Решението на Бойко Борисов да стои докрай на власт е най-сигурният симптом за скорошната му политическа смърт. С оставането си на премиерския пост с още няколко месеца с едничката цел да не допусне формирането на правителство на Румен Радев, министър-председателят все повече се превръща в най-мразеният човек в държавата, а и без това рехавият му електорат се топи като лански сняг. Въпросът е защо Борисов го направи. Поведението му изглежда още по- нелогично, ако се вземе предвид цялата му управленска кариера през последните 15 години. През които той страхливо отстъпваше под всеки по-сериозен обществен натиск, за който прецени, че е опасен за бъдещето на управлението му. Сега колкото и платените му анализатори да се опитват да отвлекат вниманието ни в посока, че протестът не е родил никаква алтернатива, факт е, че той сведе до минимум шанса на управлението на ГЕРБ да продължи и след новите избори. Един значителен резултат на фона на позорното ГЕРБ-десетилетие, което преживяхме.

Изоставяйки печелившата си стратегия, Борисов не успя да формулира смислено обяснение за новото си държание. Напускайки полето на видимото и рационалното, Той сам даде простор за развихрянето на всевъзможни тези и анализи относно скритите му зависимости и интереси.

Независимо от източника на мотивация, инатът на Борисов внася все по-голямо напрежение в обществото. Показателни в това отношение са не мащабите на протеста, а промяната в електоралните нагласи. Те са резултат колкото на случващото се на жълтите павета, толкова и поради неадекватното поведение на министър-председателя.

От така рекламираната и налагана с чуждестранни пари харизма на Борисов вече не е останало почти нищо. Нещо повече, нейните руини се превръщат в хранителна среда за появата на нови политически субекти и нов тип политическо общуване. Пред очите ни изниква една нова обществена среда, чиято отличителна особеност е отхърлянето на авторитарния и силно корупционен модел на управление на Борисов и ГЕРБ. Управляващите са подложени на процес на дамгосване, който ги превръща в аналог на Доган и ДПС.

Колкото и платените анализатори да се опитват да отвлекат вниманието ни в посока, че протестът не е породил никаква алтернатива, факт е, че той сведе до минимум шансовете на управлението на ГЕРБ да продължи и след новите избори. Един огромен резултат на фона на позорното ГЕРБ-десетилетие, което преживяхме.

За да се роди така очакваната голяма политическа алтернатива, е нужно протестът да постигне един междинен резултат – да ограничи електоралната подкрепа за ГЕРБ до най-твърдото му ядро от привърженици (държавната администрация и махалите), като максимално усили анти-ГЕРБ настроенията сред останалите избирателите. За целта е необходимо протестът да не позволи фокусът му да бъде изместван встрани от фигурата на Бойко Борисов. Каквито опити се правят многократно. Включително чрез неадекватното поведение на ПКП Цвета Караянчева.

Една от най-често забравяните истини е, че Борисов е медиен продукт, формиран и изграждан в продължение на 15 години. Разграждането на неговия имидж изисква също продължителна и усърдна работа. Не просто като сила на фактите, които го компрометират, но и като продължителност на тяхното звучене и налагане в медийното пространство.

Прекалено дълго ни облъчваха с посланието каква незаменима и харизматична личност ни управлява и за мнозина е трудно да освободят съзнанието си от натрупаните с години в него дебели пластове с лъжи.

Протестът обаче съумя да провокира радикална преоценка на образа на Борисов и кардинално промени политическите ориентации на множество хора. И продължава да работи в тази насока. Разбира се, ГЕРБ ще запази твърдото си електорално ядро, но ако повечето българи започнат да се отнасят към лидера им на базата на видяното и чутото от снимките и записите, партията ще бъде трайно маргинализирана.

Управлението на Борисов винаги е било низ от скандали, от които той успяваше страхливо и подло да се дистанцира или пък платените му медии разфокусираха общественото внимание и прехвърляха недоволството на народа в друга посока. Сега шансът на този протест е, че премиерът се намира в окото на бурята, притиснат е плътно към стената и няма никакъв полезен ход пред себе си. В опит да се спаси, Борисов извади няколко фокуса от ръкавите, но се провали. Той се провали и със смяната на ключови министри, и с предложения проект за нова Конституция, и с подновените си излъчвания от джипката…

Сега е в ход нова герберска стратегия, която цели да „покрие“ Борисов, с надеждата, че освобождавайки медийното пространство от натрапчивото му присъствие, ще се внесе известно успокоение в обществото и ще се създаде илюзията за нова реалност. Пробутват ни един вид алтернатива на огласявания сценарий за кабинет на ГЕРБ без Борисов.

И тук трябва да посочим следващата победа на протеста. Той „имунизира“ голямата част от обществото ни срещу герберските манипулации. Хората престанаха да слушат официозните версии за случващото се. Нетърпимостта спрямо опорните точки на управляващите ескалира до такова нива, че съвсем скоро на цялата кохорта от придворни трубадури от Шайката ще им се наложи да последват примера на главатаря си и сами да ограничат медийните си изяви.

Властта вече е принудена да се придържа само към версията, че смисълът на оставането й на власт е да бъде запазена стабилността в страната. Това е сламката, за която здраво са се хванали Борисов и ГЕРБ, за да съхранят последните остатъци от легитимността на управлението си. В името на нея те ще повишават пенсии и заплати и ще удовлетворяват всяко едно искане, което не съдържа думата ОСТАВКА. Неслучайно изтеглиха онези нови 1 + 5 млрд. лв. държавен заем.

Трябва да се признае, че тук протестът търпи определен неуспех. Липсата на масовост и на радикалност не му позволява да се превърне във събитие, на чийто фон всякакви приказки за стабилност и предвидимост да звучат нелепо. Неслучайно управляващата върхушка така се уплаши след събитията от 2 септември и нададе вой срещу проявите на насилие. Тя е наясно, че ако ексцесиите бяха продължили и в следващите дни, падането ѝ от властта ставаше неизбежно.

Организаторите и лидерите на протеста се подведоха по вопъла на герберите и също призоваха за успокояване на страстите. А истината е, че не прожектирането на филми на стената на Партийния дом, а фурорът на агитките и последвалото полицейско насилие вкараха България в глобалния телевизионен обмен и светът разбра какво се случва у нас.

Но може би по-добрият вариант за обществото ни е Борисов да продължи да се влачи по корем до датата на редовните избори. Както е казано, каквото човек сам си направи, никой не може да му го причини. Е, вярно е, че и президентът го побутна към пропастта с думите си за „свирепо“ служебно правителство, но страхът е възможно най-лошият съветник в политиката.

В този смисъл прави впечатление, че Радев няма никакво желание да прави стъпки за помирение с Борисов. Чувствайки се в по- силната позиция, президентът дори не дава ухо на намеците, че кабинетът може да си тръгне, ако на премиерът му бъдат дадени някакви гаранции, че няма да бъде съден, или пък ако на Борисов му се даде възможност да вземе участие в процеса на формиране на бъдещото служебно правителство.

Очевидно Радев се чувства доволен, че глупостта на управляващите не просто води до собственото им обезсилване. В този смисъл той ще продължи да се държи и говори крайно, защото това е печелившата му стратегия. Той ще плаши ГЕРБ колкото и с каквото може.

Колкото до подозрението, че отказът от оставка се дължи на стремежа на управляващите сами да организират изборите, това звучи повече като химера. Ако ситуацията продължи да се развива в досегашната си посока, ГЕРБ ще загубят толкова електорална подкрепа, че никакви изборни машинации не биха я компенсирали дори частично.

А и дори хипотетично да спечели изборите с измама, то тогава протестите ще ескалират, ще се стигне до по-мащабни сблъсъци, след които образът му тотално ще се срине. Той и в момента е на крачка от това да се превърне в олицетворение на корумпирания тиранин и сатрап и само огромният медиен ресурс, с който разполага, му помага да избегне подобна „слава“. Но скоро и този спасителен пояс ще се спука. Въпросът е само кога това ще се случи – преди или след изборите.

Като цяло равносметката от протеста е повече от позитивна. С избухването си той накара Борисов да заложи на своето его, а не на инстинктите си, с което бе зачеркнат клиентелистко-мафиотският му модел на управление, с който за 10 години буквално загроби и зароби държавата. А с продължаването си протестът съгражда основите на новия ни политически ред. Който колкото и да не е съвършен, със сигурност ще е в пъти по-добър от отиващия си. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: