От няколко дни ми се обаждат учители. Възмутени, че у нас въпросът какво ще учи младото поколение се диктува от хора, чиято квалификация в средното образование е повече от съмнителна. Но пък като отявлени соросоиди, антикомунисти и русофоби те се радват на медийно внимание, ползват се с привилегията да диктуват на министъра на образованието какво трябва да пише в учебниците по история. В други времена, но и в “нормалните” държави този диктат се нарича цензура. Но у нас МОН бързо подвива опашка и щом цензорите соросоиди истерично започват да огласят медийния ефир, той услужливо задоволява прищевките им.

Затова учителите, силно притеснени, споделят с мен своето мнение за обсъжданите учебници. А именно, че онази част за втората половина на ХХ век в набедените учебници за Х клас, разбунила душата на праведния антикомунист, е написана в готовите нови учебници според приетия преди две-три години учебен план, но с обективно отразяване на историческите факти и явления. Т.е. наред с нелицеприятните факти и критичните бележки за периода се привеждат таблици със световноизвестни статистически данни: брой изградени болници (с болнични легла), брой построени заводи, данни за развитието на селското стопанство, за реализирани инфраструктурни проекти, конкретика за социалната политика и за политика в областта на културата.

Липсва обаче негативният коментар, който според соросоидите задължително трябва да обгражда данните от този период. Как сериозен историк да коментира негативно, че е пагубно, антихуманно, антидемократично България да заема 27-о място в световните класации по икономическо развитие и стандарт на живот. Или да кажеш, че е престъпно пилеене на обществен ресурс комунистическият режим да отделя 6% от БВП за образование и 4% за научна и развойна дейност. Че безплатното здравеопазване не носи нищо добро, защото комунистите го смятат за благо, достъпно за всеки човек, а не както гласи веруюто на всеки правоверен антикомунист – пазарна стока и услуга, за която всеки плаща. Че възходът на културата, на спорта, на образованието, на науката не е в никакъв случай постижение и повод за национална гордост, а е хитра комунистическа измислица за тормоз над свободомислещите и издевателство над талантливите. Че провежданата външна политика на добросъседство (спечелила на България не само приятелства и доверие, но и пазари и допълнителен ресурс за икономически, социален, културен, високотехнологичен и научен възход), всъщност трябва да се коментира като осъществяване на зловещия план на вездесъщата ДС да шпионира и работи в полза на руснаците, на КГБ, на ЩАЗИ и т.н. Ако обаче не може да се удари по този начин по “комунизма”, фактите изобщо трябва да изчезнат. Как иначе соросоидите да докажат верноподаничество пред господарите.

Пиша тези редове, след като се разбра, че министърът на образованието под натиска на новите цензори е върнал набедените учебници за преработка. Обаче! Каква да бъде тази преработка? Ами, ако и тя не се хареса на соросоидите, тогава какво – пак ли връщаме учебниците? Какво да се прави – в колониалните държави рангът на цензурата е по-висок от националния закон!

От друга страна, ще подчертая, че учебниците се пишат според утвърдената от министъра учебна програма и приетия учебен план. Сегашният, чийто резултат са набедените учебници, както стана известно още миналата година, е писан и консултиран от същите антикомунисти и русофоби, които днес шестват из медиите. Именно те са предвидили в Х клас учениците в рамките на една учебна година да изучават цялата българска история – от праисторическите рисунки в пещерите (8000 години пр.Хр.) до днешния ден, който по замисъл е своего рода кулминация на националното развитие – членството в НАТО и ЕС.

За мен обаче и до този момент не ми е ясно защо при такъв обемен учебен материал на учениците на практика им се спестява единствено периодът между двете световни войни, особено Втората световна война. Защо учениците няма да учат, че един от първите профашистки закони (1924 г.) в Европа е българският “Закон за защита на държавата”. Защо няма да учат за Белия терор и правителството на Александър Цанков? Защо са лишени от истината за унищожението – без съд и присъда, само заради леви убеждения – наистина на цвета на българската интелигенция начело с гения Гео Милев? Защо им се спестява истината за стотиците убити невинни деца, жертви на българския фашизъм? За ястребинчетата например, чийто убиец днес е реабилитиран, а името му стои върху паметника на т.нар. жертви на комунизма редом с името на убиеца на Гео Милев!

Как учениците ще учат за световния поет Никола Вапцаров, без да знаят, че е безмилостно разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София като участник в антифашисткото движение, ръководено от партията на българските комунисти. И като такъв е единственият българин, удостоен (посмъртно) със световната награда за мир. Да, те ще учат, че евреите в България са спасени. Без обаче да им се съобщи, че България, почти успоредно с Хитлерова Германия, е приела нацистко антисемитско законодателство. Че българските евреи са лишени от елементарни човешки права и права за прехрана, че жълтата звезда е станала знак на омразата и човешкото унищожение. А кое правителство, в кой период отговаря за онези повече над 11 000 евреи от Македония, от Беломорска Тракия, натоварени в товарните вагони към лагерите на смъртта? Но въпросът за българския фашизъм и неговите зверства, за прекъснатите хиляди човешки съдби и животи днес е тема табу, до която е забранено да се докосват младите български поколения. Току-виж се увлекат по призрака, бродещ из Европа, и неизлечимо заболеят от левите идеи. Ами ако решат да променят света в името на братството, справедливостта, солидарността и свободата?!

проф. Ваня Добрева

Източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: