Наскоро Ахмед Доган, а след него и Недим Генджев пророкуваха, че България я чакат тежки времена. Те имат предвид, че след 16 април, референдумът в Турция ще даде неограничени пълномощия на президента Реджеп Ердоган.  И тогава той де факто ще стане  „съвременен султан“.  Ако  изобщо могат да се свържат тези две понятия „съвременност“ и „султанат“.

Но така или иначе апокалиптичните прогнози на двамата са налице. А именно, че след като Ердоган поеме цялата власт в Турция, той ще засили войната с кюрдите, а това ще накара стотици хиляди мюсюлмани да започнат да бягат от Турция в България. И ще ни залее нова и много по-голяма ислямистка вълна.

При анализа на тези прогнози трябва да отчитаме няколко факта. Първият е, че кюрдите отдавна воюват за създаване на своя независима държава. Техните военни подразделения са  едни от най-боеспособните сили, които се борят с джихадистите от Ислямска държава на територията на Ирак и Сирия. Те воюват много по-добре дори от правителствените сирийски войски.

Лошото е, че в момента те действат под контрола на САЩ. И Вашингтон ги използва, за да се опитва да държи в подчинение Ердоган. Пентагона и ЦРУ непрекъснато заплашват турския президент, че ще помогнат на кюрдите да си направят своя самостоятелна държава. При това американците твърдят, че новата кюрдска държава може да се създаде върху  части от териториите на три държави – Турция, Ирак и Сирия.

Поради тази причина Ердоган нахлу със свои войски в Ирак и то без да иска разрешение от никой. В Сирия турските военни части воюват уж като съюзници на Русия против Ислямска държава. Но да се разчита на някаква лоялност или последователност в поведението на Реджеп Ердоган би било много голяма грешка. Той е изключително непредсказуем и всеки негов ход, като че ли отрича предишния. Вече трудно можем да изброим колко пъти той ставаше приятел на Владимир Путин и колко пъти скършваше достлука с Русия, тоест започваше да се държи като съюзник на САЩ.

В един момент той е съюзник на Русия, а в следващия момент се присламчва към американците. Тази негова политика може и да носи някаква изгода за турските интереси. Но в дългосрочен план неговото непостоянство ще направи и него и Турция непредвидим и нежелан партньор.

На всичко отгоре Ердоганова Турция сега се опитва да играе ролята на „велика“ държава, която води своя самостоятелна политика. В момента, обаче, Турция е всичко друго, но не и „велика“ държава. Трудно е да я наречем дори регионална сила. Поради две основни причини. Първо защото вътре в  самата  държава се води гражданска война. Турската армия се бие с кюрдските военни формирования. И изпепелява не малка част от територията на страната.

И второ защото турското общество е разделено и хората воюват помежду си. По-голямата част от турците са ислямисти, които искат възраждането на Османската империя под някаква форма. А една малка част от народа в Турция иска страната да се развива не като мюсюлманска държава, а като светска република, такава каквато им бе завещана от Кемал Ататюрк.

Само че в момента ислямистите в турското общество надделяват и държавата им се превръща в опасен съсед за всички страни в региона.

Именно от тази непредвидимост на неоосманистката  Ердоганова Турция изскача и заплахата. Заплаха за България. За другите държави в региона. Както и за Западна Европа. Дали ще ни залее нова ислямистка вълна? Дали евентуалните бежанци ще се насочат към Западна Европа? Засега е много трудно да се даде еднозначен и категоричен отговор на тези въпроси. Поради простата причина, че всичко зависи от моментните хрумвания и емоционални изблици на един човек – сегашния турски президент.

Със същата лекота, с която свали руския изтребител, Ердоган може да пусне тези три милиона бежанци от Ирак и Сирия, които сега са в Турция,  по посока на България.

И единственото, което го въздържа от такова решение е необходимостта да се решава в съвсем кратки срокове демографския проблем в Турция. На Ердоган му трябва увеличаващо се население. Затова той прави всичко възможно, за да стимулира семействата да раждат не по едно – две, а по седем – осем деца. Защото 15 или 20 милиона кюрди, които сега живеят в Турция,  утре може да се окажат в друга държава. Държавата на кюрдите.

Ето защо при нас все още не са нахлули ислямисти и от Турция, и от другите мюсюлмански държави в региона. НЕ ЗАРАДИ „ПРИЯТЕЛСТВОТО“ НА БОРИСОВ С ЕРДОГАН. А защото Ердоган е принуден да си ги държи в Турция.

Това, разбира се е едната причина. А другата е възпиращата роля на Русия. Турският президент, колкото и непоследователен и емоционален да е в своите решения, прекрасно знае, че България е пряко свързана с Русия. Знае, че България е християнска и православна страна. Че хората и в Русия, и в България имат обща писменост, общ език, култура и традиции.

И прекрасно знае, че Владимир Путин и Русия никога няма да му позволят да разруши тези вековни връзки между двата братски народа.

РУСИЯ ни е спасявала през вековете. РУСИЯ ни спасява и сега, когато Евросъюза и НАТО се мъчат с всички сили и много подло, да ни унищожат. Като народ. И като държава.

Затова екипът на Skandalno.net ще повтаря непрекъснато: БЕЗ РУСИЯ – НЯМА БЪЛГАРИЯ.

Автор Иво Македонски Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: