Премиерът на Ирак Абдул-Мехди направил гневен коментар за това как американците съсипали държавата, а сега отказвали да възстановят инфраструктурата и електрическата мрежа, ако Ирак не им даде 50 % от петролните си приходи, което Абдул-Мехди отказал.

Skandalno.net ви представя превод на прелюбопитната реч на Абдул-Махди в иракския парламент отпреди 2 дни. От нея лъсват много любопитни подробности и става ясно защо САЩ убиха иранския ген. Касем Сулеймани.

Дни след убийството на ген. Солеймани, на бял свят излезе важна информация от реч на иракския премиер. Историята около покушението над Солеймани изглежда е много по-заплетена, отколкото твърдяха медиите, и в нея са замесени много държави, а разменната монета на това убийство е ролята на американския долар като световна резервна валута.

В реч пред иракския парламент, министър-председателят Адил Абдул-Махди разкри няколко шокиращи свои разговора на 4 очи с президента Тръмп в седмиците преди покушението над Солеймани. Иракският премиер се опита да обясни няколко пъти на живо в ефир как Вашингтон e принудил него и група иракски депутати да се примирят с американския план за източването на иракския нефт и ограбването на страната в полза на Вашингтон. Тръмп дори ги заплашил с военни операции под фалшив флаг, в които операции американски снайперисти ще стрелят както по протестиращите по улиците на Багдад, така и по органите на реда, за да ескалира напрежението – похват, вече използван от американците при цветните им революции в Кайро през 2009 г., в Либия през 2011 г. и в Киев (Украйна) през 2014 г. Целта на това цинично занятия е ясна – да хвърли Ирак в хаос.

Ето какво каза премиерът на Ирак Абдул Мехди: „Щатите отказаха да възстановят разрушенията в страната ни, причинени от самите тях, ако не им дадем 50 % от петролните ни находища. Точно по тази причина ходих в Китай и подписах с Пекин важно споразумение те да довършат възстановяването на Ирак вместо американците. Когато се върнах, Тръмп ми се обади по телефона да ме инструктира да се откажа от споразумението с Китай. Когато не се съгласих, той заплаши да организира масови протести в Багдад и другите големи градове на Ирак, които да сложат край на кариерата ми като премиер. Масовите улични протести срещу мен не закъсняха, а Тръмп ми се обади пак и заплаши, че ако не приема исканията му, ще разположи снайперисти от морската си пехота по високите сгради, които да стрелят както по протестиращите, така и по полицията, за да ме притисне. Аз отказах отново и подадох оставка. И в момента американците продължават да настояват да се откажем от сделката с Китай и финансират и подклаждат някакви бутафорни улични протести из цял Ирак. И в един момент нашият министър на отбраната съобщи по иракската държавна телевизия, че трета страна е започнала да обстрелва по улиците както протестиращите, така и органите на реда (точно както Тръмп бе казал), американският президент ми се обади за трети път и заплаши, че ще ликвидира мен и министъра на отбраната, ако продължаваме да говорим за тази „трета страна“, която стреля по демонстранти и полиция“, разказа иракския премиер Абдул-Мехди.

„Никой не е и предполагал, че тази заплаха на Тръмп може да се отнася и за генерал Солеймани. Беше ми трудно да разкрия тази проточила се седмици наред предистория на атентата срещу Сулеймани, продължава разказа си премиерът Абдул-Мехди. В същия ден, в който го убиха, аз трябваше няколко часа по-късно да се срещна с генерал Солеймани. Той бе дошъл да ми предаде послание от Иран в отговор на съобщението, което ние предадохме на Иран от името на Саудитска Арабия. В тия взаимоотношения Ирак се явяваше нещо като посредник“. Едно нещо е ясно: успехът на атентата срещу Солеймани не е заслуга на разузнавателните служби на САЩ или Израел. Всички знаеха, че Солеймани идва при нас в Багдад в качеството си на дипломат, като признание за усилията на Ирак да посредничи за намирането на изход от кризата между Иран и Саудитска Арабия, завършва разказа си бившият вече премиер на Ирак.

Ето как се развили събитията непосредствено преди въпросната реч на премиера Абдул-Мехди пред иракския парламент:

Председателят на иракския парламент Халбуси присъствал на парламентарното заседание, а повечето депутати сунити не били там. Така станало, защото американците разбрали, че Абдул-Мехди възнамерява да разкрие важни тайни на това заседание и затова изпратили протежето си Халбуси да му попречи. Халбуси прекъснал Абдул-Мехди още в началото на речта му и помолил заседанието да не бъде излъчвано на живо. След това Халбуси и още няколко депутати седнали до Абдул-Мехди и провели с него разговор, гарниран с много заплахи, включително и за живота на премиера. Този разговор обаче не бил записан.

„Трябваше да се срещнем с генерал Солеймани по-късно през деня, в който го убиха. Той бе дошъл да ми предаде послание от Иран в отговор на посланието, което ние предадохме на Иран от името на саудитците“, заявява в речта си Абдул-Мехди.

От тези му думи, а и от реакцията на Саудитска Арабия, разбираме, че Техеран и Рияд са водели някакви преговори:

Припомняме, че след събитията в Ирак от последните 2 седмици, Саудитска Арабия официално заяви непривично за нея умерена позиция, особено когато става въпрос за отколешните врагове на Рияд Иран и Ирак: „Деескалацията на този проблем е единственият начин да се опазят хората и държавите в региона от по-нататъшни усложнения“, заяви официален Рияд.

Саудитското кралско семейство веднага излезе с изявление, че никой не ги е информирал за американската операция:

Кралство Саудитска Арабия не е било предупредено за американското нападение. Предвид светкавичния развой на събитията, кралството апелира за сдържаност, за да се избегне ескалиране на проблема с катастрофални последици. И за да докаже нежеланието си за война, Мохамад бин Салман изпрати делегация в САЩ. Лиз Слай, шеф на бейрутското бюро на „Вашингтон Пост“, написа в Туитър:

„Саудитска Арабия изпраща делегация във Вашингтон, която да помоли за сдържаност към Иран от името на целия Персийски залив. Посланието им е: „Моля ви, не ни карайте да преживяваме ужасите на още една война!“

Едно нещо е ясно: успехът на удара срещу Солеймани нямаше нищо общо с разузнавателните служби на САЩ или Израел. Всички знаеха, че Солеймани отива в Багдад в качеството си на дипломат, като признание за усилията на Ирак да бъде посредник в намирането на изход от регионалната криза със Саудитска Арабия.

Изглежда саудитците, иранците и иракчаните са били на път да избегнат регионален конфликт с участието на Сирия, Ирак и Йемен. В реакцията на Рияд след атентата нямаше радост или тържествуване. Катар, въпреки многобройните си разногласия с Рияд, също веднага прояви солидарност с Техеран и покани на среща иранския външен министър Мохамад Зариф Джариф. Дори Турция и Египет призоваха към сдържаност след покушението.

Това може и да е признак на страх от ответната реакция на Иран. Катар, откъдето бе изстрелян дронът, убил Солеймани, се намира на един хвърлей от Иран, от другата страна на Ормузкия проток. Рияд и Тел Авив, местните врагове на Техеран, си дават сметка, че евентуален конфликт с Иран би сложил край на саудитското кралско семейство.

Ако свържем думите на иракския премиер с геополитическите и енергийните споразумения в региона, започва да се очертава тревожната картина на една отчаяна Америка, озлобена срещу света, който иска да обърне гръб на еднополярния световен ред и да го замени с вече установяващия се мултиполярен ред.

САЩ, които сега се смятат за нетен износител на енергия след революцията на шистовия петрол (все още с неясен резултат), вече нямат нужда да внасят петрол от Близкия изток. Това обаче не означава, че петролът може да се купува с други валути, освен с американски долари.

Нефтодоларът е това, което гарантира статута на американския долар като световна резервна валута и осигурява монополната позиция, от която САЩ извлича огромни печалби, играейки ролята на регионален хегемон.

Привилегированата позиция на САЩ като пазител на световната резервна валута позволява на тази страна да финансира военната си машина, благодарение на факта, че по-голямата част от света е длъжна да купува американските съкровищни облигации, които САЩ произвежда от нищото. Всяка заплаха за това крехко равновесие, е заплаха за глобалната власт на САЩ.

Въпреки това, геополитическите и икономическите тенденции неоспоримо сочат към мултиполярен световен ред, в който Китай играе все по-голяма роля, особено в Близкия изток и Южна Америка.

Венецуела, Русия, Иран, Ирак, Катар и Саудитска Арабия държат огромна част от нефтените и газовите находища на света. Първите три държави от списъка са в близки отношения с Пекин и се причисляват към лагера на мултиполярния световен ред, за който работят и Русия и Китай, с цел да осигурят бъдещото развитие на суперконтинента Евразия без войни и конфликти.

Саудитска Арабия, от друга страна, е благонастроена към САЩ, но може и да се присъедини към лагера на Русия и Китай по въпросите за отбраната и енергетиката. Възможно е Ирак и Катар да преминат през същия процес, благодарение на стратегическите грешки на Вашингтон в региона: в Ирак през 2003 г., в Либия през 2011 г. и в Сирия и Йемен през последните години.

Споразумението между Ирак и Китай е отличен пример за това как Пекин възнамерява да използва тройката Ирак-Иран-Сирия, за да съживи Близкия изток и да го свърже с националната кауза на Китай „Един пояс – един път“.

Докато Доха и Рияд биха пострадали икономически от подобно споразумение, с икономическата мощ на Пекин и стремежа към взаимна изгода, ще се намери място за всички.

Саудитска Арабия е основният източник на петрол за Китай, а Катар и Русия – на втечнен газ, който е необходим, за да се осъществи планът на президента Си Дзинпин да намали осезаемо замърсяването на въздуха до 2030 г.

САЩ не фигурират в тази картина, те нямат и възможност да повлияят на събитията или да предложат икономически привлекателни алтернативи.

Вашингтон иска да възпрепятства интеграцията на Евразия, подлагайки региона на хаос и разруха, и убийството на Солеймани послужи на тази кауза. САЩ дори не могат да си представят доларът да загуби статута си на световна резервна валута и Тръмп поема отчаяни рискове, които могат да имат съкрушителни последици.

В най-лошия случай, регионът може да навлезе в разрушителна война между няколко държави. Петролните рафинерии ще бъдат унищожени, една трета от световния трафик на петрол ще бъде блокирана, цените на петрола ще скочат драстично (200-300 долара за барел) и десетки държави ще потънат във финансова криза. Цялата вина ще падне върху Тръмп, а това ще елиминира шансовете му за втори мандат.

В стремежа си да държи всички под контрол, Вашингтон прибягва към тероризъм, лъжи и неясни заплахи срещу свои и чужди.

Тръмп очевидно е бил убеден от някого, че САЩ нямат нужда от Близкия изток и от съюзници в региона и че никой не би посмял да търгува нефт с валута, различна от американския долар.

Смъртта на Солеймани е резултат от припокриването на американски и израелски интереси.

Останал без варианти да възпре интеграцията на Евразия, Вашингтон може само да всява смут в региона, прицелвайки се в държави като Иран, Ирак и Сирия, които са ключови за Евразийския проект. Докато Израел никога не е имал възможността и дързостта да извърши такъв атентат, приноса на израелското лоби към изборния успех на Тръмп със сигурност е оказал влияние върху решението му, особено в изборна година.

Тръмп мислеше, че неговите дронове ще разрешат всичките му проблеми, като всеят страх сред враговете му, спечелят подкрепата на електората (той отъждестви убийството на Солеймани с това на Осама бин Ладен) и изпратят предупреждение към страните от арабския свят какви опасности ги грозят, ако продължат да задълбочават взаимоотношенията си с Китай.

Убийството на Солеймани е гневната реакция на САЩ към факта, че тяхното влияние отслабва все повече в региона. Опитите на Ирак да посредничи за постигане на дълготраен мир между Иран и Саудитска Арабия бяха осуетени от силното желание на САЩ и Израел да попречат на мира в региона и вместо това да го потопят в хаос и разруха.

Вашингтон не е постигнал статуса си на хегемон чрез дипломация и спокоен диалог и Тръмп няма намерение да променя този подход сега.

Както приятелите, така и враговете на Вашингтон трябва да приемат тази истина и да предприемат мерки, за да се сложи край на тази лудост. Skandalno.net

Автор: Федерико Пиерачини, strategic-culture.org

Оригиналната статия можете да видите тук: strategic-culture.org

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: