Българското общество свикна да живее от скандал в скандал. Още неотминало гербаджийското театро с партийните субсидии… и влязохме в нов абсурден скандал. И битка! За учебниците по история, които според двама платени и „възмутени“ самозванци, трябвало да се забранят, защото не плюели достатъчно по комунизма. Става въпрос за щатния соросоиден „изследовател“ на досиетата на ДС Христо Христов и зовящата се „професор“ от НБУ Евелина Келбечева. Дамата е световно неизвестна в академичните среди и добре известна в соросоидните НПО-среди като талантлив фалшификатор на съвременната българска история.

Тия „скандали“ с българската история от периода 1944 – 1989 г. избухват периодично на няколко години, по правило – след сигнал на американското посолство до щатнатите му агенти на терен. И щом от „Козяк“ й натиснат копчето, същата тая соросоидна НПО-анти-комунистическа и грантово заплатена агентура скача като един. И винаги по правило- силно „възмутена“… И крещи, и пищи, и се търкаля… само и само да стане на нейното.

Преди година соросоидните НПО-та пак се врязаха остро. Тогава имаха претенции относно програмите, по които ще се пишат учебниците по история. Преди това пък скочиха за термина „турско робство”, както и за датата 3 март, която според тях не бележела никакво Освобождение. Тия скандали и възмути са по-скоро театрални, отколкото реални. Но накрая винаги хората на Сорос надделяват, защото менторите им са силни и заповядват на правителството на ГЕРБ.

Така се случи и с последния, пореден задокеански натиск върху българската историческа памет.

Но нека първо се спрем на лъжливите и манипулативни соросоидни твърдения, които обикновено предизвикват най-острите дискусии. Например, наложения от тях в учебниците термин „османско присъствие“, който никога преди това не бе фигурирал в учебниците и не бе споменаван не само от българската, но и от световната историческа наука.

Но ето какви са исканията на днешните нагли щедро наплатени от Сорос „борци за истината”: Че „комунизмът” (както странно наричат социализма, защото комунизмът е нещо съвсем различно, което никога не е било факт не само в България, а където и да било по света) най-после трябвало да влезе в учебниците, за да бъде дискредитиран като тоталитарна идеология.

Всъщност въпросният строй намира място и се изучава още в първите демократични учебници, издадени през 1996 г. Те са и първите алтернативни, след като през 1992 г. правителството на Филип Димитров спря всички стари учебници и предложи на „верни” хора да напишат набързо „Записки по история”. В „Записките” социализмът действително липсваше, вероятно защото авторите не знаеха какво да напишат. Та самите те само няколко години по-рано чинно следваха „повелите” на партията-майка БКП. Но всички издадени след 1996 г. учебници по история не само представяха социализма, ами описваха и анализираха и политиката досами 96-та г. И на нито една страница от тези учебници социалистическия период не беше възхваляван. Напротив – навсякъде беше критикуван заради репресиите, липсата на политически свободи и икономическата криза, която в края на краищата го доведе до крах.

Следващият цикъл учебници по история бяха написани в началото на новия век – през 2001 г., и в тях отново присъстваше периода 44 – 89 г. И там отново не бяха изразявани каквито и да е симпатии към системата.

Оспорваните от г-жа Келбечева и журналиста Христо Христов днес учебници по история за 10-ти клас са трети цикъл издания, като в програмата, по която са написани, стриктно са регламентирани темите, очакваните резултати и понятията, които трябва да присъстват. Пет издателства се ангажираха с написването на учебници и представиха своите проекти пред Министерство на образованието. Тези учебници преминаха през рецензии на професионални историци, методисти и учители, след което ги оцениха комисии от Министерството. И всички те бяха одобрени, което означава не нещо друго, а че отговаряха както на научните критерии (професионалната историческа оценка), така и на методическите изисквания (методиците), а и на приспособеността им към възможностите на 17-годишните младежи (оценката на учителите). Така че всичко беше нормално.

До момента в който изведнъж в медиите не изскочиха тия две спонсорирани от американските фондации лица (Келбечева и Христов) и не атакуваха с лъжи същите тия учебници. Като основният им аргумент за нападките бе, че не отговаряли на техните лични представи как трябва да се интерпретира периодът на „комунизма”. Проблемът е, че при предишни подобни скандали тия двамата бяха дотолкова хипер-активни, а зад гърба им стои толкова влиятелна външна сила… че в един момент от Министерството ги поканиха да напишат свой учебник. Но те отказаха. Вместо да опитат да напишат учебник според собствените си изисквания и с него да се състезават с останалите колективи, те си запазиха правото на окончателни съдници. Няма как да не си зададем въпроса на какво основание?

На какво основание журналистът Христо Христов оспорва и критикува работата на академични изследователи на социалистическия период. Вярно е, че като храненик на американска НПО-фондация вече 20 години той проучва документите на Държавна сигурност и има поредица от книги, но те нито отговарят на академичните критерии, нито пък историята на ДС е равнозначна на историята на България в целия соц. период. Евелина Келбечева, която се зове „професор“ пък е световно неизвестна в академичните среди и въобще не е специалист по социализма. Тя има една-единствена дисертация, чиято тема е „Културата на България в годините на Първата световна война“. Проучих, дамата има и анти-соц. писания, но те са силно политизирана публицистика с емоционално-антикомунистически изблици и ги публикува като статии по жълтите вестници. В което няма нищо лошо, но това не е историческа наука. Защото в тия статии няма доказателства и неоспорими данни.

Не бива емоционално-политическото виждане на един човек да се налага на всички останали, включително и на цялото младо поколение. Не бива, но се случи: Министерство на образованието се респектира и съобрази с мнението на двама неуравновесени самозванци и върна няколко от учебниците по история на колективите им да ги преправят и редактират съобразно вижданията на тия две соросови чада. И аз питам: По какво днешното „демократично“ правителство на Република България се отличава от еднопартийното управление на БКП, което упражняваше стриктна цензура върху историческата наука. Да не говорим, че по соц-а геополитическият ни ментор СССР не си е позволявал да се меси в съдържанието на учебниците ни по история. За разлика от днешния ни господар САЩ.

Но да се върнем на това как продължи тази поредна соросоидна атака срещу българската история:

След първоначалния медиен залп на „възмутените“ анти-комунисти Келбечева и Христов, щафетата на скандала беше поета от политически организации и НПО-та, финансирани от „Америка за България“ като: дискусионен клуб „Свободна България”, Съюз „Истина”, Движение 7000, Християнски център „Прелом”, фондация БАМО, Апостолската реформирана църква и Църквата „Царството на Христос” в Габрово, както и от въздесъщата Демократична България. Които подписаха петиция – общо 3 хил. подписа всичко на всичко. За жалост днешна България е организирана така, че, всеки агент на чужда служба има правото да изразява мнението си. Това е цената, която плаща всяка една държава, която държи да бъде припозната от Запада като „демократична“. Но ми се струва, че щеше да е по-добре, ако тия „съюзи“ и НПО-та първо бяха проверили твърденията на двамата нови цензори. Защото в техните обвинения има твърде малко истина. Повечето от темите, за които Христов и Келбечева пищят, че отсъствали от учебниците, всъщност не отсъстват – има ги, вероятно представени не точно по начина, по който те искат. Но нали затова има плурализъм и свобода, дори и при писането на учебници. Пак ще повторя: ако НПО-тата на Сорос искаха да наложат своите тези, защо не написаха свой учебник, който да се състезава редом с другите. Но не затова им се плаща в грантове. Плаща им се да реват по медиите и да атакуват държавата и всичките й институции.

Аз съм автор на един от тези учебници. А доказателство за манипулативния характер на обвиненията са отговорите до МО, които написахме, за да защитим нашия учебник. Посочихме пространни цитати от учебника, както и изследванията по повдигнатите от Христов и Келбечева въпроси. Какво искат те: Да обявим българската анти-комунистическа съпротива за първа и най-масова в Източна Европа. Как да го направим, като това изобщо не е вярно – полската антикомунистическа съпротива е по-ранна и в пъти по-масова. Същото важи за чешката и унгарската. А какво да кажа относно искането им да напишем, че „народният съд” в България е издал повече смъртни присъди от всички останали народни съдилища в Европа. Те дори ни налагат да направим сравнение с Германия. Малцина знаят, че Нюрнбергският процес е само върхът на айсберга в наказанията срещу немските нацисти – процесите срещу тях са стотици и в тях са избити над 150 хил. души. И не са се ограничили само на територията на Германия. Масови процеси е имало и в страните, окупирани от Третия райх в годините на войната. И в почти всички държави издадените смъртни присъди са многократно повече от българските. Така например народните съдилища във Франция са осъдили на смърт 60 хил. нацисти и помагачи на нацистите. В Белгия убитите са 80 хил., в Италия – 40 хил… И при тая фактология, се настоява ние, историците, да напишем, че убитите от българския Народен съд 1040 души са най-много в Европа!

Струва ми се, че няма как всички автори на всички учебници, всички рецензенти и оценители на учебниците, всички учители, които са ги избрали, да грешат в положителните си заключения, а двама души, самоназначили се за цензори и очевидно непознаващи основните изследвания за периода, да се обявяват за носители на „истината“ и да искат да я налагат на всички останали. Зная, че те имат силни политически външни и вътрешни покровители, включително и от средите на управляващите, но това достатъчно ли е, за да станеш носител на абсолютната истина? Ако това е така, значи сме се върнали във времената на политическата цензура, когато някъде отгоре, от политическия връх ни нареждаха какво трябва да пишем.

Но нека не се плашим, а да се доверим на нашите изследвания и на тяхна основа да се преборим за правото си на свободна научна воля!Skandalno.net

Проф. Искра Баева, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: