Така нареченият Европейски съюз започна да се разширява с нови страни-членки, почти взривоподобно още от средата на 90-те години на 20 век. И нямаше значение дали страната е готова за интеграция с богатите държави от Запада или не.
Защото целта на ЕС никога не е била създаване на нормален съюз между равноправни държави, които да си помагат в икономическото развитие.
Целта на ЕС никога не е била и някаква „интеграция“ на новите страни-членки в структурите на тази гигантска прахосмукачка Брюксел.
Основната задача на Запада бе да ограби ресурсите на източноевропейските страни, да ликвидира техните икономики и да използва териториите им като плацдарм за нападение срещу Русия. След като обгради Руската федерация със система от военни бази.
С други думи, за ВТОРИ ПЪТ започна осъществяването на веднъж провалилия се през 1944 г. с гръм и трясък, план „Барбароса“.
Само че авторите на плана „Барбароса 2“ отново допуснаха големи грешки. И една от най-големите бе, че в соросоидната организация ЕС бяха наблъскани като сардели в консервена кутия, държави, които бяха НЕСЪПОСТАВИМИ в икономическо, културно и политическо отношение.
Богатият Запад нахлу със своите стоки на пазарите на малките източноевропейски държави и за няколко години съсипа икономиките им почти непоправимо. Източна Европа потъна в капиталистическия ад. И, съвсем естествено, хората проклеха убийците на своите държави.
Втората грешка бе, че Брюксел обеща на страните от бившия съветски блок демокрация и благоденствие. Обаче само след броени години стана ясно, че нито демокрация ще има, нито благоденствие. Хората усетиха, че ги превръщат в роби.
Третата грешка на ЕС-овските чиновници бе, че се опитаха да унифицират страните-членки като унищожат техните традиции, култура и историческа памет. Ще споменем само най-прясното събитие – събарянето на паметника „1300 години България“. Демонтирането на това културно-историческо съоръжение не бе необходимо на никого. Но „господарите“ от запад решиха да покажат мускули, на и без това съсипаните, източноевропейски държави.
Четвъртата грешка бе насажданата русофобия сред страните-членки. А това пречеше много на икономиките на всички страни в ЕС.
Така, в недрата на Евросъюза се зароди БУНТЪТ. Отначало мълчалив и негласен, той постепенно нарастваше с годините, докато не избухна с пълна сила.Най-напред бе „железният“ унгарски премиер Виктор Орбан, който нееднократно заявяваше, че ЕС трябва да се реформира. И да спре мигрантите. Иначе ще изчезне.
След това дойде ултиматумът на словашкия премиер Робърт Фицо, който се закле, че няма да пусне стоките от Запада да припарят в неговата страна. Защото са боклуци, които само тровят народа му.
Разбунтува се и Чехия. Те бяха против русофобията и ограничаване правата на суверенните държави да решават сами с кого ще са приятели, с кого ще търгуват и с кого – не.
Преди седмица въстана и Полша. Поляците се обявиха против диктата на брюкселските чиновници, които решаваха кое е правилно да се прави и кое – не.
Не остана настрани и България. Нашият президент Румен Радев много пъти заяви, че с Русия ни свързва вековна братска дружба, чиито корени се крият далеч в миналото. И че икономическите интереси на България изискват приятелство и сътрудничество с РФ във всички области.
Така се оформиха 5 страни, които не желаеха да спазват налаганите им от ЕС „правила“. А страните от Вишеградската четворка заявиха, че повече няма да изпълняват каквито и да било разпореждания на Брюксел. И ще се съобразяват единствено с националните интереси на своите държави.
Брюксел реши да налага санкции на Полша и Унгария. Да ги лиши от право на глас в Европейския съвет и Еврокомисията. Но такава политика на санкции не решава никакви проблеми. Само ги усложнява.
Не стига, че ЕС налага санкции на Русия, без да има каквото и да било основание за това.. Но сега Брюксел трябва да „наказва“ и самите страни-членки на Евросъюза. Това означава, че в ЕС има нещо гнило.
Затова Великобритания напусна ЕС. И ако брюкселските чиновници не се опомнят, скоро от Евросъюза ще избягат и други страни. А самият, така наречен „съюз“ ще се разпадне. Защото колониалното робство в 21 век не е форма, в която държавите и народите желаят да участват.
Автор Иво Македонски, Skandalno.net
Иво, чета с интерес материалите, но как би коментирал това „…Не остана настрани и България. Нашият президент Румен Радев много пъти заяви…“
Да, свестен ни е Президента и работи за България, но Премиерът прави точно обратното. Та, в тоя ред на мисли се чудя дали България е настрани?
v amerika se rajdat genetichni prestapnici oste daniel dejo e opisal proizhoda im stara evropa e izhvarliala v izgnanie vsichki prestapnici kradci ubiici prostirutki predateli izmennici na rodinata ste ostavim li tezi prestapnici da ni porobvat i da razdrankvat orajie srestu bratska rusia da pokajem na 9 septemvri che niama da pozvolim
Мария, тези „престъпници“ които са били изхвърляни от Европа в Америка, нямат нищо общо с престъпниците които поробват света и дрънкат оръжие срещу Русия. Престъпниците които вършат тези престъпления, това е елита на Европа и Америка, бившите и сегашни робовладелци.
А, тези за които ти говориш, са бившите роби и сегашните клошари.
И Румен Радев си връза гащите. Ту за „гпипени“, ту за Ф-16, ту против Руси негавите Три морета, ту за Русия.