Самолети на Министерството на отбраната на Руската федерация започнаха да доставят в петък помощ на Сърбия за борба с коронавируса. Руската хуманитарна помощ е рекордна на глава от населението. В страната със 7 млн. жители пристигнаха 11 товарни самолета. За сравнение, 14 самолета бяха изпратени до 60-милионното население на Италия от руското Министерство на отбраната. Новината за руската помощ моментално се разпространи в сръбските социални мрежи, събирайки хиляди харесвания и споделяния. Публикацията на руското посолство в Сърбия за помощта от Русия събира множество коментари с думи на благодарност.

Първият самолет на военното летище Батайница беше посрещнат лично от премиера Ана Бърнабич и министъра на отбраната Александър Вулин. По думите на премиера, със своята помощ за най-нуждаещите се, включително и САЩ, Русия „показа на съвременния свят как трябва да се държи по време на епидемия“. По време на тържественото посрещане руските военни не се отказаха от предложените хляб и сол, а също така не се изплашиха от ръкостискането с домакините си.

Както съобщава руското Министерство на отбраната, помощта се предоставя по нареждане на върховния главнокомандващ Владимир Путин. Осем медицински екипа, оборудвани с модерна медицинска апаратура, отряд специалисти по радиационна, химическа и биологична защита, предназначени за дезинфекция, пристигнаха в Сърбия. 11 военнотранспортни самолета на руските аерокосмически сили превозиха в Сърбия 87 военнослужещи, включително военни лекари, специалисти вирусолози от руските химически сили, специално медицинско оборудване, защитно оборудване и 16 единици военна техника.

Новината за руската помощ моментално се разпространи в сръбските социални мрежи, събирайки хиляди харесвания и споделяния. Публикацията на руското посолство в Сърбия за помощта от Русия събира множество коментари с думи на благодарност.

Предистория

Сръбското общество традиционно се разделя на западняци и русофили, като първите са значително по-малко, но контролират средните и висшите постове във властта, органите на реда и медиите. Вторите са много повече, но след агресията на НАТО през 1999 г., когато на власт в страната дойдоха прозападни политици, всички патриотични и проруски настроени хора (а това са синоними в Сърбия) бяха отстранени от държавна служба. През последните години, във връзка с експанзията на Китай в Източна Европа, в Сърбия се появиха много привърженици на развитието на китайската посока на сръбската външна политика.

В първите дни на епидемията сръбските власти се обърнаха към Брюксел с молба да помогне на Сърбия, като кандидат за присъединяване към Европейския съюз. Буквално няколко дни по-късно президентът Александър Вучич започна да проявява остро недоволство от липсата на общоевропейска солидарност. Освен това Германия, която е основният търговски партньор на Сърбия в областта на медицината, просто забрани продажбата на оборудване и лекарства в тази балканска страна.

„Никой не можеше да си представи, че в момент на епидемия в цивилизования свят срещу нашата страна ще бъдат наложени санкции върху медицинското оборудване. И то въпреки факта, че Германия от години примамва стотици и хиляди лекари и медицински сестри от нашата страна“, заяви за ТАСС сръбският депутат и директор на Сръбско-руския център Милош Ковачевич.

Окончателният момент на истината за Белград беше ожесточената, нерегламентирана от никакви морални стандарти борба за медицинско оборудване и лекарства между европейските държави. Сръбският президент Александър Вучич призна, че никога не е виждал подобно нещо. Той беше особено поразен от ситуацията на пазара на апарати за механична вентилация. Според сръбския лидер страните от ЕС „по пиратски“ са отмъквали поръчки една от друга, изпращайки емисари с куфари с пари по всички краища на света.

Заради ескалиращата ситуация в Сърбия, където началото на кампанията за парламентарните избори допринесе за разпространението на вируса, Александър Вучич се обърна за помощ към Китай, като нарече председателя Си Дзинпин „свой брат“. Поднебесната империя откликна на молбата на сръбския президент, като призивът му стана изключително популярен в китайската социална мрежа Weibo, събирайки стотици милиони гледания. Пекин изпрати в балканската страна значителна помощ, механични вентилационни устройства, медицински маски и шестима лекари с опит в борбата срещу коронавируса. Посрещането на китайската помощ беше необичайто пищно и театрално. Китайските лекари бяха посрещнати лично от аплодиращия ги президент Вучич.

Сръбският лидер беше толкова разчувстван, че със сълзи на очи целуна първо сръбското, а после и китайското знаме. Театралността е един от любимите трикове на Вучич и в този случай очевидно не е случайна. Като махнем сантиментите, трябва да признаем, че помощта на Китай, въпреки цялата си навременност и безусловна нужда, все пак не беше с толкова впечатляващи мащаби, както я представи Белград. Но с подобно посрещане на китайците,

Сърбия направи отличен ход в борбата за титлата „съюзник номер едно на Китай“ в Източна Европа. 

И ако по-рано от Брюксел размахваха пръст на сърбите заради всеки нов сръбско-китайски договор, то сега сръбското ръководство има железни аргументи.

„Ако питат кой ни помогна повече, то Китай ни помогна повече, а не Европа. Все още чакаме голямата помощ от Европа. Ние сме на европейския път, но не сме слепи, глухи, ще защитим интересите на Сърбия и ще сътрудничим и „с Китай, и с Русия, и със САЩ, и с всички, защото това е в интересите на Сърбия. Преди това Сърбия имаше големи очаквания от Европа, но сега разчитаме повече на себе си“, каза Вучич.

По-рано Пекин вкарваше във вратата на Брюксел предимно икономически голове. Сега се оказа, че китайците превъзхождат ЕС в морален план, предоставяйки помощ в най-напрегнатото време. С техническата помощ, оказана професионално по време на пандемията на коронавируса, Китай нанесе почти фатален удар върху влиянието на Брюксел на Балканите.

Преориентацията на Сърбия от Запад на Изток се доказва и от факта, че пристигналите в Сърбия китайски лекари, заедно със сръбския министър на отбраната Александър Вулин (между другото, голям приятел на Русия) положиха венци пред сградата на китайското посолство в Белград, бомбардирана през 1999 г. от самолети на НАТО, за годишнината от началото на агресията на НАТО срещу Югославия. Този ход, разбира се, няма да остане незабелязан в Китай.

А къде е Русия?

„А Русия? Защо не помогне на сръбските братя?“ – този въпрос си задаваха 80 процента от сръбското население (точно толкова хора в Сърбия, според проучванията, са за укрепване на отношенията с Русия). Хората чакаха новина за помощ от Москва и искрено недоумяваха защо „братята руснаци“ мълчат. През последните три седмици в разговор със сърби кореспондентът на ТАСС трябваше многократно да дава отговор на въпроса: „Ами Русия?“. Сръбският лидер Александър Вучич в един от многобройните си призиви към нацията каза: „Очакваме помощ и подкрепа от Русия, но Русия, която е искрен приятел за нас, сега има свои проблеми“.

Въпреки това на 26 март Белград изпрати до Москва официално искане за съдействие по споразумението между правителствата на двете страни за сътрудничество в областта на спешните хуманитарни действия. Това е договор, въз основа на който в сръбския град Ниш действа Руско-сръбският хуманитарен център. Между другото, от 2012 г. досега те не могат да осигурят официален статут на този център – Брюксел и Вашингтон са категорично против, обвинявайки  руските спасители в шпионаж.

На 2 април, след телефонни разговори между руския президент Владимир Путин и Александър Вучич, последният съобщи, че Русия подготвя помощ за Сърбия. За разлика от френския президент Еманюел Макрон, който изрази „пълна подкрепа за Сърбия и нейния лидер в борбата с коронавируса“, Владимир Путин не се ограничи до моралната подкрепа. По думите на Вучич, руският му колега е обещал да помогне с лекари, специалисти по дезинфекция със специално оборудване, механични вентилационни устройства и лекарства.

Сръбският лидер изглежда не е очаквал в какъв мащаб ще бъде руската помощ. Говорейки за резултатите от телефонния разговор с руския си колега, сръбският президент заяви, че осем (!) лекари от Русия ще дойдат в Белград. А по последни данни на руското Министерство на отбраната в Белград са пристигнали осем медицински екипа, което, предвид оборудването и опита на руските лекари, увеличава сериозно настоящия капацитет на сръбската медицина.

Изящна комбинация

Поетапният анализ на събитията от последните дни в света и на Балканите дава основание да се говори за многопосочна комбинация, блестящо изиграна от Русия и Китай на Балканите. В началото Москва излезе в сянка, отстъпвайки на китайските партньори палмата на първенството в региона, който беше и си остава „барутният погреб на Европа“. След като китайските дипломати затвърдиха на Балканите ефекта от китайската помощ в борбата с коронавируса и забиха пирон в ковчега на „европейската мечта на Сърбия“, Русия влезе в играта. При това Москва играе изненадващо елегантно и фино: първо бе изпратена помощ в Италия и САЩ. Помощта, получена от европейци и американци, напълно лиши Вашингтон и Брюксел от основания да упрекват Москва, че помага на сърбите – в края на краищата те самите вече бяха приели руската помощ!

Вероятно кацането на руски самолети не само в Белград, но и в Ниш, където се намира Руско-сръбският хуманитарен център, ще бъде черешката на тортата на операцията за подпомагане на Сърбия, с последващо решаване на въпроса за официалния статут на центъра след осем години на безрезултатни дискусии. Освен това, според съществуващите договори, Русия трябва да достави на Сърбия 20 бронетранспортьори, 30 танка и друга военна техника, която страните от НАТО, обграждащи Сърбия, не искаха да пропуснат в Белград. Е, много вероятно част от тази технология ще бъде на разположение на Белград по-бързо, отколкото партньорите от Северноатлантическия алианс очакваха.

Павел Бушуев, агенция ТАСС

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: