Българският парламент заприлича на пълен бардак, както често го наричат.
А депутатите се превърнаха в заложници и метреси на партиите и най-вече на Бойко Борисов. Оказа се, че който е удобен и му свири по дудука, ще топли стола си години наред. Този, който дръзне да прекрачи партийната линия, излита с нисък старт от политическата писта и се изстрелва в небитието.
По каква логика например оставка на депутат, депозирана от самия него, трябва да се гласува от останалите?Той венчан ли е за стола си? Насила ли трябва да стои в един парламент, където не е назначен от ГЕРБ или друга партия, а е избран от народа?
Ако е преценил, че е прегрешил пред същия този народ, който му е гласувал доверие, кои са тези, които могат да повлияят на решението му и да го циментират в НС така, че да не може да мръдне?
Според проф. Михаил Константинов това е недопустим цирк и театър. „Оставката е лично заявление на народния представител, че желае да му бъде прекратен мандата, тъй като има причини да се оттегли. Народното събрание трябва единствено да установи, че това е истинското му желание, да го изслуша от трибуната, да се увери, че никой насила не го е принудил да подаде оставка и с нея не спекулира. А не да бъде поставен на кръстосан разпит, оплют и хвален публично, а после бъдещето му да зависи от това кой как е гласувал“, поясни професорът.
И е прав.
Депутатите не са крепостни селяни, нито лично притежание на партиите. Не са пионки, не са заложници. Те са хора със собствена воля и тя трябва да бъде уважавана.
Защото иначе се получават камуфлажни и наказателни оставки.
Ето и сравнението. За месец и нещо четирима депутата от ГЕРБ застанаха на мястото на „другарския съд“. Живко Суджука поведе хорото. Борисов лично заяви, че иска оставката му. Не за друго, а защото се издъни и призна къде отива суджука. Там преди още депутатите да вдигнат ръка за или против, съдбата на добричкия велможа бе решена в Банкя. И народните представители гласуваха като един!
За подобно прегрешение – безпардонна шуробаджанащина и самоуправство в Хасково, оставка подаде и Делян Добрев. Той обаче е ценен кадър и решението на Танцуващия с магнолията беше друго. Да се подаде камуфлажна оставка, /защото в ГЕРБ има само принципни и честни хора?!/, а тя да не бъде приета. Вярно, получи се малко с клизма, Делянчо едва не изхвърча, но при второто гласуване се намериха няколко гласа да остане депутат. Защо да остава, след като сам е подал оставка? Защо не беше уважено желанието му да се оттегли от властта? Много просто – защото това не беше негово желание, а постановка, цирк и клоунада пред електората. От типа на – ето вижте, аз постъпвам честно, депозирам оставка, но в парламента ме ценят и не могат без мен.
Не парламентът, а Борисов не може без него. Защото с гласуването ЗА, щеше да признае, че наистина цялата държава се управлява от една роднинска шайка и разклоненията й сицилианската мафия трябва да идва на уроци при нас.
Точно обратен беше случаят с Антон Тодоров. Той си тръгна, защото не участва в никакви схеми и защото разкри без да иска, че ГЕРБ кадрува в медиите. И излетя с приятелски шут отзад. Там депутатите гласуваха не по съвест, както обявиха, а пак по заповед.
Юристката Дияна Йорданова пък бе освободена набързо, за да заеме по-висок пост. При нея дебати нямаше.
Кое наистина налага това гласуване?
Депутатите се държат насила в бардака и нямат право да го напуснат?
Или просто се играе пиеса, в която се демонстрира демокрация, а всъщност показва, че живеем в тоталитарен режим.
Неудобните се отстраняват, удобните остават.
И то в най-сериозната институция, която е избрана уж от народа.
Какъв народ, какъв избор!
„Большой театър“, или „Малък градски театър зад канала“.
С два червени фенера отпред!
Skandalno.net
Станислава СЛАВОВА, Skandalno.net
Много точно. Браво!
ПАРЛАМЕНТА Е ПУБЛИЧЕН ДОМ СЪС УПРАВЛЯВАЩИ СТАРИ КУРВИ СРЕЩУ КОИТО Е ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД