От момента, в който Румен Радев стана президент, ГЕРБ не спряха да го атакуват. Докато Цветан Цветанов все още беше номер две в управляващата партия, именно той беше фронтменът на атаките срещу президента. След изгонването му от райската герберска градина Цветанов се сближи с Радев, а Борисов разпредели хейтърството срещу президента между няколко други жалки персони от партията си. Последен в тази роля влезе фамозният Спас Гърневски, чийто днешен пламенен антикомунизъм би могъл да бъде сравнен със също толкова пламенния му някогашен комунизъм. Естествено, невъзможно е да си представим, че ГЕРБ биха харесали каквото и да било, изречено или направено от Радев. От самото начало той се е заявил като пълна антитеза на тяхното управление. Преди четири години повечето избиратели гласуваха за него, защото искаха противотежест на ГЕРБ. Поне на символно ниво. Гласоподавателите не искаха новият президент да бъде като предишния – човек, който послушно кимаше с глава при всяко действие на управляващите. Такъв си беше Плевнелиев.

Преди четири години за Румен Радев гласуваха хора с различни възгледи. И все пак победата му се дължи основно на гласовете на симпатизантите на БСП. Затова беше логично схващането, че и на предстоящите президентски избори социалистите ще го подкрепят. Би следвало на президента това да му е ясно, още повече, че в деня, в който обяви кандидатурата си за втори мандат, той се обърна специално към социалистите с призив да го подкрепят и сега. Дали обаче те ще го направят и този път, не е много сигурно. Най-вече заради странното поведение на президента през последните месеци…

Ако Румен Радев продължи да се дистанцира от БСП, както го прави от месеци, вероятно в стремежа си да се позиционира като някаква обединителна фигура, със сигурност ще загуби изборите. Когато се опитваш да се да се харесаш на всички, обикновено не те харесва никой.

А най-голямата грешка на Радев ще е, ако тръгне да ухажва онова аморфно, вечно мрънкащо и претенциозно образувание, наречено „градска десница“. Вярно, някои видни представители на този малоброен рентиерски електорат в момента правят срамежливи комплименти на президента. Да ласкаят Радев се изредиха от Христо Иванов (Да, България) до Ген. Атанасов (ДСБ) Но това е, както самите те обичат да се изразяват, „маньовър за подлъгване на електората“. Същият маньовър извършиха „автентично десните партии“ преди парламентарните избори през 2014 г., когато обясняваха на всеки, който не го мързеше и още не се беше отегчил да ги слуша, как за нищо на света няма да се коалират с ГЕРБ, пък после точно това сториха. А техен министър в кабинета Борисов-2 най-чистосърдечно си призна в интервю, че приказките за вражда с ГЕРБ били „предизборен маньовър“. Така че към твърденията и авансите на такива хора трябва да се отнасяш много внимателно. Иначе рискуваш да повториш наивното поведение на троянците, които повярвали в добрите намерения на гърците и позволили на онзи кон, отдавна превърнал се в нарицателно, да влезе в града им. Колкото и да се мазнят сега на Радев, автентично десните никога няма да го припознаят като автентично свой. Прекалено дълго го плюха по поръчка на западните си господари – глобалисти и го наричаха с епитети „льотчика“, „зеления чорап“ и „човекът на Кремъл“. Колкото и да флиртува с тези платени лицемери, Радев никога няма да успее да покрие „високите“ им грантово стимулирани „стандарти“. Да им се чудиш на самочувствието на тези десни люспи. На избори ги бият като „маче у дувар“, а когато все пак успеят да се промушат в парламента с около 4 %, постоянно правят „исторически компромиси“. Т. е. гушват се тъкмо с онези, които най-яростно са клели през цялата кампания. Ако президентът Радев таи някакви илюзии, че този снобеещ електорат ще му налее гласове, достатъчни да му осигурят втори мандат, трябва час по-скоро да се освободи от тях. В противен случай го чака тежко разочарование.

Другото, за което Румен Радев трябва много да внимава, е да не разочарова докрай собствените си симпатизанти, които вече са на ръба да се отрекат от него. Защото по някакви неизвестни причини от няколко месеца той явно е решил да се прави на по-голям евроатлантик от Елена Поптодорова, например. Никак не му трябва на президента Радев да се съревновава с Борисов по въпроса кой ще изпее по-прочувствена серенада под балкона на набедения за главен руски опозиционер – криминалът Навални. В България има достатъчно грантови политици, анализатори и журналисти, които в името на неспиращото финансиране от Америка, ще свършат тази работа. Силно неуместно е и президентът на Република България да се включва в този срамен хор. Добре ще бъде също така той да се отдръпне от проекта „Три морета“. Това, че проектът има откровена антируска насоченост, е само едната страна на въпроса. Другата е, че с инициативата си „Триморие“ САЩ вбиват клин в единството на Европа. Това е поредният американски опит нашият континент на бъде разделен на „нова“ и „стара“ Европа. За първи път това бе направено от Доналд Ръмсфелд. Военният министър на Буш-младши нарече „новоевропейци“ държавите от Източна Европа, които безрезервно подкрепиха нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г., и заклейми като „староевропейци“ Германия и Франция, които категорично отказаха да участват в тази криминална американска авантюра. Сега САЩ отново реанимират това разделение, възкресявайки идеята на полския маршал Пилсудски от 30-те години на миналия век, насочена едновременно срещу Русия и срещу Германия.

Ако президентът Радев не се бе намесил в подобна деликатна тема, той със сигурност щеше да има по-добри шансове за втори мандат от сегашните. Противниците му в средите на управляващите са достатъчно много и достатъчно агресивни. Преди четири години ГЕРБ подцениха Радев, решавайки, че когото и да изправят срещу него, ще го победят. Сега няма да допуснат отново тази грешка. Ще хвърлят срещу Радев всичко, с което разполагат. Ето защо беше необходимо президентът максимално да консолидира своите привърженици. В никакъв случай не биваше да ги разколебава, ползвайки реплики от репертоара на „умните и красивите“ за несъстоятелните руски газови проекти и с откритото си лобиране за американския газов интерконектор. Нищо, че по него ще ни се доставя газ, двойно по-скъп от руския. Подобен дискурс може да накара някоя баба костовистка да премрежи поглед от умиление, но при нормалните хора не върши никаква работа.

Дали Радев ще спечели втори президентски мандат не е ясно. Отсега може да се каже, че през последните 2 месеца шансовете му намаляха значително. Но основният въпрос е: Какво се случи с Радев?! Skandalno.net

Петър Волгин, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: