисия още през 1980 г. си поставиха за цел да ускорят интеграцията на Китай в западните пазари, преди всичко за да подкопаят все още упорстващия тогава СССР, като го обкръжат с „пръстен от анаконди“ по цялото брегово пространство на евразийския материк. Стремително движещия се към либерализъм Китай беше важно звено в тази стратегия. И тогава Русия разбира се трябваше да мисли как да се защити ефективно от заплахата на нарастващия азиатски либерализъм. Сега нека погледнем Турция през 90-те години. Турция е член на НАТО (и тогава, и сега). Но през 90-те г. с невъоръжено око се забелязваше как Турция с най-недружелюбни намерения се промъкваше в Средна Азия, Кавказ и Поволжието, като се опитваше да разпространи своето влияние върху тюркските народности. И всичко това съвсем явно беше насочено против нас. Беше очевидно също така, че за това я натискат американците, американските инструктори и агенти за влияние, контролиращи плътно турската политика, турските военни и турските специални служби. Самата тема за „пантюркизма“ също беше под контрола на САЩ и НАТО. Като цяло Турция се изявяваше като инструмент на геополитическото противопоставяне на страната на атлантизма против евразийството. В този смисъл тя беше противник. Но не сама по себе си, а като съучастник в атлантическата стратегия на САЩ и НАТО.

Освен това през 90-те г. Русия беше извънредно слаба. Нейната геополитическа субектност почти напълно бе разрушена от слабоумния алкохолик Елцин и неговото либерално-олигархично обкръжение, което работеше директно за американските специални служби. Именно в такава, изглеждаща безнадеждна ситуация, аз рисувах образа на Русия, такъв, какъвто трябваше да бъде. Това беше отчаяна аналитика. Трябваше да положиш върху себе си невероятно усилие за да видиш Русия от обратната страна на Елцинизма. Защото Елцин беше анти-Русия. И именно към сегашната Русия се обръщам. Към нейния бъдещ, но все още таен, даже несъществуващ лидер. Към вожда, който трябва да бъде, който е задължително да се появи, който трябва да бъде открит. Към него е обърната и „Основи на геополитиката“. И в условията на 90-те г., от анализа на международната ситуация, опирайки се на строгия дуализъм в класическата геополитика, Sea Power vs Land Power, излиза, че е необходимо Русия да предприеме серия стъпки за сдържане на стремящия се към глобализация Китай и изявяващата се като инструмент на атлантизма Турция. Това е предварителен и отчасти абстрактен анализ, съпроводен неразривно с конкретния контекст на 90-те години. Но това е разбираема геополитическа пътна карта, методология с открит код и примери за нейното прилагане.

В реалностите на 90-те г. Русия стремително вървеше към „нулата“, влизаше в спиралата в нов кръг на разпад. През първата чеченска кампания, поражението на Москва с нетърпение се очакваше и от другите огнища на сепаратизъм, и от задокеанските стратези. Съзнанието на лидера отсъстваше и неговото място бе заето от влиянието на атлантиците и либералите, както навън, така и вътре. Армията беше разложена, специалните служби парализирани. Експертите и интелектуалците веднага се присламчиха към либералите, а отделни, рядко срещани честни хора, или затънаха в съветизма, или бяха маргинализирани. Само Иран беше готов да се съпротивлява на западната хегемония, но към Русия, той както и преди се отнасяше с недоверие, по инерция от атеистичния съветски период, а самият Кремъл от солидарност със Запада беше още по-малко заинтересован да се сближава с него. И все пак аз описвам в „Основи на геополитиката“ тази Русия, която я няма, но която трябва да стане, и тази нейна политика, която я няма, но която ѝ е необходима за спасение и възраждане. Аз не си губя силите, за да проклинам либералите-реформатори в руската власт и да оплаквам с носталгия Русия, която изгубихме. Аз предлагам да вървим към бъдещето, без да гледаме нищо друго. В „Основи на геополитиката“ са изброени всички стъпки към него:

– Да се укрепи централната власт и да се изкорени сепаратизма (да спечелим чеченската кампания, но при това да намерим методи за достойна интеграция на чеченците в евразийската общност на народите от Русия)

– Да противостоим на натиска на Запада, като се избавим от догматичния либерализъм и петата колона във властта и издигнем знамето на суверенитета.

– Да противодействаме на западното влияние върху Китай, Турция и Индия и да се стремим към тесен стратегически алианс с Иран.

– Да се опитаме да привлечем на своя страна континенталния и консервативно ориентирания елит в Европа и Япония.

– Да реализираме интеграционните проекти в пост-съветското пространство, като учредим евразийски съюз.

Това не ви ли напомня нещо?

Геополитически корекции: евразийската еволюция на Турция

От момента, когато написах „Основи на геополитиката“, изминаха 30 години. За тези 30 г. станаха много коренни промени на геополитическата карта и то не идеални, а реални. Променя се балансът на силите, трансформира се самата идентичност на много от ключовите играчи. Еднополюсността започна да боксува, сблъсквайки се с нови и нови предизвикателства и проблеми. Превратният момент беше, когато през 2000 г. в Русия дойде на власт Владимир Путин. Това промени всичко. Русия на Путин е вече много по-близо до нормативната Русия, която описвах в „Основи на геополитиката“. Да, разбира се това не е още напълно тази евразийска Русия, каквато би трябвало да бъде. Но все пак е много, много по-добре! Сега Русия поставя акцент именно върху своя суверенитет, стреми се да се върне на световната карта в качеството на субект, а не на обект, както беше през 90-те години. У мен се създава убеждението, че някоя неизвестна властова структура е прочела моята книга и е започнала да действа именно в тази посока. Завоят явно е осъзнат и може да се опише като отказ от главната линия на 90-те години. Русия радикално променя геополитическия си вектор. Това не ѝ се удава толкова лесно, защото на власт са все същите представители на компрадорския, либерален елит. Но все пак, всичко вече се движи в друга посока. Измененията засягат не само Русия, макар че именно това е ключовият фактор. Путин извежда страната от плена на глобалистите. Let my country go...

Но много неща се променят и в съседните страни. Турция от началото на 2000-та г. предявява все повече и повече претенции за собствения си суверенитет и независимост от Запада. В частност, турският национализъм придобива субектност и все повече се отдалечава от изкуствените стратегии, които по-рано му налагаха САЩ и инструкторите от НАТО. Пантюркизмът явно преминава на втори план пред лицето на остро стоящите проблеми с кюрдите и турската политика в Близкия Изток и Източното Средиземноморие. Но и Западът има съвсем друг поглед върху ситуацията. Обмисля се кюрдите да бъдат още един инструмент в ръцете на атлантиците, а в Близкия Изток подкрепят тези сили, които са враждебно настроени към Турция. От началото на 2000-та г., вътре в Турция се разгоря борба между атлантиците и евразийците. Сега Анкара вече има избор. Откритата втора възможност и цивилизацията на „сушата“, като парадигма явно импонира на много турски кръгове и преди всичко на кемалистите и най-вече на военните кемалисти, за които висша ценност е националният суверенитет. Докато НАТО пазеше този суверенитет пред лицето на реалната или мнима съветска заплаха, турците бяха и с двете ръце за НАТО. Но когато СССР рухна, то и съветската заплаха се изпари. А сега егоистичната позиция на САЩ, с подкрепата им за кюрдите и даже на проекта за Велик Кюрдистан в контекста на Великия Близък Изток, вече представляват заплаха. Религиозните кръгове се заинтересоваха от евразийството, поради заложената в него критика на западната цивилизация като цяло и на хегемонията на либералните ценности. И в заключение, турските националисти виждаха в Евразия прародина на тюрките, а самата идентичност на турското общество явно не съвпадаше с европейската и много повече приличаше на съчетание между европейски и азиатски черти, тоест на евразийство.

Единственото, което будеше подозрение, беше, че евразийството се пропагандира от Русия. По това време Ердоган заемаше колеблива позиция, но беше по-близо до атлантиците. Освен това, той разиграваше картатата на радикалния ислямизъм, което също съответстваше на стратегическите планове на ЦРУ за ислямския свят, където крайните салафитски и уахабитски организации изпълняваха ролята на контролирани злодеи. Американската линия провеждаха и структурите на Фетхулах Гювен. Отначало Ердоган заедно с Гюлен и атлантиците започна мащабни репресии против евразийците и кемалистите в знаменитото дело „Ергенекон“. С участието на западните специални служби беше изфабрикувано дело за опит за държавен преврат, зад който уж стояха евразийците, включително цялото ръководство на Генералния щаб на армията и десетки хиляди обикновени хора. За съдии на процеса бяха назначени практически без изключение хора от сектата на Гюлен. Мнозина получиха гигантски срокове и прекараха зад решетките повече от десет години. Но след това в политиката на Ердоган настъпи обрат. Той започна да се досеща, че Гюлен вижда в него само пречка към пълното завземане на властта в Турция и установяване на пряк американски контрол над страната. Тогава Ердоган направи рязък завой и започна да преследва гюленистите, като закономерно амнистира всички осъдени по делото „Ергенекон“. Съдиите атлантици, осъдили с множество нарушения на законите членовете на „Енергекон“, се оказаха сега в същите затворнически килии, където по-рано се намираха евразийските подсъдими. След това последваха драматичните събития с нашия летец, свален от турската ПВО, заплахата от истинска руско-турска война, опита за гюленистки преврат с поддръжката на САЩ и НАТО и продължаване на евразийската, макар и невинаги последователна, еволюция на Ердоган.

Китай, „Пояс и път“ и Голяма Евразия

Китай, както и преди, е традиционно общество, макар и замаскирано под бурното индустриално и техническо развитие. За последните 20 години и особено с идването на власт на Си Цзинпин, Китай значително преразгледа първоначалния вектор на реформите на Дън Сяопин и започна да се подготвя за сериозна конфронтация със САЩ в битката за място като субект в международната политика, с отстояване на своята цивилизационна идентичност и геополитически суверенитет. Икономическото развитие и превръщането му всъщност в първа икономика в света, не замая главите на китайците. Те строго разделят изгодите, които могат да получат от глобализацията, от рисковете, пред които са изправени след приемането на либералния капиталистически модел. Самите китайци казват: „Ние приемаме глобализацията, но отричаме глобализма“. Тоест с други думи, те взеха курс към многополюсен свят. Тази еволюция на Китай се проследява например, в развитието на проекта „Един пояс, един път“.

По-рано се говореше за възраждане на „Великия път на коприната“. Отначало геополитическият смисъл на този проект беше да обедини бреговите зони на Евразия, заобикаляйки евразийския Heartlend Русия, съединявайки изцяло Китай и Далечния Изток с Европа. Като цяло, това беше съвършено атлантически проект. Неслучайно той беше подържан от Бжежински. Впрочем, той винаги е бил за Китай срещу Русия. Но какво се случи пред последните 3-4 години? Китай, след като стигна до такова могъщество в икономиката, за сметка на прагматичното използване на глобализацията, либерализма и капитализма, ясно осъзна своите геополитически интереси. Това означава, че Китай фактически се превърна в самостоятелен полюс, който не може да бъде само азиатска провинция на Запада, както след военна Япония или Южна Корея. Китай е твърде велик за това. Но Китай не притежава тази идеология, този модел или парадигма, която би могла да замени глобалния либерализъм. Нещо повече, Китай постигна такива впечатляващи резултати, именно защото използва за своите цели съвършено чужда игра. Даже за това да стане втори полюс, какъвто беше преди време социалистическия лагер, на Китай не му достига мирогледна мащабност. Оттук следва и логичния избор за многополюсност. Именно това направи и Си Цзинпин. В многополюсния свят Китай има нужда от съюзници и от други полюси. Това е жизнено необходимо, за да застави Запада да подели властта си. Русия на Путин е първият кандидат за такъв съюзник. Русия е огромна страна, геополитически център на континента и самостоятелна, незападна, евразийска цивилизация. Това промени съдържанието и на проекта „Един пояс, един път“. През последните години той започна да се осъзнава, като съвместен с Русия план. Путин го подкрепи и предложи той да се включи в още по-широк контекст, за „Голяма Евразия“. Отчитайки тази еволюция, можем да кажем, че това е нов термин в геополитиката. Осевите вектори на моя мироглед не са се променили. Но анализът не е застинал на някакъв стадии, той се движи заедно с историята и живота, запазвайки своята посока и своите дълбочинни ориентири. Skandalno.net