Точно това прави сега и председателят на парламента Димитър Главчев. Той, уж недоумяващо, а всъщност доста уплашено, взе да каканиже, че опозицията изобщо не трябвало да говори за никакви критики и за никакви вотове на недоверие. СЕГА не трябвало да говори, защото идвало време за българското европредседателство.
Главчев вижда нещо страшно и едва ли не апокалиптично, в намерението на опозицията да внесе вот на недоверие към правителството. Само защото сме щели да бъдем европредседатели. И не трябвало да се излагаме пред света.
А това, че излагаме две трети от българските граждани на ужасяваща мизерия и липса на каквато и да е перспектива…Това че зловещият демографски срив унищожава корените на българската нация…Това че знанията на децата ни са паднали под критичния минимум и училището вече не е образователна институция, а място за разпространение на дрога и за мултиплициране на насилието от най-ранна възраст…Това изобщо не притеснява шефа на депутатите.
Нещо повече. Главчев смята, че всичко в страната върви по мед и масло. Почти нямало безработица, имало финансови излишъци. Имало нова сграда на съда?! Правителството искало да реформира съдебната система. Можело и да продължи дискусията по Антикорупционния закон…?!
Е, заявява с апломб Главчев, как е възможно при толкова „розови“ показатели на „икономиката“, някакви хора в парламента и извън него, да се осмеляват да подлагат на необоснована критика, „прекрасния“ кабинет на ГЕРБ?
Ами възможно е, г-н Главчев. Защото ако сте чули вашият премиер, той пък казва точно обратното. Аз, твърди нахъсано Борисов, искам да дам пари на всички. Но НЯМА. И не знам коя сфера да пренебрегна. Пари трябват и за здравеопазването, и за образованието, и за пожарната, и за МВР, и за правосъдието, и за строителството…
Е, кой сега е прав? Гуруто на ГЕРБ, който плаче, че няма пари, или шефа на парламента, който пък смята, че всичко е от хубаво по-хубаво в държавата?
Щом
