Опълченците на Шипка – тези поборници за свободата на България не се питаха дали има смисъл да се борят? Те не се убеждаваха един другиго, че всяко усилие е обречено, както често правим днес. Тях не ги поблазни удобството да бъдат зрители на националната история. Да изчакат събитията. Да четат вестници и да спорят в кръчми и кафенета. Пет века робство не изтриха тяхното самочувствие на достойни българи. Те не чакаха да чуят какво мислят Великите сили за свободата българска. Нито разчитаха на тях. Те не се надяваха на никакви привилегии и облаги, а ги водеше идеалът им за свобода и достойнство. Цялата реч на президента Румен Радев от връх Шипка вижте по-долу:

Скъпи сънародници,

Скъпи българи,

143 години България цяла гледа Шипка с преклонение. И днес хиляди изкачихте този връх, за да докажете, че достойнството стои по-високо от страха и забраните.

Родината ни възкръсна на картата на Европа благодарение на победата на Русия над Османската империя. Но именно тук, в августовския зной на 1877 година нашите опълченци доказаха, че народът ни заслужава свободата си.

„Шепата спартанци“, които с чудовищен героизъм отрязаха пътя на аскера към Северна България, са наши сънародници от Русия, днешна Украйна и Молдова, от Румъния и Сърбия. Хъшове, бежанци от предишни български въстания и емигранти от поробена България. Някои дори не са родени тук, не са виждали Родината преди да дойдат да се бият за нея, а част от тях да дадат и живота си.

Тези поборници за свободата не се питаха дали има смисъл да се борят?

Те не се убеждаваха един другиго, че всяко усилие е обречено, както често правим днес.

Тях не ги блазнеше удобството да бъдат зрители на националната история. Да изчакат събитията. Да четат вестници и да спорят в кръчми и кафенета.

Пет века не изтриха тяхното самочувствие на достойни българи и те не чакаха да чуят какво мислят Великите сили за свободата българска. Нито разчитаха на тях.

Те не се надяваха на никакви привилегии и облаги, а някои доживяха дните си в мизерия.

Вековете на робството не угасиха вярата им, че е възможна свободна и справедлива България.

Нашите опълченци не се скриха зад гърба на могъщата армия на Царя Освободител, в очакване тя да им донесе свободата. По тези скали, по тези урви, те воюваха и умираха, отдавайки живота си, но никога не се предадоха. Воюваха и умираха, за да докажат, че народът ни е достоен за свободата и платиха с живота си за тази свобода.

С този несломим дух, с тази вяра в собствените сили, с това единение във великото дело опълченци и възрожденци възкресиха Отечеството ни.

С този дух, вяра и единение ще успеем и всички ние, техните потомци, които днес се борим за една свободна и справедлива България!

Поклон пред героите!

Да живее България!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: