Т. нар. „Пандемия“ е ярка илюстрация на огромните щети, които неолибералният капиталистически модел нанесе на човечеството, твърди професорът от Масачузетския технологичен институт – Ноам Чомски. 81-годишният учен каза следното:

Основният принцип на неолиберализма е да прехвърля властта и капитала от държавата към частните корпоративни тирании, които са напълно безотчетни към обществото. Самата неолиберална доктрина им повелява да се занимават единствено с това да увеличават печалбите си. Не може да очаквате тези пазарни субекти да се грижат за обществото. Веднага след като Рейгън, Тачър и други подобни дадоха по-голяма власт на корпорациите, те бързо прекроиха пазарите в своя полза. Но при всяка криза, която неолибералният им капитализъм причини, те най-безочливо посягаха към държавните публични фондове, за да се спасят.

Днешната пандемия всъщност е последният финален етап преди окончателното рухване на неолибералния глобален капитализъм. Пандемията произтича от дълбоки провали на капитализма, засилени от 30-годишното пагубно въздействие на дивата му неолиберална версия върху населението на планетата.

Това е началото. По принцип е напълно правилно да се опише пандемията като капиталистическа катастрофа, изостряна от неолиберална диващина. Това разбира ли се от по-голямата част от населението? Вероятно не. Трудно ще намерите дори една статия по въпроса, адресирана до по- широката общественост. Разбира се, става ясно, че системата се срива, пораждайки гняв, негодувание, презрение към институциите. Това е плодородна почва за крайнодесни демагози като Тръмп. Те не са способни да решат системния проблем, защото мисленето им е в парадигмата на властващата вече 40 години неолиберална система. Затова такива като Тръмп по-скоро ще пречат на изграждането на един нов, по-свободен и справедлив свят.

Бъдещето на ЕС в много отношения е изложено на риск. Самият ЕС е основан на принципи, които подкопават демокрацията. Например, най-важните решения в Европейския съюз се взимат от ЕК. Комисия, за която никой не гласува и не избира. Тази комисия се назначава отгоре. От кого точно – не е ясно. Но най-съществените недостатъци на тази особена структура ЕС са много по-сериозни и излязоха наяве точно по време на мнимата пандемия, когато тия 28 уж солидарни държави, повярвали в голямата опасност, затвориха границите си, за да се спасяват поединично. Изведнъж солидарността им се изпари. А егоизмът им достигна гротесков мащаб когато една от тях – Италия поиска помощ. Нито една членка на ЕС не й помогна. Вместо това на помощ на Рим се притекоха Куба, Русия и Китай.

В условията на криза – война, епидемия, цунами и други – хората са готови да пожертват временно някои свои свободи, за да се справят с кризата. Така е правилно. В условията на днешната, представяна ни за здравна, но всъщност системна и икономическа криза, обаче някои правителства със сигурност ще се опитат да увековечат тези временно предоставени им свръхправомощия, превръщайки ги в безсрочни. Вече виждаме, че това се случва в доста страни. Защото всеки властник скрито си мечтае да стане диктатор.  Ако населението се поддаде, тия тирани ще успеят.

Трябва да си спомним думите на Дейвид Хюм във встъпителния пасаж на първия съвременен трактат за политическата наука: „Силата винаги е на страната на управляваните, губернаторите не могат да ги подкрепят освен с мнение.“

А управляваните не трябва да са пасивни, както се иска на властващите. Ако останат пасивни, съдбата им ще е мрачна.

В момента плащаме за логиката на капитализма и престъпленията на неговия дивашки неолиберален вариант. Тези, които страдат от опостушителното въздействие на глобалисткия неолиберален модел, преди 40 години, когато го въвеждаха, никой неги е питал дали са съгласни той да се въведе. Затова неолибералният капитализъм, който е източникът на престъплението, на днешния икономически погром, трябва да бъде пометен от народа и това е легитимно право на всяко общество. А на негово място с усилията на хората трябва да се създаде по-хуманен и справедлив свят.

Замазват ни очите с някаква пандемия, докато проблемът всъщност е в задаващата се икономическа катастрофа и в катастрофата на порочния глобалистки модел. И докато от тези кризи все някога ще изплуваме, то няма да има възстановяване на топящите се полярни ледени шапки. Температурата на планетата продължава да се покачва, което ще доведе до това голяма част от вея да стане буквално необитаема дори преди края на този век, с всички ужасяващи за населението последствия от този факт. Както в случая с пандемията, и тук работи логиката на неолибералния капитализъм. И тук той е основната заплаха за оцеляването на човечеството. Skandalno.net

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: