Известни лица от БСП се подписаха в декларация срещу Корнелия Нинова с благородната цел да защитят свободата на словото в партийния орган „Дума“. Според тях Нинова е назначила противоуставно новия главен редактор на вестника.

Случката беше раздухана от гербаджийските медии като бунт срещу ръководството на опозиционната партия. Но не е такъв, а е опит за вътрешно-партийно позициониране. И е интересен само защото БСП е единствената сериозна политическа заплаха за ГЕРБ. Така че всичко, което се случва в нея заслужава внимание.

Интересни са и опитите на Бойко Борисов да я подчини, както направи с десницата в лицето на СДС, ДСБ и производните им дясно-грантаджийски субекти.

Във всеки случай подписката няма нищо общо със свободата на словото, а е част от вътрешно-партийната битка за надмощие. Изгладнялото олигархично крило в БСП, което иска да е във властта – се изнервя, че Нинова е твърд опозиционер, и я натиска за да започне да прави компромиси.

По-голямата част от подписалите са управлявали БСП през годините, имали са влияние. И ако ги беше грижа за „Дума“, щяха да направят от този вестник голяма и влиятелна медия. При твърд електорат от 800 хил. души това не е много трудно. Вместо да го направят, защото е разумно, те вкупом превърнаха вестника в мргинално издание, защото никой от тях в своя личен и политически егоизъм не се интересуваше от него. Оставиха вестника да се дави в дългове и не направиха минимално усилие, за да го стабилизират и развият.

Впрочем така постъпи навремето и СДС с в. „Демокрация“, която имаше над 1 млн. тираж в първите години на прехода. И можеше да се превърне в значим и влиятелен вестник, ако поне на един от партийните функционери му пукаше за нея, ако във върхушката на СДС имаше поне малко ум.

Подписката срещу Нинова не е за „Дума“, а за власт! Категоричната позиция на лидера срещу Бойко Борисов и ГЕРБ изнервят част от апарата и елита на партията. Впрочем, само двама-трима от т. нар. бунтовници в левицата, биха могли с лични средства да издържат в. „Дума“ поне до 2060 г., но не я разбират така солидарността. Боли ги ако трябва да я практикуват, а не само да говорят за нея със загрижени физиономии.

Битката тук е за съвсем друго: Непримиримата лидерка на левицата да бъде махната и на нейно място да се сложи консенснусна фигура! Като Мая Манолова, например, която хем ще работи чудесно с Бойко и ще отвори пътя за широка ляво-дясна коалиция между ГЕРБ и БСП по германски образец, хем и хората ще я харесват, защото много самоотвержено дава интервюта за парното, децата с увреждания и майките им, проблемите с ЕРП-тата, гроздобера и каквото още се сетите… Нищо че Манолова не върши никаква работа, каквато е изначалната идея на поста Омбудсман.

Като опитен политик, Борисов зорко следи тези процеси и ги насочва в своя полза. Последния подарък от 43 млн. лв., който направи на бизнесмена- левичар Георги Гергов през община Варна трябва да се разглежда и в този контекст.

Истината е, че Борисов финансира пряко вътрешно-партийната опозиция на Корнелия Нинова в БСП. Точно както САЩ финансират Ислямска държава в борбата си срещу Асад в Сирия. Мащабите са различни, но стратегията е същата – евро-атлантическа. Други биха я нарекли коварна, подла и дори мерска, но това е друга една тема.

Въпросът сега е колко сили ще има лидерката на БСП, да удържи на този подъл натиск. По-големият въпрос тук обаче е за българското постоянство и българския политически ум. Неслучайно на Народното ни събрание пише „Съединението прави силата“. Явно още в ония времена е имало голям проблем с това, та нашите предшественици са решили да го напишат на фасадата на най-важната сграда, за да не го забравят тези в нея и онези- извън нея.

Липсата на единство е основен български проблем, който, уви, не се проявява само в политиката. Но понеже сега говорим за нея, само ще припомня, че през последните 10 години БСП можеше на два пъти да бие ГЕРБ, ако нейният собствен бивш лидер и президент Георги Първанов не я беше разцепил и откраднал едни 5-6 % електорат.

Същото с много по-голяма сила може да се каже за десницата и за НДСВ, които вече не съществуват. Вероятно същото ще сполети и ГЕРБ, когато „харизмата“ на Борисов спре да действа на изпосталелия от глад електорат.

Само ДПС стоят монолитно в този контекст и управляват независимо кой е на власт. Не защото Доган е гениален, а защото хората, които гласуват за тях са постоянни и единни в гласуването си. И са български турци. Турската им половина донякъде ги предпазва от българския бацил на разделението. При тях опитите да се разцепи партията завършиха с пълно маргтинализиране на отцепниците Осман Октай, Касим Дал и Лютви Местан. Това е добър урок, който „бунтовниците“ в БСП е добре да научат. И вместо да се бунтуват за да получат краткотрайно потупване по рамото, дребна службица или държавна поръчка от Бойко, да гледат малко по-далеч от носа си. Skandalno.net

Автор: Явор Дачков

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: