Продължаващите вече трети месец протести срещу кабинета на ГЕРБ и т.нар. „патриоти“ ясно показват, че недоволната част от обществото е много по-голяма от тази, която подкрепя правителството и е доволна от състоянието на България. Всъщност, без преувеличение може да се каже, че доволните са преди всичко хората от партийните структури на ГЕРБ, раздутата им до неузнаваемост държавна администрация от калинки и 20-30 едри бизнесмени с интереси от източването на еврофондовете и държавния бюджет чрез печелене на държавни поръчки.

По всичко личи, че и редица външни фактори са недоволни от Борисов, което се вижда, както от подкрепата на американското посолство за протестите, така и от скорошни изказвания на водещи европейски политици и администратори в Брюксел. Преди броени дни престижното издание „Политико“ написа, че председателят на Европейската народна партия Доналд Туск е ударил метафоричен шамар на Бойко Борисов. Според „Политико“ Туск категорично е отказал идеята за оказване на колективна подкрепа от ЕНП за ГЕРБ. Това контрастира с позицията на Манфред Вебер от преди месеци, когато германецът заяви, че подкрепя Бойко Борисов. Партията на европейските социалисти разбира се, отдавна критикува авторитарния стил на управление на Борисов, но тук новото е именно „вятарът на промяната“ в ЕНП.

Дотук с герберастката митология, че Европа, видите ли, подкрепяла Борисов на всяка цена и ако той не управлявал България, щели да секнат еврофондовете, България щяла да изпадне в евро-изолация, медът щял да се вгорчи, а Земята щяла да спре да се върти.

Щом европейското политическо семейство, което не просто прие ГЕРБ в редиците си, а дълго време смяташе Борисов за един от „отличниците“ си (най-вече заради сервилното му и продажно поведение, което често влизаше в тотален разрез с националните ни интереси, само и само да угоди на ЕНП и германците. Апропо- партията му бе създадена и финансирана от германските фондации „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“) вече не го подкрепя, по всичко си личи, че ГЕРБ са политически пътници.

Основният принцип и мотив във външната политика на ГЕРБ се провали с гръм и трясък, но лошото е, че това може да афектира България много след като Борисов и кликата му са тъжен спомен.

В какво се изразяват външнополитическите провали на ГЕРБ:

– Загубата на всякакво доверие и уважение от страна на европейските институции и брюкселските елити. Европа без съмнение знае, че най-корумпираното европейско правителство е това на ГЕРБ. По въпроса са писали редица авторитетни западни издания, които често отразяват мнението на брюкселския елит. На фона на икономическата криза, породена от коронавируса можем да очакваме, че загубата на доверие от европейските фактори към Борисов постепенно ще доведе и до изолация на страната от големите европейски процеси и политики. Със своята сервилност ГЕРБ не успяха да превърнат страната ни в някакъв европейски фактор, съпоставим с аналогични по размер страни, с които ЕС се съобразява. Вместо това от Брюксел приемат страната за безгласна буква, която изпълнява всичко. В същото време, губейки доверието на европейския естаблишмънт рискуваме потенциално да изпаднем в своего рода европейска изолация.

– Тотално влошаване на отношенията ни с Русия. Вместо да използва традиционните исторически, културни и политически връзки между двете страни, ГЕРБ за тези 10 години, в които управлява успя с гръм и трясък да провали няколко геоикономически проекта с Руската федерация от стратегическо значение – АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ и тнт. Нещо повече, Борисов, външните му министри и президентът му Плевнелиев успяха да създадат една атмосфера на враждебност срещу Русия у нас, която разбира се, започна да дава своите плодове. Днес в Кремъл нито вярват на Борисов и България, което беше добре изразено от президента Путин, който каза, че не иска да бъде „големият брат“, защото големите братя „винаги плащат сметката“. Това се случи след като Борисов си призна, че сме провалили „Южен поток“ под външно въздействие. Засилването на НАТО в България и все по-честите учения на Алианса на наша територия не просто влошават допълнително отношенията с могъщата източна държава, но и превръщат страната ни в мишена за руските въоръжени сили, включително и ядрена такава. Черноморският фронт е изключително ключов за Москва и тя няма да допусне съперниците й, които я обграждат, да постигнат стратегически превес над нея тук. Загубата на потенциалните печалби, които щяхме да имаме от „Южен поток“ е изключително неприятна, превръщането на страната ни от ГЕРБ в прифронтова държава е опасно, но най-тъжното е, че заради целенасочената политика на нашите управляващи, културните отношения и връзки между двата народа също страдат.

– Превръщането на отношенията със САЩ от такива на могъща суперсила, която влияе на малък, но отдалечен съюзник в напълно васални. Да, факт е, че от 1989 насам България се стреми да спечели благоволението на Вашингтон и всички правителства са действали в тази посока, но подобна сервилност никога не е имало преди Борисов. От допускането на разни фондации и НПО-та, които влияят в българското образование през купуването на индулгенции чрез скъпоструващата сделка за изтребителите Ф-16 до конфронтацията с Русия, спирането на „Южен поток“ и ред други неща, ГЕРБ доказаха, че са неспособни да провеждат независима и суверенна политика дори в най-малката степен, каквато все пак успяват други страни от Източна Европа (Унгария, Словакия, Чехия, Гърция, Сърбия и тнт). Преди време останах изненадан, когато в известно американско геополитическо издание, собственост на също небезизвестния Джордж Фрийдман прочетох, че за Америка един от балканските приоритети трябва да е Сърбия. Същата тази Сърбия, която беше бомбардирана от НАТО, която купува руски оръжия и през последните 30 години беше „непослушната“ на Балканите! За американското издание Сърбия е най-независимата балканска държава и в същото време най-важната от стратегическа гледна точка, поради което САЩ трябва да я „ухажва“ и да й предложи взаимноизгодни сделки и тнт. Пиша това за сравнение с България, която под управлението на Борисов не успя да извлече нито един дивидент от членството ни в НАТО и съюза с най-голямата суперсила. Азбучна истина, която се потвърждава от суперлативите за Сърбия в едно от най-престижните американски издания е, че американците уважават тези, които не казват „Да, сър“, а могат да водят тежки преговори с тях и дори да им отказват някои неща. Нещо повече, въпреки сервилността си и провалените геоикономически проекти с Русия, ГЕРБ превърнаха България в пречка и проблем за американците, които се опитват да спрат „Балкански поток“ и както вече е видно, действат срещу кабинета „Борисов“. Сега на фона на влошаването на американско-турските отношения от години, както и на гръцко-турските, България имаше уникален шанс да стане важна и изгодна за САЩ. Администрацията на Тръмп би могла дори да започне да инвестира в отбранителния ни потенциал и не само, както и да издейства някои преимущества за страната ни, но разбира се, геополитическите илитерати от ГЕРБ не уловиха момента и сега САЩ се фокусират в Гърция като потенциално противодействие на режима на Ердоган. Сравнението с Китай може би ще е твърде грандоманско, но да не забравяме, че на фона на Студената война някога, Белият дом започва да си сътрудничи с Поднебесната и да инвестира в нея, което в значителна степен помага за китайското чудо. Заради открито конфликтния характер на отношенията с режима на Ердоган, България можеше да се превърне в един по-умален вариант на китайско-американските отношения от 70-те и 80-те, като при това, страната ни все пак е в НАТО.

– Превръщането на България в заложник на Турция и Ердоган. Често хвалят Борисов, че едва ли не спасил страната ни по време на мигрантската криза, поддържайки специални отношения с турския лидер. Истината обаче, далеч не е толкова лицеприятна. Борисов и ГЕРБ позволиха турското влияние у нас да се засили до такава степен, че се стигна дотам български политик (Лютви Местан) да се крие в турското посолство, да създава и развива неприкрито про-турска партия. А скорошно разследване на „Шпигел“ установи, че Борисов, Цацаров и една дузина шефове на български специални служби са работили буквално на подчинение на турското посолство в София и лично на посланик Гьокче. Подробности от разследването можете да видите ТУК.

Разбира се, че за страната ни отношенията с Турция са изключително важни, както заради надвисналите над Европа като Дамоклиев меч няколко милиона нелегални имигранти в Турция, които Ердоган винаги може да пусне, но също така и заради търговските ни отношения, имайки предвид, че югоизточната съседка е един от най-големите ни търговски партньори. И все пак, нищо не може да оправдае факта, че в България емисари на турското влияние, агенти и купени хора се разхождат и безнаказано работят за чужд интерес, който често пъти е в пряка заплаха за националната ни сигурност, суверенитет и териториална цялост. Неоосманитстката доктрина не е мит, а реален факт. Това, че България е в НАТО ни най-малко не пречи на някои кръгове в Анкара да разглеждат страната ни като злощастно стечение на историческите обстоятелства, което следва един ден да бъде присъединено под една или друга форма към Неоосманската империя. Какво можеше да направи управлявалият 10 години Борисов? Да, продължаването на партньорските отношения с Турция е нещо добро, но нищо не пречеше на държавата и управляващите да контролират процесите, които се развиват в смесените региони, да поддържат и засилват българското разузнаване и контраразузнаване, и не на последно място, отбранителния потенциал на страната ни. Гърция нито за момент и при нито едно правителство не е спирала да се опитва да поддържа съюзнически отношения с Турция, но в същото време винаги е засилвала отбранителните си позиции в Егейско море и Тракия. Нима гърците и всичките им правителства от десетилетия насам са глупави? ГЕРБ унищожиха българското разузнаване и армия окончателно, което със сигурност не помага за равнопоставеността ни при отношенията с Турция.

– Очевиден неуспех на Борисов е и фактът, че Китай буквално ни заобиколи. В епохата на Си Дзинпин и Новия път на коприната, редица източно и южноевропейски държави като Гърция, Сърбия, Унгария, Беларус и други, успяха да се включат в големите китайски проекти, чиято цел е да свърже Европа с Поднебесната. В момента търговският оборот между Китай и Сърбия се равнява на над 2,5 милиарда евро. Преките китайски инвестиции в западната ни съседка са на стойност 10 милиарда евро. В рамките на транспортния коридор от Гърция до Унгария, които китайците изграждат, в Сърбия ще има влакове, които пътуват с 200 километра в час. Заради изключителната некомпетентност на герберите в МВнР, неадекватното и недалновидно поведение на премиера Борисов и сервилността на държавата ни към други геополитически сили, днес Китай заобикаля България, която буквално ще бъде изолирана от големите геоикономически проекти. Нашето географско положение и редица други преиумщества като образована и квалифицирана работна ръка, традиционните ни връзки с Русия, с Германия и Централна Европа, биха ни направили изключително изгодни за китайците, но официална герберска София пропусна момента и златния шанс.

– Изпускането на ситуацията с Македония и балканските страни. Да, факт е, че правителството имаше един успех в това направление, а именно признаването на българското малцинство в Албания, което беше важно и дългоочаквано. И действително подписахме Договор за добросъседство с Македония, който изглеждаше разумен. Но дилетантите, които водят външната ни политика изпуснаха изцяло процесите. Комисията по историческите въпроси не реши нищо, защото в Договора за добросъседство всичко беше в по-скоро пожелателен тон. И при Зоран Заев, антибългарските провокации и мистификации продължиха, без ГЕРБ да правят каквото и да било, и въпреки нуждата, а често дори и волята на правителството на македонските социалдемократи. Гърция стана основният прозорец на Македония към ЕС и НАТО, защото България в лицето на правителството на ГЕРБ и т.нар. „патриоти“ просто спря да се занимава с тази тема, оставяйки всичко на произвола на съдбата. Очевидно, че след като Вашингтон изпълни целта си да вкара Македония в НАТО, за ГЕРБ и т.нар. „патриоти“ нямаше повече нужда да се работи по темата Западни Балкани и по-конкретно югозападната ни съседка. На всичкото отгоре, проблемът с историческите мистификации стана дори още по-сериозен, след като управляващите допуснаха редица грешки. Една такава грешка беше глупавото изказване на самия Борисов, когато заяви, че Гоце Делчев за двете страни е като Че Гевара за Боливия…. С което буквално призна тезата на по-умерените македонисти, че Гоце може и да е бил българин, но в Македония е бил едва ли не като чуждестранен доброволец. За хардлайнерите не коментираме, защото това изказване им беше като манна небесна! И ако проблемът беше само в изказвания, то всичко би минало както и досега – в застой, но не би! Нашата дипломация, водена от премиера Борисов и министър Захариева официално си призна пред Заев и Скопие, че нашата най-висша цел е да видим Македония в ЕС. С което разбира се, погледът на Скопие се насочи към Атина, която очевидно се формира като основната пречка. Македония извърши ударна промяна на имена на летища, улици и какво ли не за да угоди на гърците, докато със София отношенията си продължиха по същия начин – без никакви наши успехи. Захариева втрещи не само академичната ни общност, но и съседна Гърция и медиите й, когато заяви, че България нямала спор с Македония за езика, защото този въпрос бил уреден в декларацията от 1999 година. Всеизвестен факт за всички, освен за г-жа Захариева и най-вероятно г-н Борисов е, че декларацията от 1999 г. не се отнася до т.нар. „македонски език“. Гръцките медии например бяха изненадани и написаха, че София едва ли не е направила „пирует“ по въпроса за езика, отстъпвайки пред Скопие.

Както е известно, любимата тема на преммиера Борисов е външната политика, за която той си въобразява, че има големи успехи. Тъжната истина е, че от 1878 година насам, едва ли сме имали по-лоша, неадаптивна, некомпетентна и вредна външна политика, която не може да се ориентира в геополитическата обстановка.

Лошото е, че последствията от това няма да свършат с неминуемото падане на ГЕРБ от власт, защото големите геополитически и исторически процеси, веднъж заложени, трудно могат да бъдат спрени или за такова нещо са нужни често десетилетия на целенасочена и разумна политика. Днес България е все по-изолирана международно страна, която губи по всички линии, включително пропускайки стратегически проекти, които биха променили не само икономическата, но и геополитическата й ситуация за десетилетия напред. Буквално са пропуснати или провалени шансове, които надали ще имаме още веднъж през ХХI век. Още повече, че националната ни сигурност е по-уязвима от когато и да било, от което неминуемо ще се възползват различни фактори и сили, които могат само да благодарят на ПП ГЕРБ, г-н Борисов и външните ни министри за провежданата от тях неадекватна външна политика. Skandalno.net

Автор: Симеон Миланов