През септември подготовката за нова Голяма война се интензифицира на няколко фронта, преди всичко на европейския. Паралелно се разиграваха и други събития, невидими за „невъоръженото“ око. На 4 август Израел нанесе ядрен удар на Бейрут.

На 4 септември САЩ изпратиха 4 бомбардировачи, които могат да носят ядрено оръжие B-52H към Крим, от Европа през Украйна. Стигнаха само на 20 минути от границата на Крим и кръжаха над Азовско море.

В отговор Русия изпрати изтребители-прехващачи към американските B-52 и вдигна във въздуха също свои ядрени бомбардировачи. Американските бомбардировачи влязоха от Украйна, никога преди това не го бяха правили, да не говорим за такава близост до Крим.

Опасността беше голяма. Експертите бяха единодушни – американците отработваха ядрен удар по Сочи. Това беше отбелязано и от министъра на отбраната на Русия Шойгу: „Разбираме тази активност и знаем с какво е свързана“.

Връзката не е трудна, ако се вземат предвид някои други събития в Европа и в глобален мащаб по същото време:

• в Беларус опитът за цветна революция на САЩ, Полша и Германия се провали. Предстоящите събития там със сигурност няма да ги зарадват, особено след срещата на Путин с Лукашенко;
• продължава ескалацията на напрежението между Турция и Гърция със симулиране на въздушни боеве и съсредоточаване по общата им граница на техника, хора и въоръжение, и в спорните райони около Кипър;
• ескалира отново и напрежението между Китай и Индия;
• започна пореден цирк с поредно „отравяне с Новичок“ – този път на руския блогър опозиционер Навални, което се използва от САЩ, Вашингтон и НАТО за натиск върху Берлин за спиране на строежа на Северен поток – 2;
• в САЩ ескалира антируската истерия в навечерието на президентските избори през ноември;
• САЩ използваха ситуацията с Турски поток – 2 и EastМed, за да принудят Белград да подпише договор с Косово, след като Израел установи дипломатически отношения с Прищина, което вбеси Анкара. Белград беше принуден да признае Хизбула за „терористична организация“ и да обещае да пренесе посолството си от Тел Авив в Йерусалим, което предизвика протест не само в Близкия Изток, но и в Брюксел;
• продължиха и американските провокации спрямо Китай в Тайванския пролив и Южно-Китайско море.

След решението на Пентагона да изтегли 11 900 души военен персонал от Германия и да премести щаба на командването на американските въоръжени сили в Европа от немския Щутгарт в Монс – Белгия, започна ново голямо разместване на силите на НАТО в Европа на Изток. 6400 от тях (повече от половината) ще се върнат в САЩ, включително почти цялата механизирана бригада от Бавария. останалата част ще бъдат разпределена главно между Белгия (където е новото командване) България, Румъния и Италия (където ще се дислоцира една ескадрила от F-16).

В Полша вече се организира ротационно командване на ниво корпус.

Част от частите, изтеглени от Западна Европа, ще продължат да бъдат изпращани в страните-членки, включително в Полша, Румъния или балтийските страни, на ограничени във времето мисии. Пръстенът около Русия се затяга.

Или с други думи- нов Drang Nach Osten – Марш на Изток, в Европа, на чужда територия с чужди ръце и чужда кръв.

Всъщност идеята за унищожение на Източна Европа от САЩ е още отпреди Студената война. Но тогава това трябваше да стане с ядрено взривяване от САЩ на стотици съветски и източноевропейски градове. Сега е още „по-добре“ за САЩ – евентуално това трябва да стане с унищожение от Русия на Източна Европа.

Това е целта на Вашингтон, нова война в Европа с чуждо пушечно месо и чужда кръв.

Ще припомним, че още на 30 август 1945 г. в САЩ генерал-майор Таурис Норстад изпрати документ до Пентагона, в който визираше 15 „ключови съветски градове“, които трябва да бъдат ударени с американско атомно оръжие, начело със столицата Москва.

Това беше последвано от още 25 „водещи съветски градове“, включени в списъка за унищожаване, като на върха на тази група беше Ленинград, почти унищожен по време на нацистката обсада и освободен в края на януари 1944 г.

Тези ядрени планове бяха съставени даже три дни преди края на Втората световна война (2 септември 1945 г.) и само две седмици след капитулацията на Япония.

На 15 септември 1945 г. Норстад изчисли, че пет дузини съветски метрополии – общо 66, трябва да бъдат унищожени с 204 атомни бомби – „революционно“ оръжие, което е било „впечатляващо успешно“ в унищожението на Хирошима и Нагасаки. Изчислено беше, че тези 66 града притежават 100% от производството на алуминий в СССР, 97% от танковете, 95% от самолетите, 95% от капацитета за преработка на петрол и т.н.

Атомният арсенал на САЩ срещу СССР трябваше да бъде доставен от шестмоторни бомбардировачи B-36 с обхват над 5000 мили без да зарежда с гориво. За сравнение, следващият B-36 можеше да се похвали с обхват 10 000 мили.

От 1950 г. програмата на СЩ претърпя разширяване, като обхвана Китай и всички източноевропейски държави, в това число и България.

До 1960 г. беше решено всеки град в СССР и Китай да бъде атакуван с ядрено оръжие, т.е. стотици градове, всяко населено място в Съветския съюз – с 25 000 души или повече, беше предвидено да бъде ударено с ядрена бомба с новите реактивни бомбардировачи B-52 и B-58.

Това се отнасяше и за всички по-големи градове в България.

В началото на 60-те години ядреният потенциал на Пентагона достигна около

18 000 бомби. По-голямата част се състоеше от по-мощните водородни оръжия. Москва трябваше да бъде ударена с 40 мегатона, около 4000 пъти по-мощна от бомбата в Хирошима.

Съюзниците от Варшавския договор в Централна и Южна Европа също бяха определени за унищожаване – Чехословакия, Унгария, Полша, Румъния, България и Албания.

Днес тези държави са членки на ръководената от САЩ организация на НАТО, т.е. пак са в плановете за ответен удар, но този път на Русия. Това е целта на САЩ.

През 1961 г. ядрените атаки срещу СССР, Китай и държавите от Варшавския договор трябваше да убият около 600 милиона души. Това беше консервативна оценка. За САЩ нямаше значение, че очакваните радиоактивни отпадъци от ядрените нападения срещу Русия и Източна Европа ще бъдат издухани от вятъра към Атлантическия океан и ще унищожат и Западна Европа – Франция, Холандия, Белгия, Финландия, Норвегия и т.н.

Очакваше се радиоактивното замърсяване да се разпространи на юг над Индия, чието население през 1960 г. наброяваше 450 милиона души, както и Япония, която е разположена само на няколкостотин мили от Китай.

Този сценарий е актуален и днес, даже с по-лоши параметри.

С анонсираното преди няколко години решение на САЩ да разположат ядрено оръжие в Европа, ситуацията на континента стана отново изключително тежка. Много по-тежка от прословутата криза през 80-те години на ХХ век, когато САЩ решиха да разположат ракетите Pershing-2 в тогавашната Западна Германия.

САЩ готвят на Европа участта на потенциален театър на ядрената война с цел да бъдат пренасочена част от ядрения потенциал на Русия от нанасяне на удар по територията на САЩ.

Най-важното събитие в този контекст беше излизането на САЩ от Договора за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина – РСМД. Формален повод трябваше да са данните, че Русия „грубо нарушава“ този договор, въвеждайки балистичната ракета със средна далечина и крилати ракети с наземно базиране със среден радиус на действие.

Но САЩ блъфираха. След пълния провал от техническа гледна точка на тяхната ПРО в Европа сега са готови да жертват Европа по друг начин – като я превърнат в театър на ядрена война, за да продължат да преследват своето световно господство. Но, ако Русия не беше нарушила договора за средните и малки ракети се появява въпросът – защо беше целият този шум. Отговорът е прост – трябваше да се обоснове „правото“ на САЩ сами да излязат от договора, което ще им позволи да разположат в Европа групировка от ядрени сили със среден радиус, позволяващ да се нанесе по Русия така нареченият обезглавяващ удар с унищожение на основните центрове на частите с междуконтиненталните ракети, другите ракети и летищата на стратегическата авиация.

Долетното време до целите на такива средни ракети като Pershing 2 възлиза само на 6-10 минути, което, отчитайки тяхната висока точност, няма да остави време на руското ръководство да приеме адекватни ответни мерки.

По този начин САЩ, вдигайки шум за някакви нарушения от Русия за договора за средните и малки ракети, реанимираха ядреното противостоене в Европа. И излязоха от Договора РСМД.

Планира се въоръжаване на изтребителите F-16 и „Торнадо“ на пет страни от НАТО с ядрени бомби B61-12. Тези страни в момента са неядрени – Белгия, Холандия, Турция, Германия и Италия. Самолетите трябваше да са готови до 2018 г.

Заради това започна процесът на предислоциране на военната структура на НАТО и даже на отделни формирования към границите на Русия, и на американски части от ФРГ към страните от Източна Европа, в това число и България.

Върви планомерна подготовка за ядрена война с Русия. Излизането на САЩ от договора за средните и малки ракети е само един от елементите на тази подготовка.

Но и след това възможността от нанасяне на обезглавяващ удар с долетно време от 6-10 минути ще остане източник на постоянна заплаха за Русия. Освен това САЩ без никакви угризения на съвестта са готови да жертват Европа, превръщайки я в театър на ядрена война заради разгрома на Русия.

Заради това, да парира заплахата от американските средни и крилати ракети в Европа, Русия ще има групировка от тактическо ядрено оръжие, достатъчно за разгрома на ударните групировки на обединените сили на НАТО, но основният потенциал ще трябва да се формира срещу САЩ.

На началния етап Русия се съсредоточи на разгръщане по стратегическите западни направления на групировки от комплексите „Искандер-М“ и „Искандер-К“ с около 400-500 ракети с ядрено въоръжение. Тези сили са достатъчни, за да бъдат разгромени още с първия ядрен удар силите на НАТО в оперативно стратегическа дълбочина, системите на ПВО и ПРО, както и тактическата авиация в предната зона.

Едновременно Русия ще използва и правото да разгръща своите крилати ракети с наземно базиране, които не попадат под никакви договорни ограничения и ще създадат допълнителна заплаха за САЩ с крилатите ракети X-101 и X-102 с далечина от 8000 – 10 000 километра. Тези ракети могат да бъдат разположени на високомобилни автомобилни или железопътни носители, тъй като тежат малко над 2 тона и ще създават гарантирана заплаха за територията на САЩ. При отсъствието на договорни ограничения, от този тип ракети могат да бъдат въведени 600-800 единици, което е напълно достатъчно за възпиране на САЩ и на поддържане на определен резерв за решаване на следващите задачи.

Възможни са и други мерки, заради което в Европа е време да се замислят дали да станат театър на ядрени действия заради преследваното от САЩ глобално господство над света.

Още повече, че на 4 септември за първи път, преди и след Студената война над Украйна към Крим навлязоха 4 ядрени бомбардировачи на САЩ, които тренираха удар по Сочи. И че в отговор Русия вдигна свой бомбардировач с ядрено оръжие в обратната посока… Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: