Представяме ви прелюбопитната последна статия на личния приятел на Джордж Сорос и дългогодишен храненик на институтите му „Отворено общество“ и „Америка за България“ политологът – глобалист Огнян Минчев. Никога Skandalno.net не би обърнал внимание на въпросната персона, ако този му текст не беше диаметрално противоположен на проповядваната доскоро от Лицето неолиберална глобалистка идеология. Нещо повече – тук Огнян Минчев квалифицира доскорошния си благодетел Сорос и останалите милиардери, флагмани на световната глобализаторска секта, като „шепа стари богати мъже, които методично рушат света с инфантилните си идеи и схващания. И щом един от най-ярките соросоиди в България, който 30 години се прехранваше от глобалистки грантове, за да пропагандира сатанистките идеи на „отвореното“ бездуховно общество, джендъризма, денационализацията на държавите и техните народи и политиката на идентичностите… Та щом същият сега застава със стиснати юмруци срещу довчерашните си благодетели и всички пропагандирани от самият него идеи… то явно глобалния западен проект е на път да се сгромоляса с чудовищен трясък. …Защото когато корабът започне да потъва, първи побягват най-тлъстите плъшоци! Впрочем, ето и въпросната статия:

„Днес имаме шепа хора като Безос, Мъск, Сорос и Гейтс, за които насочването на света в желана от тях посока на базата на огромното им богатство е ежедневна реална възможност. Те играят с нас играта на свършените факти – свършени от силата на парите им. Тези пари си купуват всичко, което им е необходимо – експерти, славословещи гениалността на този, който ги е наел, политически решения, реализиращи любителските пристрастия на големия „чичко паричко“, законодателство, превръщащо ексцентричните им хрумвания в закони, на които стотици милиони – илиарди хора трябва да се подчиняват.

Бил Гейтс създаде компанията „Майкрософт“ и я превърна в автор на най-широко разпространените продукти софтуеър в света, включително операционните системи“Уиндоус“, чрез които милиарди човешки същества участват в многообразните форми на дигитална комуникация през последните десетилетия. Бил Гейтс е очевидно много талантлив, може би гениален човек в своята област. Той е един от най-богатите хора в света, благодарение на своя професионален успех.

От доста години насам Бил Гейтс не се занимава със софтуеър. Той използва натрупаното от него внушително богатство за да финансира каузи и глобални проекти, чието съдържание сам създава и реализира. Бил Гейтс не е специалист нито по инфекциозни болести, нито по хранене, нито по управление на климата. Неговите огромни пари му позволяват да превръща своите хобита – любителските си интерес за „свободното време“ – в съдба на милиарди хора по света. Бил Гейтс няма никакво право да постъпва по този начин.

Бъдещето на човечеството трябва да бъде създавано с публичните усилия на много хора, водени от експерти, професионалисти и лидери на обществено мнение, отразяващи възгледите на големи групи от хора. Вместо това милиардерът Бил Гейтс превръща собственото си любопитство на лаик в могъщи проекти за насочване живота на човечеството в определени посоки. Единствено и само поради големите си пари, спечелени от софтуеър – една частна сфера на познание и експертиза.

Джордж Сорос е гениален финансов експерт и спекулант (в изцяло положителния смисъл на тази дума). Той притежава компетентност и интуиция, които му осигуряват успешни сделки винаги, когато много други грешат, губят пари, разоряват се или просто минават на втори план като играчи на фондовия пазар. Джордж Сорос е визионер в многобройни области. Неговите пари се преливат в изобилни програми за благотворителност и финансиране на третия сектор, които отразяват личните възгледи и визии на финансиста за определено бъдеще на света.

Говори се, че тези проекти осигуряват значителна възвращаемост на инвестициите в тях чрез стимулиране на определени политически промени и конкретни политически решения, облагодетелстващи този свръхактивен в глобалната политика финансов играч. Дали това е вярно или не е втори въпрос.

Първият въпрос е дали Сорос има правото и легитимността да осигурява победите на определен кръг от обществени интереси, визии и политики в глобалния свят, мотивиран от своите любителски интереси в областта на философията, европейската и световната политика, да дирижира съдбоносни решения за миграцията, правата на човека и интеграционната политика на ЕС?

Сорос прави това единствено в качеството си на много богат човек. Тези решения, които Сорос стимулира и финансира трябва да бъдат – отново – обект на ефективна публична експертиза, свободен обществен дебат и баланс между интересите на големите общности от хора – в Америка, в Европа, в глобалния свят.

Примерите могат да продължат. Демокрацията окончателно рухва там, където шепа стари богати мъже дирижират – на сцената и зад кулисите – развитието на глобалния свят на единственото основание, че са станали свръхбогати от някаква своя частна (специфична) дейност, талант, успех. В края на 19 и началото на 20 век в Америка започва мощен процес на антитръстово законодателство.

Концентрацията на капитала прави все по-лесно картелирането на пазарите и ограничаването на пазарните свободи. Затова американската демокрация първа слага прегради на този процес. Днес картлелирането е старомодна дума, отразяваща отминали в историята социални и стопански реалности. Днес имаме не просто картели. Не просто изтласкване на свободите на хората от сферата на свободната конкуренция. Днес имаме шепа хора като Безос, Мъск, Сорос и Гейтс, за които насочването на света в желана от тях посока на базата на огромното им богатство е ежедневна реална възможност.

Те играят с нас играта на свършените факти – свършени от силата на парите им. Тези пари си купуват всичко, което им е необходимо – експерти, славословещи гениалността на този, който ги е наел, политически решения, реализиращи любителските пристрастия на големия „чичко паричко“, законодателство, превръщащо ексцентричните им хрумвания в закони, на които стотици милиони – илиарди хора трябва да се подчиняват.

За всички нас, обикновените хора не е възможно да оспорим техните желания, материализирани в обществни реалности. Най-малкото – не можем да си платим достъп до тези нива, на които се водят реалните спорове за собственото ни настояще и бъдеше. Ако въобще такива спорове се водят. Следствията на това са все по-видими в света на постистината и постдемокрацията.

Автор: Огнян Минчев

Източник: Фейсбук