Руският командос не е Рамбо”: 5 големи заблуди за руския спецназ

16.01.2019 Пейо Благов ЛЮБОПИТНО, ПО СВЕТА, ТОП СКАНДАЛНО 0

Офицер от елитните подразделения на спецназа в оставка разказа пред Russia Beyond за митовете, свързани със силите за специални операции и за това как стоят нещата всъщност.

Те не приличат на Рамбо

Има популярна заблуда, че всички спецназовци са Сталоун в ролята на Рамбо. Но всъщност такъв човек никога не може да се слее в тълпата. “Той ще изпъква на фона на другите. На походи и по време на дълги операции ще му трябват повече храна и вода, за да поддържа тялото си”, каза нашият събеседник.

Истинският спецназовец трябва да дълго да тича, да пълзи, при това да не яде и да не спи. Обикновено това са “слабаци” по 1,70 м, които могат да стрелят бързо и точно.

“Да, има стрелци на картечници. Здрави мъжаги, наистина като Джон Рамбо. Но такива бойци обикновено се водят директно до мястото за изпълнение на задачите. Не ги взимат на далечни походи и операции”.

Те владеят ръкопашен бой, но рядко влизат в схватки

Друга популярна заблуда – всички спецназовци владеят кунг-фу.

“Ръкопашният бой е полезен, само ако два идиота се срещнат на открито: нямат автомати, пистолети (дори и празни), ножове, лопати или камъни под ръка. Нито пръчки дори. Само в такива условия те ще предприемат ръкопашен бой”.

Всъщност уменията за бой са необходими на бойците за да каляват характерите си по време на тренировки. Не за да влизат в бой, когато започва стрелба и куршуми летят над главите им.

В спецназа е важна специализацията, а не всезнанието

Още една популярна заблуда относно това, че спецназовците знаят и могат всичко. Това не е така: те не са супермени.

Всеки има своя специализация и свои задачи. Едни работят в градските тълпи, други в планините и горите. На трети им трябва да знаят чужди езици като свой роден, други пък стрелят с точност на 1,5 километра. Всеки си има свои задачи и своя специализация.

“Моята специализация е работа в гористи и планински местности. Контратерористичните операции в тези райони. Свалят те от вертолет, кола, КАМАЗ – няма значение. А след това ходиш ден-два пеша до установеното място”, сподели нашият събеседник.

“Придвижваш се винаги нощем, за да не те забележи врагът. Денем спиш в долини или други скрити места. Винаги има пазач. Спим на смени. След това, когато стигнете до точката, имате един-два дни за изпълнение на задачата”.

Спецназовците могат да изпълняват най-различни задачи – от целенасочени убийства, до насочване на артилерията

“Задачата на моето подразделение можеше да бъде разчистване на района, дълго наблюдение и събиране на информация, нападение. Случвало се е да трябва да подготвим засада и да пазим врага седмица или две на някакъв хълм или пътека. Имало е опрации в градски местности, но това вече рядко”, сподели бившият спецназовец.

За работа в града специалистите се готвят отделно. Тук обикновено трябва да се изчислява местоположението на противника в сградата и да се обезопаси района.

Отделна тема е да откриеш и да обезвредиш човек в градска среда. За това предварително се провежда скрито наблюдение.

Има подразделения, специализирани за работа на фронта. Основната им задача е стигане до опорния пункт и унищожение на живата сила на противника. Отрядът излиза напред, минава откъм фланга, нанася бърз удар и се отдалечава от позицията. Има аналогично “нещо” на колела, с вертолет или на катер – отиваш и се връщаш.

“Понякога се налага да се занимаваш с “насочване” – излизаш зад фронтовата линия, събираш разузнавателната информация и координатите за удара на артилерията, вертолетите и авиацията. Отиваш на три до пет километра дълбочина, изучаваш обекта, предаваш информацията в командването, а те нанасят удара. Имаш някакво време, в което да се оттеглиш от местността”.

Оръжието е основно руско. Освен пистолетите

“На практика можеш да ходиш гол, важното е да не забравяш автомата. А, ако трябва да сме сериозни, то има четири главни неща: основното оръжие, резервното оръжие, комуникационното и медицинското оборудване. Това е задължително”, обясни нашият събеседник.

Всичко се подбира в зависимост от “далечината” и тактическия замисъл – трябва ли безшумно оръжие, на какво разстояние ще е противникът от теб в момента на изстрела, операцията през деня или през нощта се провежда, какъв е характерът на задачата (открита или закрита местност, къща, поле, гора или планина).

В зависимост от всички тези фактори се подбира оръжие – картечен пистолет, автомат (дълъг АК или къс “Витязь”), снайпер и пр.

“Аз обикновено носех снайперска винтовка, картечен пистолет и обикновен пистолет. Няма особено голям избор на оръжие – каквото е дала Родината. Като цяло почти всичко е руско – винтовки ORSIS T-5000, всевъзможни варианти на АК, СС-2, ВАЛ “Винторез”, ВКС, ВСВ. И пистолет – Glock. Това е моят обичаен подбор за операции”. Skandalno.net