Дмитрий Рогозин, вицепремиер в правителството на Руската  федерация обяви, че разполагането на американски системи за противоракетна отбрана /ПРО/ в Европа тотална и безпрецедентно нагла провокация.

Вицепремиерът Рогозин е категоричен, че евентуалният отговор на Москва – разполагането на руски ракетни системи във Венецуела, Никарагуа или Куба, като отговор на агресията на САЩ, ще се превърне в истински Ад за американците. Защото дамоклевият меч на възмездието ще виси непрекъснато над главите на щатските войнолюбци. И тогава те далеч няма да са толкова сигурни в сегашният си категоричен отговор на дилемата дали да се пробват с нападение срещу Русия или да свият „бойните“ знамена, за да изчакат „по-добри“ времена.

Руският вицепремиер допълни в прав текст, визирайки САЩ, че всеки агресор, който се осмели да нападне Русия, независимо от коя точка на света,  ще бъде ликвидиран физически в рамките на няколко минути.

Тези изявления, на познатия като решителен и твърд управленец Дмитрий Рогозин, съвсем не са лишени от основания. Ако на някой му е направило впечатление, администрацията на предишния президент Барак Обама обяви край на проточилата се десетки години американска блокада над Куба. Обама дори се опита да започне някакъв рестарт на отношенията между Щатите и Острова на свободата.

Всички се учудиха на този политически ход на Обама.  Той дойде в момент, когато янките опитваха, струпвайки и сгъстявайки обръча от военни бази около Русия с войски и оръжия, да уплашат и срутят психически Москва, Владимир Путин и руския народ.

Това, разбира се, не им се удаде, но доведе до най-острата, почти ядрена  конфронтация между двете супердържави след студената война.

Въпросът е каква цел преследваше този ход на Обама? Защо той, след толкова десетилетия, изведнъж и точно в момента на най-голямо противопоставяне с Русия, реши да махне блокадата, която впрочем не се отрази кой знае колко на развитието на Куба, защото тя  остана свободна и суверенна държава?

Отговорът на този въпрос не е прекалено сложен. Щатите решиха да „рестартират“ отношенията, и то не с кой да е, а  с брата на Фидел Кастро, защото ги гонеше свръхголям страх. Не им даваше и минута покой мисълта, че Русия може да възстанови своите военни бази в Куба.

Новият президент  Доналд Тръмп, обаче, докато се ориентира в обстановката, наговори и извърши доста неразумни неща. Сред най-страшните за Америка бе заявлението на Тръмп за частичен отказ от политиката на Обама по отношение на Куба.

Доналд Тръмп геройски се тупаше в гърдите и заявяваше под път и над път, че той щял да изкара на бял свят и да разобличи „престъпленията“ на Фидел Кастро.

Е,  Тръмп не успя да разобличи „престъпленията“ на Кастро. Но успя да развали и без това слабото разведряване в отношенията на Щатите и Куба.

Така се върна възможността  Русия да реанимира своите бази в Куба. А също и във Венецуела и Никарагуа? Знае се, че тези страни с най-голямо удоволствие дадоха карт бланш на Владимир Путин да построи няколко военни бази на тяхна територия, в замяна на руска помощ за възстановяване на икономиките им, които „демократичните“ американски „бизнесмени“ за няколко десетиления разрушиха до основи.

Засега администрацията на Тръмп не дава никакъв признак, че е разбрала какъв голям гаф направи с „твърдата“ политика, която възприе спрямо Куба.

Но за всяко нещо си има време. И когато в споменатите вече страни изневиделица започнат да никнат руски военни бази с насочени към САЩ ракетни глави, от американската система за сигурност няма да остане буквално нищо. Щатите непрекъснато ще се тресат от страх, че „руските ракети вече летят към тях“.

Тъй че няма да е зле янките да научат една мъдра българска поговорка: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“. Skandalno.net

Автор: Иво Македонски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: