Мащабна икономическа криза, многократно по-тежка от Голямата депресия през 30-те години на миналия век, разтърсва света. И на фона на това властите във водещи държави не се справят с отговорностите си. Ярък пример за това са САЩ, заявиха в интервю пред изданието T-Online бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и немският историк Грегор Шьолген.

Сега ЕС е под огромния натиск на своя създател и свръхментор САЩ. САЩ са в небивала криза и очевидно смятат да се измъкнат от нея за сметка и на Европа. За да се справим с този натиск на старшия партньор, който очевидно вече не може и не иска да води парада, ние трябва да изоставим „старите си представи за света и старото мислене, както и идеята, че Русия ни е враг и основна заплаха за нас. Само така Европа ще се справи със сегашния хаос и ще съумее да се впише в задаващият се нов световен ред в условията на триполюсен свят“, заяви Герхард Шрьодер.

По думите на Шрьодер, последните няколко US-президенти „не се интересуваха от решаването на наболелите проблеми, а от играта с публиката“. Шрьодер подчерта, че е приятел с Владимир Путин и коментира слуховете за двореца на брега на Черно море, за който се твърди, че е собственост на руския президент. Той отбеляза, че никога не е посещавал това място, а за пръв път го видял във филма на Навални: „Но аз знам официалната резиденция на руския президент близо до Москва, както и още няколко такива и повярвайте ми, някои от тези сгради са много по-големи и красиви. Не виждам защо му е на Путин да си строи подобен замък. Държавният глава на РФ има много резиденции“. Бившият канцлер подчерта също, че не вярва в отравянето на руския опозиционер Алексей Навални, тъй като обвинителите все още не са представили надеждни доказателства. Историкът Шьолген пък счита, че би било върховна глупост Германия да се откаже от „Северен поток 2“ заради ареста на Навални. Той предложи с ирония Германия да спре и стария газопровод с руска газ „Ямал-Европа“. „Щом Меркел поставя съдбата на Навални над интересите на немския народ, нека спре не само газопровода под Балтийско море, но и стария ни газопровод с руска газ. Но да видим какво ще се случи когато немците останат да студуват през зимата“, казва Шрьодер.

„С безсмислените си мита в търговията Тръмп разпали пагубна конкуренция между САЩ и Европа. Той демонстрира арогантно пренебрежение към Европейския съюз и особено към Германия. Това е неприемливо. Скърцания е имало в отношенията ни и с други американски президенти, но Тръмп би всички рекорди с отвратителното си отношение към канцлера на Германия. А това е и отношение към цяла Германия. Един американски президент, а и който и да е друг световен политик, не бива да се държи по този начин.“ категоричен е Шрьодер.

В същото време той не храни особена надежда и, че с новия президент Джо Байдън отношенията между Германия и САЩ ще се поправят“: 

„Америка е в дълбока криза и това се отразява на партньорските й отношения със съюзниците. Германия не е 51-ият щат на САЩ! Но очевидно някои във Вашингтон си мислят, че е така. Ние, германците, сме партньори на САЩ, а не слуги, които да ги обслужват безропотно. САЩ се опитаха да унищожат германската автомобилна индустрия с позорни мита, заплашваха нашия бизнес с незаконни санкции – това са враждебни действия и няма смисъл да продължаваме да се правим на партньори и приятели. Приятелите не постъпват така!“

Бившият немски канцлер смята още, че натискът на САЩ Германия да увеличи разходите си за отбрана до 2 % от БВП е пълно безумие. Той посъветва немското правителство да направи задълбочен анализ на реалните военни заплахи, които дебнат Германия и тогава да реши. По негово мнение Германия не е застрашена по никакъв начин от военен конфликт. Страната трябва да се страхува не от чужда военна инвазия, а от задаващата се глобална икономическа криза, която не може да бъде преборена с военни средства:

„Световния тероризъм и миграционните вълни към Стария континент, проблемите в икономиката – това са тежките проблеми, които на един по-късен етап биха могли да разцепят европейската общност”. 

Европа не може да се справи с тези заплахи без Русия, затова и тя трябва да спре да се държи с нея, като с враг и да започне да развива партньорски отношения, включително в сферата на сигурността, призова германският политик. 

Бившият канцлер коментира и хипотезата, че настоящите протести в Русия могат да доведат до революция:

„Призовавам авторите на подобни сценарии да се молят те да не се сбъднат. Имаме опит от историята и знаем до какво водят революциите в Русия. Русия е огромна държава с множество народи и религии, а Европа е пряко заинтересована от нейната стабилност. Катаклизъм в Русия няма как да не се отрази отрицателно и на Европа.“.

Герхард Шрьодер припомни допуснатите от Запада грешки през 90-те, след разпада на Съветския съюз:

„Руското ръководство при Борис Елцин беше слабо информирано и напълно неподготвено да управлява тази голяма страна. А Запада избра да заложи тъкмо на него. Елцин стартира една огромна вълна от приватизации, вследствие на което олигарсите се обогатиха за сметка на държавата, а общественият ред в страната се срина. Тогава на преден план излезе Владимир Путин, стана президент, и каза на олигарсите: позволявам ви да запазите капитали, но оттук-нататък вие и вашите капитали ще работите за държавата. Основната цел на Путин беше държавата да заработи отново и да гарантира безопасността и благоденствието на своите граждани. Смятам, че в значителна степен той го постигна“, обясни Шрьодер.

Шрьодер смята, че въпреки многото разочарования от поведението на Запада, руският президент все още има интерес от установяването на нормални политически и икономически отношения с ЕС.

„Не забравяйте, че ние, европейците, и особено ние, германците, не сме мерилото на всички неща“, подкрепи думите на Шрьоред и историка Шьолген: „Кой ни каза, например, че нашите регионални ценности и критерии са задължителни и за всички останали народи по света? В Китай и Индия ни се присмиват“

Шьолген отбеляза още, че на фона на случващите се в Съединените щати през последните години финансови, икономически и обществени катаклизми, той се съмнява, че Западът въобще има право да предписва на останалите страни по света какво да правят, какво да не правят и как въобще да живеят. Историкът припомни, че разширяването на НАТО на Изток след разпадането на Съветския съюз и особено присъединяването към Алианса на балтийските страни „надхвърли прага на болката“ на Москва. Руснаците живеят с усещането, че Западът се готви да ги нападне“, обясни той.

„Всички тези американски и натовски бази около границите си Русия разчита като опит за обкръжение. Затова и никой руски президент – независимо как се казва той – няма да даде Крим. Крим е основен бастион от руския отбранителен вал на запад. Това е реалността. Затова никакви европейски и американски санкции срещу Русия заради Крим няма да дадат никакъв ефект“, подчерта Шрьодер:

В тази връзка той предлага Европа да се откаже от наказателните си мерки и да започне изграждането на партньорства с Москва:

„Мисля че за всички вече е ясно, че светът върви към триполюсен модел. Първият полюс, както казах, ще е в Русия, вторият в Америка, която въпреки проблемите си, все още обладава голяма политическа и икономическа мощ. Съединените щати обаче дълго време ще бъдат заети със себе си, както допреди Втората световна война. През следващите десетилетия в САЩ ще е актуален не глобализма, а политиката на изолационизъм. В това отношение, въпреки критиките ми към него, Тръмп напипа вярната посока. И в този ред на мисли, Тръмпизмът изобщо не е мъртъв. Третият полюс ще бъде в Азия с лидера Китай, но също така и с участието на Сингапур, Южна Корея и държавите от Югоизточна Азия. Това, което се случва там от икономическа гледна точка, особено в областта на цифровите технологии, е в пълен контраст с вялата и все по-изоставаща технологично и икономически Европа“.

Сега ЕС е под огромния натиск на своя създател и свръхментор САЩ. САЩ са в небивала криза и очевидно смятат да се измъкнат от нея за сметка и на Европа. За да се справим с този натиск на старшия партньор, който очевидно вече не може и не иска да води парада, ние трябва да изоставим „старите си представи за света и старото мислене, както и идеята, че Русия ни е враг и основна заплаха за нас“, подчертава Шьолген.

Само тогава ще се справим със сегашния хаос и ще можем да се впишем в новия световен ред. Необходимо е да признаем „международната реалност“ и да сме готови да си сътрудничим с държави, които не споделят напълно нашите ценности, съветва Шрьодер. Тези, които не съумеят да се адаптират към новите реалности в света, изпадат от коловоза на историята. „Все още имаме шанс. И трябва да го използваме“, заключава историкът. Skandalno.net

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: