Дали това е заложено в човешките гени, или просто сестрата на Борисов д-р Красимира Иванова иска подсъзнателно да докаже, че и тя не пада по-долу от брат си, но е факт, че винаги, когато дава интервю, д-р Иванова, уж случайно или като чисто професионален коментар, все изтърва по нещо, което премиерът се мъчи да скрие от години.

И ето, само преди няколко дни, в интервю за btv, д-р Иванова заяви в прав текст и без сянка от смущение, че назначенията на брат й в здравното министерство стават по метода на пробата и грешката. А назначенията на Борисов и в здравното, и в другите министерства, отдавна са обект не само на критика от страна на опозицията, но и на нескрити насмешки от страна на българските граждани.

Отчасти за тези насмешки си е виновен самият Борисов. И той, като сестра си, май страда от логорея. Защото преди време обяви, без много да му мисли, че намерил един от бившите здравни министри Ана-Мария Борисова, не някъде другаде, а „на ъгъла на светофара“.  Явно в това семейство, и братът, и сестрата говорят, без предварително да обмислят думите си. И ако за една лекарка това е в някаква степен допустимо, то за министър-председателя на цяла държава е абсолютно забранено.

Така стана и в случая с коментираната надълго и нашироко оставка на здравния министър проф. Николай Петров. И няма никакво значение, че Военна прокуратура обяви бившия здравен министър Николай Петров за невинен по всички показатели. Защото всички знаем как в „царството“ на Винету, така наречената „трета власт“ –  следствие, съд и прокуратура са на един телефонен звън разстояние от „втората власт“ – правителството. Знаем и как „втората власт“ се оказва първа и единствена, след като подчини и парламента и съдебните институции и повечето „големи“ медии.

А всеизвестен е и другият факт, че въпреки „липсата“ на вина и наказателна отговорност, фирми на зетя и дъщерята на проф. Петров са се облажили с няколко милиона от обществени поръчки, за които не е бил проведен търг или конкурс. Правителствените „кръгове“ наричат това „морална“ отговорност. Въпреки че за такива нарушения на Закона и Наредбата за обществените поръчки, както и на Закона за установяване и разкриване на конфликт на интереси се предвиждат доста солени наказания.

Като прибавим към сметката и факта, че тези обществени поръчки са всъщност държавни пари, които се раздават на частни фирми, нещата около „моралната“ отговорност вече придобиват съвсем друг смисъл. Само че съвсем резонен е и другият въпрос: Ще се намерят ли в България прокурор и съдия, които да се заемат с дело, в което е намесен министър на Борисов. Макар и вече бивш.

Защото, колкото и да твърди Вождът по всички медии, че той бил приел оставката на проф. Петров като „морален“ жест, истината е съвсем друга. Ако всичко в здравното министерство беше наред от законова гледна точка, тогава премиерът наш, щеше яростно да развява документи и доклади, и да клейми опозицията, която иска да събори неговото хубаво правителство, дето се грижело най-много за народа. Значи, за да се приеме оставката, нещо в това Борисово министерство не е наред. И сигурно има много гнили неща в Дания. Пардон, в министерството на здравеопазването.

Но, както казахме, няма кой да се захване с това. Защото се намери само една Диляна Гайтанджиева, която започна да разследва как правителството на Борисов продава оръжие на джихадистите в Сирия…И веднага след това тя стана „скандална“ журналистка, която бе уволнена от работа, без дори да й кажат за какво.

Но ако се върнем към думите на Борисовата сестра, трябва да споменем, че тя изобщо  не спира до откровението за министрите, които брат й назначава. Сякаш за да потвърди предишните си думи, че брат й прави въпросните назначения на принципа проба – грешка, в интервюто на btv тя започва да хвали професионалните умения на проф. Петров като заявява, че „отдавна искала да го види там, където му е мястото – при неговите пациенти“. По този начин тя още един път потвърждава, че избираните от премиера министри, не стават за ръководители на най- отговорните държавни ведомства – министерствата. А косвено, това означава, че и брат й съвсем не става за министър-председател, след като цели 8 години не може да си подбере подходящ екип от министри в Министерския съвет.

Ние не оспорваме професионалните качества на проф. Николай Петров. Просто коментираме способността на премиера да върши една от най-важните си работи – да подбира екип, способен да изпълнява поставените му задачи. И да служи на страната.

Но мнението, че Борисов не става за премиер вече започва да прилича на народен вот на недоверие.

Автор Иво Македонски,   Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: