Капитализмът – макар и с кризи, противоречия и кървави войни – създава нарастващо богатство. Но като всяка система и той си има своя край. И краят му настъпва днес. През последните 30 години разпределението на сетовното богатство и капитали, разпределението на плодовете от експлоатацията става все по-неравно и те се концентрират в ръцете на едно малцинство, докато обществото във все по-голяма степен се тресе от масовото усещане за несправедливост на системата. Точно това стана през последните десетилетия на неолиберална глобализирана версия на капитализма – последния етап от неговото съществуване.

Какво се случва през последните 30 години: Транснационалните компании и олигарси излязоха от контрола на държавите си и концентрираха богатството си в офшорки и гигантски активи от всякакъв род, докато средната класа в развитите западни страни скоростно намалява и губи възможностите, които имаше по времето на социалната държава. Тоест – по времето, когато света беше двуполюсен и самото съществуване на алтернатива като СССР караше западната олигархия да развързва кесиите си за средната класа… че да не вдигне последната някоя социалистическа революция. Именно страха на западните капиталисти от съветизация на страните им направи възможна богатата западна средна класа.

След сгромолясването на СССР обаче западните олигарси се почувстваха пълновластни господари на планетата и вече не бе необходимо да поддържат богата западна средна класа. Това доведе до серия от противоречия, изострящи кризата на съвременния глобален капитализъм в най-развитите западни страни. Днес те водят нови и нови войни от всякакъв вид – търговски, технологични, валутни, финансови, информационни, хибридни, пропагандни, кибервойни, робовойни и т.н. Съседката ни Турция води реална война съвсем близо до нас, а американският държавен секретар хвали нашия премиер, че увеличава бюджета за война, към което САЩ бута най- настоятелно цяла Европа.

Eто четирите противоречия, които днес тресат света от Америка до България – 4 признака, че Капитализма умира:

Никога в цялата човешка история социалното неравенство не е нараствало с такава скорост и корпоративните печалби не са били така големи, както днес. Между 1973 и 2013 г. американската работна сила е увеличила производителността на труда си със 74,4 %, но заплатите на същите тия работници са нараснали с мижавите 9,2 %. Тоест- 90,8% са отишли в банковите сметки на капитала. А онези 9,2%, които се предполага, че са влезли в джобовете на работниците, всъщност са облагодетелствали само по-високодоходните групи на определени професии. При 50% от работниците се наблюдава задържане или намаляване на заплатите. В същото време огромно количество хора от САЩ до България ровят по кофите за боклук, едва свързват двата края, а някогашната благоденстваща западна средна класа се свива като шагренова кожа. Едно мижаво малцинство от едва 1 %, заедно с т. нар. горна средна класа от около 20% подобряват своите възможности в условията на все по-голямо неравенство. Но огромната маса от хора губят предишния си социално-икономически статус. Обедняват!

2. Никога през последните 300 години, откакто съществува капитализма, не е имало толкова данъчни отстъпки и възможности за бягство от данъчно облагане на големия бизнес. И в същото време никога толкова голяма част от данъците не се е поемала от по-бедната част на населението. Изчисленията на американските икономисти Емануел Саец и Габриел Цукман в новата им книга „Триумфът на несправедливостта“ показват, че най-богатите 400 семейства в САЩ плащат като данък средно 17% от своите доходи, докато долната бедна половина от 50-те % американски домакинства плащат 24,2 % от доходите си

Като дял от своите доходи богатите дават много по-малко за данъци отколкото обикновеният човек. А България, където капиталистите плащат само 10% данък, е един от световните рекордьори в това отношение.

Нашенските реставратори на капитализма ентусиазирано направиха България държава, много по-капиталистическа и много по-раболепна слугиня на наши и особено чужди капиталисти, отколкото Америка. Но и в по-малко капиталистическата от България Америка богатството на 1 % капиталисти расте със скорост, невиждана преди в световната история. Светът се превръща в гигантска олигархична пирамида, в която обикновеният работник трябва да се труди хиляди години, за да получи онова, което олигарсите получават за един ден.

Така например средно-годишната заплата на един работник в гигантската корпорация „Амазон“ се равнява на това, което нейният основен собственик Джеф Безос получава за 10 секунди. Нетното богатство от 130 милиарда долара на Джеф Безос се равнява на това, което би получил средният американски работник, ако се труди без почивка общо 2,8 милиона години, а това време е десет пъти повече от времето, през което на земята съществува Хомо сапиенс.

3. Никога по-рано не е имало такава вълна на безконтролни корпоративни престъпления в САЩ, но бюджетът на държавните институции, които трябва да следят за спазването на закона, се орязва и те реагират все по-трудно. Престъпният бизнес генерира над 2 трилиона долара годишно. В същото време един корпоративен мениджър от големите транснационални компании получава средно 287 пъти повече от средния работник в същите тези компании. Дали обаче корпоративният мениджър действително върши 287 пъти повече работа, при положение, че куп индикатори сочат тенденция към влошаване на мениджмънта, а в много случаи се създават вредни и опасни за хората продукти?

И тук не става дума само за военно-промишлените комплекси, произвеждащи инструменти за убийство, нито за гигантските цигарени конгломерати, убиващи също милиони хора по света. През 2013 г. Питър Готцше публикува своята книга „Смъртоносни лекарства и организирана престъпност: Как големите фармацевтични компании увреждат здравеопазването“, за която получи наградата на Британската медицинска асоциация. Според него „ аморалното отвратително пренебрегване на човешкия живот се е превърнало в норма“ за големите фармацевтични компании. Той доказва с много факти, че лекарствата, които взимаме, са третата водеща причина за смъртност в света след рака и сърдечните болести.

Във въведението на книгата авторът обяснява това по следния начин: „Основната причина да приемаме толкова много лекарства е, че фармацевтичните компании не продават лекарства, те продават лъжи за лекарства. Това прави лекарствата толкова различни от всичко останало в живота… На практика всичко, което знаем за лекарствата, е това, което компаниите са избрали да кажат на нас и на нашите лекари … причината пациентите да се доверят на лекарствата е, че те пренасят доверието, което имат към своите лекари, автоматично и към лекарствата, които им предписват. Пациентите не разбират, че макар техните лекари да знаят много за болестите и човешка физика и психика, те знаят твърде малко за лекарствата… Ако не мислите, че системата е извън контрол, моля, изпратете ми имейл и обяснете защо лекарствата са третата водеща причина за смъртност … Ако такава огромна смъртоносна епидемия беше причинена от нова бактерия или вирус, дори това да се отнасяше до една стотна от хората, умиращи от нея, щяхме да направим всичко възможно, за да я вземем под контрол.“ Това обаче не се случва с лекарствата, защото при неолибералния капитализъм по-важни от човешкия живот са милиардите на големите компании. Политиката, здравето, образованието, човешкият живот и всичко останало са средство. Целта е келепирът, целта е печалбата.

4. Никога в света не е произвеждана и внасяна толкова много храна… и въпреки това гладът е постоянен проблем навсякъде и добива все по-епидемиологични мащаби. Днес над 815 милиона души в света ежедневно гладуват, защото нямат пари да се нахранят. Само в САЩ, „меката“ на нашите „демократи“ и идеолози на капитализма, 16,5 милиона деца си лягат гладни, а 20% от младежите не си дояждат. Това пише Ралф Нейдър, известен юрист, публицист и политик, който няколко пъти е бил кандидат за президент на САЩ, а сега поставя въпроса: „Защо 99-те % не се бунтуват?“ (5).

И в България гладът, който по времето на социализма изглеждаше далечно минало от времето на „братчетата на Гаврош“ на Смирненски, се завърна с налагането на неолибералния капитализъм, маскиран като „демокрация“. След 30 години реставрация на капитализма в неговата последна неолиберална версия, делът на бедните в България е станал 11 пъти по-голям, сравнено с 1988 г., а 20-те процента най-бедни получават средно 7,7 пъти по-малко доходи от 20-те процента най-богати българи.

Може да се правят още много такива сравнения, но същественото е, че тази тенденция се засилва и светът, в който влязохме с песни като „Времето е наше“, всъщност се оказа блато, което погълна онова, което беше „наше“, на всички българи. Като на финала „кой знае как“ същото това всенародно богатство се озова в ръцете на 1 % наши и чужди олигарси. Skandalno.net

Автор: Васил Проданов, Skandalno.net

Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Директор на Тракийския научен институт. Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциални ценности» и др.

Клуб 24 май

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: