В България преди три десетилетия започна преход към неолиберален капитализъм, който доведе до лавина от всевъзможни противоречия, водещи до кризи, войни, разпад, национализъм, реабилитация на фашизма и нови негови версии. Най-важното от тези противоречия е невижданото до този момент нарастване на социално-класовото неравенство, в което българският капитализъм стигна невиждани висоти и вече е сред световните лидери.
Само за една година между 2017 и 2018 г. богатството на милиардерите по света се е увеличило с 20 % – то е нараствало с 2.5 милиарда долара всеки ден. А в същото време богатството на по-бедната половина от човечеството, т.е. на 3.8 милиарда души е намаляло с 11 %. Капиталистите с невиждата скорост стават все по-богати, а най-бедните 50 % от населението на планетата със същата скорост обедняват, както се отбелязва в статия под заглавие „Шокиращата истина за неравенството днес“ на сайта на Световния икономически форум в Давос (1). Ако официалния сайт на богатия световен елит е шокиран от неравенството, то какво да кажат милиардите ощетени?
Тово невиждано в световната история неравенство води до деградация, криза и разпад на либералната демокрация, която в момента битува в качеството си на инструмент за създаване и поддържане на илюзията за свобода и равенство, зад което се крие възхода и неравенството в една глобализирана олигархична система. Ето няколко проявления на тази криза.
1. Има деградация на идеологическата хегемония на досегашния капитализъм. Благодарение на социалните медии, както никога досега днес всеки може да пише и говори каквото си иска и същевременно никога не сме били толкова оградени с всякакви измами и лъжи.
Започва да придобива популярност идеята, че живеем в свят, в който ни управляват политици на пост-истината, лидери на пост-истината, т.е. на лъжата. В своята статия „Войната на Доналд Тръмп с фактите е най-новата игра в отдавна установената традиция да се създава пост-истинна реалност“ Свер Споелстра от Университета в Лунд, Швеция, отбелязва: „Това, което е ново за лидерството на пост-истината е не, че то не се интересува от реалността, а начинът, по който то демонстрира, че пребивава в друг свят: не чрез избягване на твърденията за определени факти, а чрез демонстриране на пренебрежението си към тяхната значимост (2).“
Специалните сайтове за „проверка на фактите“ (fact checking) в САЩ показват, че шоуменът, станал президент на САЩ, където живеят „големите началници“ на нашите политици, казва средно по 23 лъжи на ден. У нас няма такива сайтове, но ако се създаде такъв, който да почне да брои лъжите през последните 30 години от българските системни „демократични“ политици сигурно ще изброи десетки и стотици хиляди. Така е от Америка до България. Така нар. „демокрация“, маскираща бандитския неолиберален капитализъм е теренът, на който се разгръщат всякакви лъжи. От довелата до смъртта на стотици хиляди хора лъжа за това, че Ирак имал оръжие за масово унищожение, ентусиазирано подкрепена и от българските политици, до лъжата за „преход към демокрация“ у нас, прикрила налагането на периферен и подчинен на чужди интереси капитализъм, откраднал и унищожил стотици пъти по-голямо богатство от българите в сравение с времената на ранния капитализъм във Великобритания, когато се заграбват общите земи и „овцете изяждат хората“.
Затова и навсякъде по света хората все по-малко вярват на олигархически подконтролните медии. Глобално изследване в 28 страни и сред 33 000 човека на компанията Edelman Trust Barometer показа, че в повечето държави в света имаме срив на доверието към правителства, медии, НПО-та, бизнес, политици. Доверието към медиите и правителствата е на най-ниското ниво, откакто се правят такива проучвания. 53% от анкетираните вярват, че системата се е провалила, което е допринесло и за победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 година. Над 70% от французите и италианците заявяват, че са изгубили вяра в социалната система, в която живеят – най-високият процент от анкетираните държави (3).
2. През последните години в глобален план има тенденция на негативен подбор на политици, сред които се плодят самовлюбени нарциси, шоумени и комици, елементарни посредствености, чийто външен вид и поведение в нормални обстоятелства биха ги оставили маргинали. В Италия управлява партия, създадена от известния комик Пепе Грило, а в Украйна комикът Зеленски стана дори президент. У нас хора, които не са ръководили и двама души или не са работили нищо друго ставаха през последните години министри и премиери, комик бе кандидат за кмет на София, а шоумен прави партия, за да овладява държавата… Но и във Великобритания Борис Джонсън изглежда немалък смешник, а в САЩ милиони американци наричат дългогодишния водещ на шоу програма по телевизията Доналд Тръм с всички негативни характеристики, които може да опишат един човек – психопат, нарцис, мошеник, луд, чужд агент и т.н.
У нас сума ти нагаждачи и ползвачи на благини от времето на социализма като хамелеони бързо си промениха боята според геополитическата ситуация, превърнаха се в „демократи“, „либерали“ и политически елити, ползващи с пълни шепи благините от разграбването на изградената преди това от всички българи собственост, раздадена в ръцете на една шепа норовородени капиталисти.
Изследване във Великобритания тези дни сочи, че по-голямата част от британците смятат, че е нужно по някакъв начин да нападнат и с насилие над техните депутати в парламента да ги накарат да служат на съответната кауза (4). Британците са готови да нападнат и да насилят депутатите си, както става във времената на революции. Интересно дали подобно изследване не било дало сходни резултати и у нас. Нищо, че нашите „демократи“ ни обясняват 30 години как щели сме да цъфнем и вържем като станем „нормална държава“, „като тях“.
3. Никога преди не е имало толкова документални свидетелства, клипове, филми, книги за престъпленията на правителства, държавни служители и представители на бизнеса и въпреки това нещата не се променят, пише Ралф Нейдър, няколкократен кандидат за президент в САЩ (5). Корупцията в условията на днешния неолиберален капитализъм върти около 1 трилион долара, а според изследванията на американската агенция „Галъп“ 75 % от американците смятат, че корупцията е широко разпространена сред представителите на американското правителство.
Но и в България не е по-добре. Равнището на недоверие към държавни институции и политици през последните години е по-голямо от всякога в историята. Според последното изследване на „Алфа Рисърч“ през септември 2019 г. положителна оценка на парламента дават само 8 % от българите. Тридесет години се тупат по-гърдите нашенските „демократи“ и ни заливат с „евроатлантически цености“, реват „демокрация“, обясняват как са направили „преход към демокрация“ и колко страшно било при „комунизма“, а се оказва, че само 8 % от българите им вярват и гледат положително на основната институция на така нар. „демокрация“, а останалите над 90 % смятат, че са били измамени и излъгани. И не само на нея не вярват. Положителната оценка за съда и полицията дават едва 14 % от българите, на главния прокурор, който трябва да бъде въплъщение на справедливостта се доверяват нищожните 10 %, т.е. според българите основните институции, които трябва да носят „демократична“ и „либерална“ сигурност и справедливост съвсем не са такива, за каквито ги представят днешните нашенски строители на капитализма. Това е след 30 години „демократични“ пропагандни лъжи и либерални идеологически празнословия, зад които се прикриваше движението към периферен и корумпиран капитализъм в България.
4. Никога по-рано не е било толкова лесно за лидерите на държавите по света да разговарят всекидневно чрез дигиталните технологии, да пътуват и да се срещат по всяко време и никога с такава скорост не са се разпадали международни споразумения, договорености, взаимовръзки, както това става през последните няколко години. Неолибералният свят става все по-хаотичен, непредвидим и всекидневно ни заливат съобщения за идваща нова криза и за поредни протести, стрелби и убийства във водещите капиталистически страни.
5. Публикувано наскоро изследване на „Пю Рисърч Център“, озаглавено „Партийната антипатия: по-интензивна, по-персонална“ показва, че политическата поляризация и ненавист между републикации и демократи в Америка расте с огромни темпове – те са неспособни да постигнат единство по каквито и да е „факти“ и това, което за едните е истина, за повечето от другите е лъжа и измама (6) А не е ли същото при консерватори и лейбъристи във Великобритания? Не е ли същото и у нас?
При това поляризацията е не само в политическо, но и в расово, етническо, националистическо отношение. У нас 30 години громителите и грабителите на социализма и създателите на крадливия и неолиберален капитализъм ни обясняват как ще станем „нормална държава“ като тези на Запад. Е, в САЩ, най-„нормалната“ държава, чертаеща светло неолиберално бъдеще на нашите строители на капитализма последните проучвания показват, че 3 от всеки 5 американци са били обект на дискриминация във възрастово, полово или расово отношение, а 42 % от всички работещи в САЩ са били свидетели или сами са били подложени на расистки атаки там където работят (7). Друго проучване показва, че само за една година – от 2016 до 2017 г. антисемитските инциденти в САЩ са се увеличили със 57 % (8). Скорошно изследване сред евреите в САЩ показва, че 84 % от тях се оплакват от ръст на антисемитизма през последните пет години (9).
Това им е „нормалната държава“, това им е фашизираната и расистка „демокрация“. Хората, които варварски разрушиха и разграбиха построеното от социализма ни вкараха в света на разпадащ се неолиберален капитализъм, поляризиращ обществата от САЩ, през Великобритания до България; раждащ ненавист, агресия, търсене на изкупителни жертви, фашизъм. А в същото време пропагандните рупори на този капитализъм у нас празнословят за „езика на омразата“, който бил използван от някакви си лоши хора и така се опитват да прикрият истината, че той се ражда от една кризисна социално-икономическата система, маскирана от тях като „демокрацията“.
Описвайки в своите „Затворнически тетрадки“ проявите на кризата на капитализма в края на 20-те и през 30-те години на ХХ век знаменитият италиански мислител Антонио Грамши пише „Кризата се състои точно във факта, че старото умира, а новото не може да бъде родено; във времето на междувластие се появяват голямо количество патологични симптоми.“ Тези симптоми започнаха с Ал-Кайда, Ислямска държава, Халифата, възхода на десни и неофашистки прояви от Америка до България и могат да се видят във всички измерения на масовата психика, морал и политика.
На 15 септември 1964 г., 20 години след началото на прехода към държавен социализъм в България британският посланик у нас Уйлям Харфам пише до Форин Офис: „Каквито и да са грешките на режима в тази страна (които са много), средният българин, който никога не е бил управляван добре и да живее в комфорт е по-добре днес, отколкото във всеки един друг момент в неговото минало“ (10). Интересно, какво пише до Форин офис за състоянието на българина след 30 години завръщане към капитализма днешната британска посланичка в България. Skandalno.net
Автор: Васил Проданов, Поглед
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ ЗА ИСТИНАТА СЪВСЕМ ТОЧНОУ НАС МАФИЯ ГЕРБ ИМА ВСАЧКАТА НАРОДНА ОМРАЗА СЛАВА МАЯ МАНОЛОВА
Блестящ анализ, господин професоре!Както винаги право в десетката!Поздравления!
Само да Ви допълня.Съвсем наскоро в британските медии имаше интересно интервю с близо 90 годишния английски писател Джон Ле Каре(John Le Caret)-„бащата“ на литературния герой на Джеймс Бонд.Ето какво казва Ле Каре с типичния си британски хумор:
„Борис Джонсън и съвременните британски политици са анимационни герои от сорта на Мики Маус.Срам ме е от тях“
Професор Проданов е прав само в половината съдържание на този негов труд. Другата половина на съдържанието не е вярна, тя е от същия вид лъжа, за която той говори в статията си. Най-лошото обаче тук е, че липсва по обем още едно толкова голямо (написано) допълнително съдържание, отнасящо се за действителността в България и в света, за което професора си няма и хабер. Аз лично живея с това и в това „допълнително“ съдържание, което е налично и реално.
Професор Проданов дава истината едностранчиво. Примерно той казва, че Тръмп е психопат. Но не съпоставя към тази истина и друга една, може би по-важна истина, че Тръмп е патриот – „America first!“ Тази тенденция става вече манипулация и се шири в цялата статия на професора. Той избягва успешно СЪПОСТАВЯНЕТО. Той избягва и думичката РЕЛАТИВИРАНЕ, т.е. окачествяване на нещата по важността им.Нещата имат в едно и също време РЕЛАТИВНА и АБСОЛЮТНА СТОЙНОСТ.ТОВА НЕ СЕ ДАВА, А СЕ ИГНОРИРА В СТАТИЯТА.Индиецът работи за един долар на ден, и купува с него един килограм ориз. Американецът получава 100 долара на ден и купува 100 кг ориз. Релативно американецът взима 100 пъти пове1е, а абсолютната истина е, че и в Индия и в Америка
И в Индия и в Америка оризът струва по долар на килограм. При съпоставяне, релативиране и всякакви други оценки важи това, какво се е наложило от ЧОВЕШКАТА ПРАКТИКА. Тя оценява кое е правилно и кое е грешно. Кое дава плюс и кое дава минус. Хората бягат в оценките си от оценката на ЧОВЕШКАТА ПРАКТИКА, дават своя собствена оценка, която в последствие подлежи на критика. Оценката трябва да бъде цялостна, а не да служи само на едната или на другата класа, партия, страна и т.н.