Новогодишната реч на президента Радев предизвика лавина от крайно противоположни реакции. Критиците му го обвиниха в черногледство и негативизъм, неподходящи за Новогодишната нощ. Привържениците му за пореден път го припознаха като изразител на собствените им мисли и единствения адекватен държавник.

Основания могат да се намерят и в двете гледни точки – и в критиките, и в хвалебствията. Но според мен е по-важно, че словото на президента провокира и бе далеч от дежурните политически клишета. Поради силно ограничените в България президентски правомощия, думите на Радев се превърнаха в най-силното му политическо оръжие. И никак не е чудно, че деен човек като него не пропуска възможност да използва всяка своя изява за да прави политика. Според мен Радев го прави максимално ефективно.

Румен Радев се радва на високо народно одобрение най-вече заради адекватния начин, по който говори и упоритото му нежелание да влезе в политическия мейнстрийм на цинично равнодушие към ставащото.

И за кое не е прав? За твърденията, че България се движи по инерция, без цел и посока и без ефективно управление ли? Тук проблемите се отлагат, а не се решават. Няма усилие, нито отговорност от страна на управляващите. Откакто ГЕРБ взеха властта, политиката бе сведена до пошла ситуационна игра, в която думите и позициите нямат никакво значение, защото се менят според конюнктурата и служат единствено като маркери, които показват къде в дадения момент се пласират играчите.

Достойнството на Румен Радев се състои в това, че се опитва да върне смисъла на политическия говор. Да го върне в реалността, да го свърже с истината и да я обърне към разума на публиката. Това прави президента реалист, а не негативист.

Неговите речи са реалистични, а не хейтърски. Той се опитва да бъде честен с хората, което е изключително трудно в активната политика. Освен това все още не е забравил, че беше избран, за да е алтернатива на статуквото – трудна позиция, силно достойна за уважение.

По-голямата част от българите живеят в будна кома, според сполучливия израз на един уважаван анализатор на публичния ни живот. Затова и съдбата ги връхлита изневиделица, независимо дали под формата на четирите годишни времена, телефонен измамник (който е в състояние да ги накара да изхвърлят повече пари през балкона, отколкото да съберат за Българската коледа) или елементарен политически демагог, за когото гласуват с упорит ентусиазъм, без да правят връзка между поведението си пред урните и живота, който живеят (срива на тол системата е най-пресният пример). Затова не е лошо този заспал народ да има кой да го побутва и да му говори истини, нищо. Нищо че тези истини се произнасят с известно закъснение от няколко години, а някои дори с десетилетия.

Ето защо си мисля, че Румен Радев се държи адекватно и отговорно. Речта му на Нова година беше рекордно кратка, но за сметка на това без нито едно клише и алабализъм. Добре е, че президентът се опитва да навлезе малко по-дълбоко и да отиде отвъд чистото политическо говорене. Да се докосне до теми, които опират до манталитета и националния ни характер, което може да бъде много опасно за един политик. Хората могат да те намразят много силно, ако им казваш истината.

Мисля, че ключовото изречение в речта на Румен Радев е следното: “Убеден съм, че нашият народ може да излезе от всяка криза и безпътица, стига да надмогне егоизма и страха и да обедини усилия в името на справедливостта, законността, суверенитета и просветеното бъдеще. В това е смисълът на единението. В това е бъдещето ни като народ и държава.”

В цялата си журналистическа практика никога не съм чувал политик, който да говори за егоизма и страха на народа, нито да призовава за общи усилия в името на справедливостта, суверенитета и просветеното бъдеще. Радвам се, че Радев го направи и то навръх Нова година. Във вихъра на кичозната еуфория, тържествената заря на глупостта и кухите пожелания със суеверен отенък. Когато баналното и лишено от смисъл “Да сме живи и здрави” задръства ефира. Забелязал съм, че болестите и отрицателният прираст в държавата ни се увеличават пропорционално на употребата му, но това е друга тема.

Румен Радев излъчва почтеност и стремеж към истината и смисъла. На това се дължи и всенародното доверие в него, което е истински политически капитал. Какво ще направи с тази силна подкрепа и как ще я развие е друг въпрос и много скоро президентът ще трябва да помисли сериозно върху него. За да не изгубят думите му силата си. Засега, обаче те оказват влияние и кумулират енергия, която в политически аспект определено руши бутафорията на Борисов и ГЕРБ, а това никак не е малко.

А относно управляващата ГЕРБ?! Десет години деградираща и разпасана простотия на власт, съчетани с безогледна корупция и фрапираща некомпетентност никак не са малко. Жестока травма върху изпосталялата снага на родината ни с дълготрайни последици. Радев трябва да бъде подкрепен, докато отстоява разграничителна линия от унищожителната посредственост на ПП ГЕРБ. Останалото са платени от управлението претенциозни превземки от нарцистично естество, седесарски предразсъдъци или откровено гербаджийско тролене. Skandalno.net

Явор Дачков, в. Галерия

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: