По повод тазгодишната забрана на властта да се чества Трети март на Шипка. Новина, която ГЕРБ и слугинският им щаб НОЩ ни поднесоха с лицемерното обяснение „заради противоепидемичните мерки“, докато отварят заведения и ресторанти… Та, по този повод ви представяме как са чествали Трети март българските фашисти в периода 39-44 години.

„Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.“ 

Думите са на Цар Борис Трети. Изрекъл ги е на Трети март през 1942 година в приветствена реч към народа по повод националния му празник.

Наближава 3 март – любимото време на днешните ни пишман русофоби за хули по Русия. Пак ще слушаме изцепките на тези платени от американското посолство мекерета, че Русия не ни била освободила, а ни била поробила; деня го чествали само комунистите; паметникът на Цар Освободител бил позор; националният ни празник трябвало да се измести на друга дата и пр. На тези нещастни хора поднасяме днес факти за това как се е празнувал 3-ти март в годините след Освобождението, та до 1944 г. На този ден Царят, свитата, правителствата (без значение авторитарни, демократични или фашистки), военните началници, клирът, народът като един са коленичели пред паметника на Александър Втори и са славели с благодарност руските братя. И тази традиция не е прекъсната дори в най-русофобските години на отечеството ни, и дори след присъединяването на България към Хитлеровия пакт.

Да, факт е – царете Фердинанд и Борис Трети, и откровените фашистки премиери на България Цанков и Филов също са коленичили пред руските войни и се прекланят публично пред подвига им. Заедно с българския русофилски народ. Друг е въпросът какви са ги вършили в политиката си, защото е факт също, че във всеки европейски и световен конфликт те не са били с Русия и Съветския съюз. Затова все заставахме трагично на страната на губещите. Но на 3 март (19 февруари по стар стил) всички те са ходели там – на тържествата и на молебените в чест на освободителите и на опълченците. А да сте видели днес някой от височайшите ни русофоби да коленичи пред паметника в центъра на София?

Сега, няколко дни преди поредния Трети март, на който дори величавият водопад Ниагара ще бъде осветен в българския трибагреник, да надникнем в свидетелствата на печата отпреди 130 години и до 1944 г., събрани в едно прекрасно фототипно издание. И ще видим, че неслучайно този ден, в който е подписан Санстефанският мирен договор, е наш национален празник, празник на Освобождението на България. Документите по-долу разбиват на пух и прах въжделенията на днешните отродители.

„3 Март Празникът на Освобождението на страниците на българските вестници 1885-1944“, Българска академия на науките, изд. „Захарий Стоянов“, 2019 г. 

Из предговора на акад. Иван Юхновски:

… Поколението българи, преживели самото велико Освобождение и заживели в близките след него години във вече свободна България, в която са още живи немалко български опълченци и ветерани, когато болката по жертвите дадени за извоюваната свобода е особено силна, имат най-голямото морално и историческо право да оценят и отсъдят какво означава Освобождението и да определят деня на неговото общонародно празнуване. Това е датата на подписването на предварителния Санстефански мирен договор. Това е датата, от която започва реално най-величествената трансформация в живота на българския народ през новата ни история – от петвековно иго към свобода и независимост. Читателите на тази книга ще могат най-нагледно да се убедят и в това, че празникът на Освобождението през този почти 70-годишен исторически период безспорно обединява българския народ и правителствата на България, дори и в повратната 1944 година.

За съжаление днес, до нас, има малка групичка от хора, които особено в навечерието на Празника, упорито се опитват да омаловажават и дискредитират 3-ти март като ден на Освобождението и национален празник. От дистанцията на времето те прокламират една изопачена история на нашето Освобождение, като променят ролята и приноса на отдавна известни с делата си исторически фигури и държави. На тях бихме препоръчали да проучат внимателно настоящата документална книга…, за да разберат, че се борят напразно с една непоклатима вече 140-годишна, народна и държавна традиция…

Вестник „Свобода“, 21 февруарий, 1891 г. 

Знаменития в Българската история ден, 19 февруарий, се отпразнува тази година в столицата с всичкото подобающе тържество. Негово Царско височество и Августейшата Му майка благоволиха да присъствуват на молебена, отслужен от Високопресвещяний Григорий Доростоло-Червенский. След отпуска на църквата Господаря произведе парад на войските, събрани на съборната площад и поздрави войниците със знаменития празник.

На 19 вечерта, в Двореца е имало вечеринка, на която били поканени по-видните г-да и г-жи от столицата.

Вестник „Нов век“, 22 февруарий (6 март) 1899 г.

В петък на 19 февруарий се изпълниха тъкмо 21 години от сключването на Сан-Стефанския договор. Макар че този договор претърпя отпосле същественно изменение в ущърб на етнографическите граници на българския народ, денят 19 февруарий се счита от историята за дата на освобождението на България. В този ден всеки българин празнува тържеството на своята национална кауза и с признателност си припомнюва великото дело на Руссия за нашето освобождение. По случай на този всенароден празник миналий Петък на 11 часа пред обед в тукашната съборна църква Св. Крал се отслужи благодарствен молебен за нашето освобождение.

На тая церемония присъствуваха г.г. министрите, руския представител г. Бахметиев и 1 секретар на руското агентство г. Боткин, свитата на Негово Царско Височество начело с Генерал-Майор г. Николаева, както и голямо множество чиновници, офицери и граждани.

Вестник Мир“, 30 август 1907 г.

Пристигането на синът на Царя Освободител

Вчерашния ден беше един от най-тържествените за столичното население и дошлите в столицата провинциалисти. Столичани и столичните гости имаха великото щастие да видят скъпото за българския народ лице на синът на освободителят – цар. Още от ранна сутрин столицата имаше тържествен изглед. Хора на купища изпълниха софийските улици…

Вчера, след установяването на великият княз в двореца на Н.В. Височество княза една голяма навалица народ се бе събрала пред вратите на двореца от към военния клуб. В минутата, когато великият княз Владимир случайно се появи на балкона, едно проглушително „ура“ процепи въздуха. Народът със свалени шапки акламира великия княз.

Вестник Мир“, 30 август 1907 г.

Българските опълченци и генерал Столетов

Признателните български опълченци са изпратили следното писмо до генерал Столетов:

Ваше Високопревъзходителство, драгий и милий Николай Григориевич!

Ето ви отново среди нас като скъп гост на отечеството ни!

Ето ви среди вашите опълченци, преизпълнени от радост, че ви виждат пак.

Радостта ни се удвоява, че и вие ще вземете участие в тържествата по освещаването на паметника, който българския народ въздига по незабвенния Цар-Освободител за видим знак на безграничната своя признателност към братския Руски народ…

Вашето гостуване у нас събужда в паметта ни живо скъпи нам спомени за чутовни събития от времето на съвместното наше служене: 6-й май 1877 година, когато Цар-Освободител ви връчи историческото Самарско знаме на българското опълчение; дните, когато под ваше предводителство отбелязахме при Стара Загора, Шипка, Шейново най-светлите страници на новата наша военна история…

Като ви приветствуваме от все сърце с добре дошли, пожелаваме ви от Всеподателя Бога крепко здравие и дългоденствие…

София, 30 август 1907 г.

Ваши всегда признателни и най-предани опълченци

В. „Мир“, орган на Народната партия, 1 септемврий 1907 г. Паметникът Ц. Освободител

Вчера на 30 август стана тържественото откриване на паметника Цар-Освободител. Признателна България дава израз на своето чувство, свято и велико, като делото на освобождението. Подвизите на братския руски народ, благородното сърце на Царя-Освободителя не може да не повдигнат благочестиво и благоговейно чувство на почитание, близко до един култ, който нравственото очарования на един признателен народ създава, а неговия дух крепи и слави. Великото дело на освобождението на българския народ е дело на самопожертвуванието и на християнското великодушие, на което са способни само великите сърца. Те въплощават в себе си силата на духа, който от едно чувство прави исторически факт, радва един исторически живот, пълен с вяра и с любов, надарен с енергия да живее в чисти побуждения  и гражданско мъжество…

Ужасите, зверствата и убийствата над българите повдигнаха буря по цяла Европа. Филантропи, учени и политици изказаха своето възмущение, но нигде те не повдигнаха мисъл за една реална помощ. Правителствата на християнска Европа не сториха нищо, за да облекчат участта на страдующите, а се задоволиха с една анкета на всички зверства. Ала не тъй постъпи и Русия. Покъртена от ужасите, нейната велика душа заговори чрез сълзите на великия цар-баща.“Аз обичам мира и желая да се свърши всичко с миролюбие…, но ако не, тогава ние ще призовем на наша помощ Бога, ще тръгнем напред и ще изпълним длъжността си“. Ти знаменателни думи, изказани от царя на българската депутация, бяха началото на нашето освобождение. Миролюбието на Александър II не се оцени и той тури край на своето търпение и християнско смирение и изпълни своя дълг, който неговото велико сърце му наложи да възкреси и освободи България от робските вериги. И днес свободна България с пълно съзнание на своя дълг дава своя дар и израз на признателност, като въздига всенароден вечен спомен на един паметник на царя-освободителя. С него неразривните връзки, които свързват българския народ с неговите освободители добиват още един израз на искрена признателност, която българинът свързва с култа на великия цар-освободител, за да изрази по-добре не само своето патриотично чувство, но и да даде идеален образ на тия, които го водят към висшето му назначение…

В. „Демократически сговор“, орган на Демократическия сговор, 4 март 1924 г. 

Годишнината на Освобождението

Вчера, по случай 46-годишнината от освобождението на България се отслужи панихида за падналите борци и молебен в катедралата св. Неделя. Присъствуваха всички министри, с изключение на намиращите се в провинцията г.г. Р. Маджаров и Я. Стоенчев, представители на двореца, на дипломатическото тяло, всички опълченци и поборници със Самарското знаме, доброволците от д-во „Сливница“ и множество граждани. След църковната служба, военният м-р ген. Вълков приветства старите опълченци, наредени около знамето вън от храма със следната реч:

„От името на армията и признателния български народ приветствам милите български опълченци и поборници, и ветераните руси, които с подвизите си при Ст. Загора, Шипка и Шейново създадоха днешния празник. На тоя ден българският народ си спомня за неразривните връзки, които той има с руския народ, представителите на който и по-късно взеха участие в уредбата на държавата ни и възпитанието на войската в пътя на високите народни идеали. Вие и падналите наши другари дадохте живия пример как да се живее и умре за отечеството. Сега, когато вие си отивате един след друг, не забравяте, че вашите завети са дали отлични резултати.

Като ставам изразител заедно с вас на чувствата на целия български народ и на армията, извиквам: „Да живее България! Ура!“

С гръмки ура отговориха ветераните и опълченците, а музиката засвири Шуми Марица.

След това опълченците със знамето, последвани от д-во „Сливница“ и учениците от прогимназия „Гр. Игнатиев“се отправиха за паметника на Царя-Освободителя, дето положиха венци. Тук държа реч генер. Лазаров, който поздрави опълченците и изтъкна значението на празника. Оттук опълченците се отправиха за двореца, дето оставиха знамето си.

В. „Мир“, 5 март 1925 г. 

Денят на Освобождението

Вчера, 4 март, 19 февруари ст.с., се навършиха 47 години от подписването на Сан-Стефанския договор за освобождението на България…

В столицата денят бе празнуван особено тържествено. Всички държавни и общински учреждения и частни домове бяха окичени с народни знамена. В храм-паметника Св. Ал. Невски 10 ч. пр.о. след църковната служба бе отслужена от Н.В. Преосвещенство софийския митрополит Стефан. В църквата бяха представители на Н. Величество царя г. П. Груев, м-р-председателят г. Ал. Цанков и всички министри, представителите на чуждите държави…

В. „Дневник“, 4 март 1942 г. 

Вчерашният молебен по случай Освобождението на България

По случай празника Освобождението на България вчера на 11 ч. и 30 м. в храм-паметника Св. Александър Невски се отслужиха панихида и благодарствен молебен. Църковната служба бе отслужена от наместник-председателя на Св. Синод видинския митрополит Неофит…

На тържеството присъствуваха министър-председателят г. проф. Б. Филов, г.г. м-рите, членове от военната и гражданска свита на негово Величество царя, подпредседателите на Нар. събрание г.г. Захариев и Пешев, началник-щаба на войската ген. Лукаш, началника на столичния гарнизон ген. Михов, кмета на столицата, нар. представители, генералитетът, висши чиновници при м-вата, бивши м-ри, свободните от наряд офицери, членове на родолюбивите организации и граждани.

След молебена м-рът на войната г. ген. Теодосий Даскалов поздрави представителните части от войските на столичния гарнизон.

В. „Мир“, 4 март 1944 г. 

Вчерашните молебени за Освобождението на България

По случай празника на Освобождението на България в цялата страна бяха отслужени благодарствени молебени. В София молебена бе отслужен в 9.30 ч. … Митрополит Стефан произнесе за значението на празника кратко слово. Присъствуваха регентът г. проф.д-р Филов, м-р предс. Г. Добри Божилов, предс. на Нар. събрание г. Хр. Калфов, членовете на мин. съвет, от свитата на Негово Величество – пълн. М-р г. д-р Ханджиев и г. майор Малчев.

Архивна колекция на Централната библиотека на БАН:

[Борис III на откриването на паметника на Шипка] 

В. „Мир“, понеделник, 27 август 1934 г.

Царската реч на Шипка

26.08.1934 г.

Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи

Освобождението на българския народ е най-величавия момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.

На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От „Орлово гнездо“ блесна първия сияен лъч на българската свобода.

Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епически устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква в „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ…

Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.

Господа,

На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.

Пред  лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: „Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевева българските сърца“. А на падналите в борбата да кажем: „Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!“

С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение  и, от името на българския народ, откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.

Да живее България! Ура!

Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: