Пролетарското въстание от 6 януари във Вашингтон, при което протестиращите нахлуха в Капиталия, не е „цветна революция“, нито „майдан“. Като всяко народно въстание, то е отчаяно и безнадеждно, но има реални корени, които налагат реално лечение. Америка е драматично разделена, но тълкува това разделение по един илюзорен, погрешен и напълно изкривен начин.

Въстанието (insurgency), както го нарече и новоизбраният президент Байдън в телевизионното си обръщение в сряда следобед, вече взе първите си 4 жертви, между които застреляна от „Сикрет сървис“ жена – пилот, улучена в гърдите от куршум по време на щурма на Капитолия. Сега съобщиха, че била 14-годишен ветеран от американските ВВС.

Нюйоркският губернатор Андрю Куомо пък нарече въстанието „провален опит за преврат“.

Депутати, залягащи сред банките с противогази. Агенти на Сикрет сървис и полицаи с насочени пистолети за стрелба по „терористите“. Полицейска блокада на столицата до 6 сутринта в четвъртък, завземане на Капитолия от войските на националната гвардия от двата прилежащи щата Вирджиния и Мериленд, шок и ужас сред либерално-глобалисткия естаблишмент (Демократическата партия), особено от явната мекушавост на полицията, допуснала въстаниците с голи ръце да си пробият път до двете палати и дори до кабинета на американската Цвета Караянчева – Нанси Пелоси, дето върлували, грабили, трошили и си правили селфита до 400 души едновременно(!)…

Вашингтон за няколко часа заприлича на Киев 2014 и София 2013. Непривично – поне за Вашингтон, ако не и за Сиатъл и Уисконсин от миналото лято – и доста изнервящо, само две седмици преди инаугурацията на Байдън.

250-хилядното множество тръмписти, дошли в столицата да „спрат кражбата“ на изборите и да не позволят на Конгреса да потвърди изборите, спечелени с измама, макар и надъхано от речта на Тръмп (той каза, че никога няма да признае резултата от изборите) на поляната пред Белия дом в ранния следобед, бързо изгуби интерес към Оранжевия си водач и, като разбра, че вицепрезидентът Пенс няма власт да отмени избора на Байдън, се люшна към Капитолия. Огромното мнозинство протестиращи бе мирно, но измежду тях се намериха и буйни глави.

Гледах внимателно тв кадрите с лицата им – лица на непредставената, нечутата Америка. Американците са хора бунтовни и решителни. Каквито и бръмбари да имат в главите си, в решителен момент са готови и да умрат за тях. Но в края на краищата днес победи здравият разум.

Стана банално да се пише, че Америка е „тежко разделена“. Въпреки победата на демократите на президентските избори и на днешните избори за две сенатски места в Джорджия, които им дават желаното мнозинство и в Сената, победителите нямат основание за тържества. 80% от гласовете „за“ Доналд бяха „за“ него, а над 50% от гласовете за Байдън бяха купени и впрегнати против Тръмп.

За Доналд гласуваха – и то не по пощата, а явявайки се до урните лично и висейки часове по опашки – цялата американска работническа класа и всички дребни предприемачи – и бели, и черни, и латиноамериканци. Включая 90% от българските и източноевропейски емигранти в САЩ.

Доколкото мога да съдя по българските социални медии, такова е и съотношението в симпатиите към Тръмп и на хората в България. Не и на българските власти и властите в ЕС и в големите европейски страни, които ще ни продънят ушите с лицемерни вайкания за американската демокрация – опората на всички демокрации по всички земни кълбета.

Че 100% от американската работническа класа от всички цветове е за Тръмп се признава и от рупорът на демократите – глобалисти в. „Ню Йорк Таймс“. Но нямат работещи идеи как това да се промени. Демократите казнат, че това било задача за цяло едно следващо поколение.

Макар върхушката на републиканската партия като цяло да изостави Оранжевия Доналд, над 100 милиона американци продължават да вярват, че изборите бяха откраднати, да се кълнат в св. Тръмп – и той се очертава безспорен лидер на консервативните пролетарски маси – републикански или не – в близко бъдеще.

Демократите имат голяма заслуга за непризнаването на изборите от 100 милиона американци. Те така и не успяха да ги убедят в тяхната честност. Не доказаха, че гласуването по пощата и чрез проблемните софтуери не е било тотално манипулирано. Не допуснаха свободна дискусия в социалните медии и в американските телевизии и вестници, които на 99 % са под техния контрол, и налагаха дива цензура на всеки нормален консервативен човек, несъгласен с неолибералната им джендър идеология на идентичностите. Както преди това цензурираха и съобщенията за корупция на сем. Байдън, раздухваха фалшивия лов на руски „вещици“ и поведоха истинска медийна война срещу Тръмп от първия му ден в Белия дом.

Две неща трябва добре да се разберат от българската публика, макар да не е никак лесно. Първо, „тоталното разделение“ на Америка съвсем не е това, което изглежда. Второ, причините за разделението съвсем не са лъжите, дезинформациите и личните налудности на Тръмп и крайнодесните репулриканци, както се заблуждават либералите.

Противниците на Доналд вярват, че той е ненормален, непредвидим – и жадуват връщане към замразената по време на 4-годишния му мандат „нова нормалност“. Поддръжниците на Тръмп пък мислят, че тази „нова нормалност“ сама по себе си е ненормална – лицемерна, порочна, сатанистка и враждебна към обикновения човек. И го харесват въпреки всичките му лъжи и инфантилни малоумия, въпреки реалните му действия в интерес на супербогатите и във вреда на бедните, доколкото Тръмп се опълчва на глобалистката джендър – „нормалност“ на демократите и сам е люто мразен от тях.

Прословутото разделение на Америка, за което се тюхкат либералите, обаче е напълно илюзорно. Реалното разделение е между горната една десета от процента супербогати и 99-те и нещо процента обикновени американци. Икономическото неравенство в САЩ вече е над равнището на Голямата депресия през 1929 година. Това реално разделение не получи сериозен израз в изборните резултати и няма шанс да бъде сериозно адресирано в близко бъдеще въпреки господството на демократите и на Капитолийския хълм.

99-те процента американци са разделени помежду си по лайфстайл признак. Илюзорното деление за тръмпистите е: трудова Америка (ние) – работници, дребни и средни предприемачи, и нетрудова Америка (те) – спекулантите-глобалисти от Уолстрийт, неолибералите-глобалисти и лумпените-хрантутници от различните етноси и ЛГБТ-малцинства, които смучат от данъците на работещите, а за благодарност палят и грабят дюкянчетата им.

За неолибералите пък светът се състои: горе – от образован, прогресистки елит (ние) и долу – от страдащи прогресивни малцинства по расов, полов, етнически, културен, религиозен и друг лайфстайл признак: черни и цветни, жени, ЛГБТ… А в средата на този илюзорен неолиберален свят са презрените – консервативните и тиранични мнозинства – червеноврати; гузни бели хора/супрематисти; мъже; хетеросексуални; протестанти и католици, отричащи аборта и Дарвин; хора с пушки и гълтащи тонове бензин камиони; енергийни корпорации, разрушаващи природата и точещи нефт за камионите.

Тези две половини, тези две „ние“ обаче са в плен на различни идеологии, т.е. на Марксовото илюзорно съзнание. Мнозинството и от двете половини всъщност са обикновени трудови хора със сходни реални интереси и проблеми. Те реално трябва да са на едно място, а всъщност са тежко разделени и често виждат у опонентите си въплъщение на абсолютното зло. Това положение е идеално за елита. И пагубно за народа и за т. нар. „демокрация“.

В реалния свят Джо, шофьор в Уолмарт в Кентъки (тръмпист), и Джозефин, учителка в частно училище в Бруклин, Ню Йорк (неолиберал) имат еднакви реални интереси. Достъпна медицина за всички, т.е. социализирана медицина – и двамата не са осигурени здравно от работодателя си и не са членове на профсъюз. Платено майчинство и бащинство, достъпни детски градини, добри безплатни държавни училища във всеки, дори беден, квартал и безплатни щатски университети – нямат пари за частни училища и да остават да гледат децата си вкъщи).

Всичко това – финансирано с прогресивни данъци, преразпределящи от най-богатите към средната трудова класа. Имат и общ интерес от стабилни държавни пенсии, от ред и законност у дома. Имат интерес да се спре бруталното полицейско насилие срещу невинните, да се сложи край на платените от демократите лумпенски бунтове, палежи и грабежи на магазини. Имат интерес и от мир в света – САЩ да озапти агресивните си акции в чужбина, за да спрат и ответните терористични заплахи у дома.

Джо и Джозефин в идеалния случай би следвало заедно да гласуват за социалиста Бърни Сандърс. И натам именно отиваха нещата през пролетта на 2016 г. преди Хилари и кликата й да се намесят и да го отстранят от вътрешната надпревара в демократическата партия, която трябваше да излъчи кандидата на демократите за президент на САЩ.

Но в илюзорния свят на идеологиите, натрапвани им от медиите и върхушките на двете партии, Джо и Джозефин напълно забравят реалната си близост и се превръщат в смъртни врагове по светоглед и стил на живот. Глобализма ги разделя изкуствено по всякакви признаци и дума не обелва за социалния им статус и стандарта им на живот, който е еднакво скромен и несигурен. Защото замислят ли се за социални и човешки права Джо и Джозефин ще осъзнаят, че между тях разлики няма… и ще се обединят… под знамето на социализма. Точно това Глобалния неолиберализъм и републиканския консервативен капитализъм хвърлят неистови усилия да не допуснат.

Затова ситуацията в САЩ към днешна дата е следната: Джозефин иска Байдън (т.е. анти-Тръмп). Тя си въобразява, че много иска аборти, феминизъм, гей бракове и гей осиновяване, велосипеди, веганизъм, комбуча, драстично съкращаване или направо премахване на полицията и неистово обича Black Lives Matter (BLM). А мрази „червеновратите“, „психопатите“ и „фашистите“, които носят „насилие и омраза“ – и водачът им – „лъжливият демагог и инфантил Тръмп, който безразсъдно им налива масло в огъня“.

Джо пък иска св. Тръмп, Бог, мощен джип със знамето на Конфедерацията, пушка, силна полиция, ред и закон, барбекю с лют сос, бърбън и бира. Той мрази „глобалистите“, т.е. лицемерните хайверени либерали и яйцеглавите надути прогресисти от крайбрежията. Те носят високи данъци на трудовия човек, агитират за „джендърските“ извратености и подстрекават лумпените от Black Lives Matter (BLM) и псевдолявата глобалистка „Антифа“ към джендър-сатанистка революция на идентичностите.

Пролетарското въстание от 6 януари 2021 г. вече отшумява. Тръмп призова привържениците си да се разотидат мирно. Пенс откри отново прекъснатото заседание на Сената. И той, и Байдън преди него призоваха духовете на „демокрацията“ и „свободата“, получиха вели аплодисменти. Байдън ще бъде утвърден за нов президент. Настъпва нервно и краткотрайно примирие. Но то е най-илюзорно. Наблюдавайте какво ще се случи в денят на инаугурацията – Революцията тепърва започва и ще е социална. Skandalno.net

Автор: Валентин Хаджийски

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: