“Това, което в момента му се случва на Запада, не е катастрофа, а истински исторически разрив. Той води до дълбоко преосмисляне на силовите отношения между великите сили. САЩ, които след края на ВСВ през 1946 г. поеха ролята на световен лидер, колос, който крепи либералните демокрации и тяхната свободна търговия, днес вече показват един озъбен и уродлив образ, който е много далеч от щедростта и глобалната идеологическа солидарност, съпътстващи плана “Маршал”. В лицето на САЩ светът и европейците днес вече виждат една егоистична, все по-изолираща се протекционистка, хаотична и безскрупулна в областта на търговията Америка. Една Америка, която няма желание повече да помага на своите съюзници в Европа, в колкото и голяма беда да са те. А напротив – възползва се от слабостите на Европа, за да й налага санкции, да извива ръце, силово да спира инфраструктурните й проекти и да извлича максимална полза от това за себе си.

САЩ вече не се интересуват от Европа. Голямата им битка през ХХI век ги противопостави на все по-мощния икономически Китай. Що се отнася до НАТО, по ирония на съдбата неговото оцеляване вече изцяло зависи от тактическия интелект на Владимир Путин. Колкото по-малко заплашителен изглежда той за Европа и света, толкова по-малки са шансовете на НАТО да оцелее. След края на коронавирусната пандемия световните активи ще се обезценят и Китай ще опита да изкупи на безценица всичко, което може да вземе. Както това направи САЩ след Втората световна война през 45 г., за да се превърне в световна империя. Тогава светът беше разрушен и единствената голяма непокътната икономика се оказа тяхната. Това им позволи да сложат ръка върху много активи по планетата. По същия начин днешната световна пандемия ще изиграе ролята на ускорител на възхода на Китай, като същевременно ускори отслабването на западните му съперници. Такива са тежките тенденции, които ни очакват след края на тази странна пандемия., разсъждава Пиер Льолуш, бивш държавен секретар на Франция по европейските въпроси и по външната търговия, както и бивш президент на Парламентарната асамблея на НАТО в интервю за вестник “Фигаро”. Ето интервюто с него:

– Смятате ли, че коронавирусната пандемия раздели държавите по света на изолационисти и глобалисти?

– Не. Истинското разделение е между страните, които се подготвиха – Южна Корея, Тайван, Сингапур, Хонконг, заедно с авторитарни страни, като Китай, който реши проблема кардинално чрез военизиране на обществото… и либералните демокрации на Запад, които не бяха напълно неподготвени. Допреди 30 г. Южна Корея беше все още слаборазвита държава. Днес тя има изключително ефикасна здравна система, благодарение на която страната продължава да функционира без проблем. ЕС и САЩ, напротив, бяха тотално изненадани и изпреварени от събитията. Свидетели сме как под натиска на една средно тежка криза като днешната с коронавируса, ЕС е на прага на разпад. В момента държавите в съюза са на принципа: всеки сам за себе си и да се спасява кой както може. Толкова за солидарността на Европа. Здравните й граници бяха преминати, както вчера миграционните й граници. И това доведе целия континент до истерия. Италианците бяха изоставени на съдбата си. Вместо да й помогнат, страните от ЕС до една забраниха износа на медицински материали. А правителството на Чехия дори открадна пратката от маски, изпратени от Китай за Италия. Европейската солидарност се разпадна…

– Заплашен ли е от разпадане ЕС?

– Да. Големият тест за съюза беше предложението за солидарно споделяне на дълговете на държавите-членки, които дългове за някои страни се очертават огромни. Идеята беше на тези страни да им се помогне да излязат от предстоящата тежка икономическа криза. Или т. нар. идея за коронабонове и облигации, собственост на целия Европейски съюз, а не на отделните държави. Но видяхме, че миналата седмица, по време на срещата на върха на държавните и правителствени лидери, Германия, Австрия, Дания, Нидерландия и Финландия отхвърлиха тази идея. Отхвърляне, което Южна Европа и особено Италия и Испания преживяват като второ огромно и много подло предателство. След този действително предателски акт вече можем да се запитаме за смисъла и бъдещето на този съюз… защото от него вече не остава нищо. Най-вероятно в края на епидемията ще започне процес на деконструция на Европейския съюз, може би дори брутален. Ние сме в ключов момент. 

– Какви ще са геополитическите последици от кризата в планетарен мащаб?

– Това, което ни се случва с тази криза, не е катастрофа, а истински исторически разлом. Тя води до дълбоко преосмисляне на силовите отношения между великите сили. САЩ, които след края на ВСВ през 1946 г. поеха ролята на световен лидер, колос, който крепи либералните демокрации и тяхната свободна търговия, днес вече показват един озъбен и уродлив образ, който е много далеч от щедростта и глобалната идеологическа солидарност, съпътстващи плана “Маршал”. В лицето на САЩ светът и европейците днес вече виждат една егоистична, все по-изолираща се протекционистка, хаотична и безскрупулна в областта на търговията Америка. Една Америка, която няма желание повече да помага на своите съюзници в Европа, в колкото и голяма беда да са те. Напротив – възползва се от бедите на Европа, за да й налага санкции, да извива ръце, да спира инфраструктурни проекти и да извлича максимална полза за себе си. Примерът с Италия, която в най-труден момент, се обърна за помощ към Китай и Русия, а не към САЩ, е показателен. Що се отнася до Европа, тя ще излезе много отслабена от тази криза. Гражданите ще поискат да си върнат националните прерогативи, с особено внимание върху защитата на националните граници и засилване на здравния сектор.

Във Франция, Италия и Испания вече се нагнетява много силен голям гняв към нехайството на местните правителства. Народите ще поискат повече ефикасност и компетентност. Те ще потърсят отговорност, включително и наказателна, от политиците! Сигурно е, че членството и структурата на съюзи, като НАТО и ЕС, ще бъдат преразгледани. Трендът ще е връщане към националните граници, което естествено ще бъде поискано от правителствата на повечето европейски държави.

– Опасявате ли се от възход на популизма?

– С края на този коронавирусен сън ще се събудим в нов свят, с други форми на демокрация, които ще преосмислят досегашния неолиберален глобален капитализъм и ще поставят държавата в централна роля. Западът ще излезе обезкървен от тази работа. Франция също. Навлизаме в истински период на възстановяване, както след Втората световна война. Социалният договор в нашите общества вероятно ще бъде преразгледан. Примерът с карантината с променлива геометрия, фактът, че не се спазва в мигрантските квартали, ще остави следи. Може би това е краят на неолибералната мантра за “съвместното съжителство между етносите и религиите”, която отрича културните различия и не желае да погледне в лицето омразата, която голяма част от пришълците изпитват срещу европейските държави и техните правила и идентичности. 

– Може ли да изчезне НАТО?

–  Със сигурност ще изчезне. НАТО отдавна е празна черупка, която служи само за успокоение на поляците и балтийците, че Русия няма да ги нападне. Приказките за „руската заплаха“ обаче вече отдавна не са актуални. САЩ вече нямат сметка да ги подхранват. Освен това бившите ни съюзници оттатък Атлантика вече не се интересуват от Европа. Голямата им битка през ХХI век ги противопостави на все по-мощния икономически Китай. Що се отнася до НАТО, по ирония на съдбата неговото оцеляване вече изцяло зависи от тактическия интелект на Владимир Путин. Колкото по-малко заплашителен изглежда той, толкова по-малки са шансовете на НАТО да оцелее. 

– Китай ли ще е големият победител?

– Да, и победата му вече е факт. След разпространението на вируса по света, Китай успя да го пребори за рекордно кратки срокове, с което само затвърди успешното си представяне като обществено икономически модел за подражание пред планетата. Китай вече е в позиция на силата, защото има ликвидността и индустриалното производство, необходими му да ускори стремежа си към световно господство. Още повече, че срещу него стоят отслабените и свръхзадлъжнели доскорошни конкуренти САЩ и Европа, над които е надвиснала огромна финансова криза, която ще последва спирането на икономиките им.

След края на епидемията световните активи ще се обезценят и Китай ще опита да изкупи всичко, което може да се вземе. Както това направи САЩ след Втората световна война през 45 г., за да се превърне в световна империя. Светът беше разрушен и единствената голяма непокътната икономика се оказа тяхната. Това им позволи да сложат ръка върху много активи по планетата. По същия начин днешната световна пандемия ще изиграе ролята на ускорител на възхода на Китай, като същевременно ускори отслабването на западните му съперници. Такива са тежките тенденции, които ни очакват. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: