През 2002 г. САЩ едностранно излязоха от договора със СССР (Русия) от 1972 г. за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО). Русия бе категорично против и неколкократно предложи компромис с цел запазването му, но САЩ отказаха да се вслушат в нейните предложения. Но дори и да са ги чули, не са допускали, че поставената на колене през 90-те г. на ХХ век Русия може с нещо да им се противопостави. Впрочем това за тях е нормално, защото Запада никога не е разбирал руския характер и никога не си е правел изводи от нейната, а и от своята, военна история. В резултат на тази Западна арогантност, Русия е обкръжена с бази за ПРО, чиято цел да прехващат руските стратегически ракети и следователно-  силно намаляват възможносттите на Москва за противодействие при американска атака срещу Русия.

На 1 март 2018 г. пред  Федералното събрание руският президент заяви : „Преди 7 години, когато САЩ излязоха от договора, с нас никой не искаше да разговаря, нас никой не ни чуваше… Послушайте сега”. И тези, които трябваше, чуха за шестте нови руски оръжейни системи, част от тях предназначени за пробив на американската ПРО. Става въпрос преди всичко за стратегическия ракетен комплекс „Авангард” в състав ракета със шахтно базиране УР-100НУТТХ /SS-19 „Stilleto”/ и хиперзвуков маневриращ боен блок 15Ю71 – който може да бъде ядрен и конвенционален.

На 26 декември 2018 г., преди няколко дни, в присъствието на руския президент бе извършено последното контролно полетно изпитание на комплекса, като по телевизията бе показан само старта на ракетата. Обявено е, че серийното производство на комплекса започва през 2019 г. С два комплекса (от щатни 6)  на бойно дежурство ще постъпи първият ракетен полк на 13-та ракетна дивизия, включена в състава на 31-ва ракетна армия с щаб в Оренбург. Към 2027 г. дивизията ще има два полка с общо 12 комплекса „Авангард”. По-нататък вероятно с три бойни блока 15Ю71 ще бъде комплектована новата тежка стратегическа балистична ракета РС-28 „Сармат”.

Същевременно се реализира опитно-конструкторска тема „Анчар-РВ“, предполага се за създаване на вариант на  15Ю71 за комплектоване на приетата на въоръжение, но замразена засега, лека стратегическа РС-26 „Рубеж” и на морската Р-30М „Булава-М”. Какво означава това?

Казано накратко: първо, това е нов етап в развитието на стратегическите ракетни комплекси и, второ- това е нулиране на създадената с няколко трилиона долара и много усилия система за ПРО на САЩ. Защо?

Научно-техническите постижения при създаването на 15Ю71 са няколко, но основните са две: нови конструкционни материали, издържащи продължително време на температура около 1600⁰С, и система за управление на полета, невлияеща се от плазмения слой, който се образува при полет с хиперзвукова скорост, т.е. над 5М /М- скорост на звука във въздуха, равна на 343 м/сек или 1234,8 км/час.

Всъщност хиперзвуковият маневриращ боен блок е бойната глава на ракета УР-100НУТТХ, която се освобождава от нея на височина 70-80 км при скорост 6-7М. Следва снижаване до около 40 км и планиране в горните слоеве в атмосферата – така се постига междуконтинентална далекобойност, преодолявана със скорост около 20М. При навлизане в плътните слоеве скоростта значително намалява, възниква плазмена обвивка и 15Ю71 започва управляемо спускане към целта, маневрирайки в хоризонтална и вертикална плоскост.

Високата скорост, управляемият полет и маневрирането са  факторите, който не позволяват прехващането му от създадената система за ПРО на САЩ. Тя е предназначена за борба с бойни глави, летящи по балистична траектория, която точно се определя и прогнозира само с две три измервания с РЛС. На базата на измерените значения се определя точката на среща с антиракетата, което позволява прехващане на влитащата бойна глава. В случай, че последната маневрира се налага многократно измерване, при което за прехващането не остава време, т.е. системата за ПРО не може да изпълни предназначението си. 

Следователно на САЩ се налага, ако искат да имат система за ПРО, да започнат създаване на нови информационни и ударни противоракетни средства, притежаващи съвършенно други бойни възможности.

Формиране на потенциал от стратегически ракетни комплекси като „Авангард” от една държава ще съдаде коренно различна стратегическа обстановка и ще има дестабилизиращ характер. В случая са възможни два варианта : изоставащата страна да приложи максимум усилия и за сравнително кратко време да постигне равенство или двете страни да започнат преговори за постигане на стратегическа стабилност чрез взаимни отстъпки в направленията, предизвикващи безпокойство в тях. 

Руският президент предложи втория вариант, който, ако се осъществи, ще бъде добро решение не само за САЩ и Русия. Именно такъв е смисълът на призива му „послушайте сега” – послушайте, обмислете и си направете извода докато не е станало късно. Защото разработването и на опитните образци на океанския ударен многоцелеви роботизиран комплекс „Посейдон” с ядрено торпедо с мегатонна мощност и на стратегическата крилата ракета с ядрена енергоустановка 9М730 „Буревестник” (SSC-X-9 „Skyfal”) се реализират бързо и успешно. 

Русия подготвя хиперзвуковият 15Ю71 като ядрен и конвенционален, вероятно Китай ще направи същото със своя хиперзвуков летателен апарат DF-ZF. Засега САЩ планират разработваният хиперзвуков маневриращ боен блок  AHW (Advanced Hypersonic Weapon) по програмата „Бърз глобален удар” като конвенционално средство. През последните години обаче те активно разработват ядрени заряди с малка мощност, което позволява да се предположи създаване и на ядрен вариант. 

Използването на тези средства в конвенционален вариант позволява нанасяне на дистанционни удари от собствена територия навсякъде по планетата, което никак не допринася за запазване на стратегическата стабилност. От своя страна наличието на хиперзвукови ударни средства с маломощен ядрен заряд рязко снижава ядрения праг и практически е дестабилизиращо средство. 

Единственият начин за недопускане на въоръжение и използване на хиперзвукови стратегически оръжия е започване на своевременни преговори между Русия, САЩ и Китай. Въпросът е ще се съгласят ли САЩ и Китай да участват в такива преговори. Китай дори не желае да се обвърже с договор по ракетите с малка и средна далекобойност, а част от тях са потенциални носители на хиперзвукови ударни средства. Затова, ако не се намери приемливо решение не само между САЩ и Русия, но и с участието на Китай, резултатът ще бъде само един – нова мащабна и твърде опасна надпревара във въоръжаването. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: