Месеци наред дъвчем изборната тема, но по-рядко се сещаме за мустото и статута ни в ЕС, въпреки че точно в тази плоскост трябва да се разглеждат националната съдба и перспектива. А сега по ирония на съдбата календарният вот съвпада с 60-годишния юбилей на т. нар. „Римски договор“, възприеман като акт за раждане на Обединане Европа.

Естествено, през 1957 г. ръководителите на държавите – учредителки на тогавашния Общ пазар, по никакъв начин не са допускали, че тяхната организация някой ден ще се разшири чак до България и Румъния. Но и кой би могъл да предполага в апогея на Студената война, че 32 г. по-късно Горбачов ще предаде на Буш-Старши ключа от Източния блок без бой или компенсации…

Така или иначе Историята направи рязък завой и преди 10 г. най-верният съветски сателит от София се оказа ни в клин, ни в ръкав в ЕС. Защо ли? Ами, защото нито искрено ни желаеха, нито ние бяхме готови за височайшата чест. Осъществен бе класически брак по интереси между глобалната и родната олигархия. Веднага обяснявам каква бе далаверата на всяка от страните. Новите „началници“ от Брюксел и Берлин следваха своите прагматични цели за усвояване на активи, пазари и ресурси от страните в бившия Съюз за икономическа взаимопомощ (СИВ), а нашенските „строители на капитализма“ неистово драпаха към Солунската митница на еврофондовете и евроведомостите.

Трогателната симбиоза, обилно полята с лицемерие и демагогия, бе осъществена по директивата на най-големия Голям брат отвъд океана. на когото ЕС в широк формат бе необходим политико-икономически тил на НАТО при прокарването на „санитарния кордон“ срещу Русия от Балтийско до Черно море, тоест – от Талин до Резово. Именно с тази цел 3 години по-рано ни пришиха към Северо-атлантическия военен алианс като важна геостратегическа точка на границата между Европа, Турция, Северен Кавказ, Близкия Изток… и естествено като военен плацдарм срещу Русия.

Последвалите събития от черно-кафявата хроника в Украйна, „Арабската пролет“, Сирия и Либия напълно потвърдиха визията на Белия дом, Държавния департамент, ЦРУ и Пентагона за функцията на България като регионална патерица в глобалната схема на така наречения Американски световен ред.

Няма лошо в браковете по интереси, а някои семейни психолози твърдят, че тези бракове са по-устойчиви от връзките по любов. Лошото в нашия случай е, че сметката на България по никакъв начин не излиза, тъй като изначално е сбъркана на 80 % И тази тъжна рекапитулация след 10 години съвместно съжителство в ЕС не може да бъде разкрасена независимо от хилядата нюанса на розовата боя, които всекидневно се изливат от екрани, ефири и страници.

През изминалото десетилетие у нас така силно се възпроизведе сателитният верноподанически синдром на „по-малкият брат“, че вече за ЕС се говори като за мъртвец – или добро, или нищо. По този начин европейската догма напълно се припокри със съветската и то според сталинско-червенковските образци от времената на култа към личността от средата на 50-те години на 20-ти век.

На електората майсторски бе подхвърлена притчата за „цивилизационния избор“, избран от мегатарикати от породата на Мони Паси, Надежда Михайлова, Филип Димитров, Петър Стоянов, Меглена Кунева, Едвин Сугарев, Александър Йорданов, Ивайло Калфин, Лютви Местан… за тяхна лична кариеристична бизнес-платформа.

По-нататък на веригата на интереса се закачиха разноцветни службогонци – Росен Плевнелиев, Кристалина Георгиева, Томислав Дончев, Николай Младенов, Даниел Митов, Николай Ненчев… а религиозно-култовото говорене за Европа бе наложено като неписан „Член Първи“ за ръководната роля на Партията във варианта ЕС.

Всеки, който по някакъв начин се опитва да постави под съмнение или дори само на обсъждане Божествената правда от последна инстанция на Юнкер или Меркел на секундата се оказва на позорния стълб. Още малко остава до кладите за еретици от времената на Средновековната католическа инквизиция.

Успоредно с този мистичен делириум, предназначен за зомбиране на лековерните и простодушните, върви и безалтернативното тоталитарно внушение, установено даже и на институционално ниво, че Европа е права по дефиниция и по изключителност…

Стоп, не ви ли е позната тази постановка? Справка – легендарно стихотворение на Христо Радевски „Към Партията“: …“аз знам, че ти си права, когато съгрешиш дори…“. Освен код за психо-шифъра към евромафията това е и прекрасен поетичен преход към репликата на Бойко Борисов за „началниците“…

Хайде по същество и в гамата на реализма, тъй като живота не е нито розов, нито черно-бял:

Започвам с доброто, защото то се побира в две думи- „Отворени граници“! Зад Калотина, Видин или Игуменица обаче започва четивото за мазохисти. И тъй като българинът открай време се доверява на числата- ще спомена две- 25 млрд. и 16.5 млрд. лв. Първото показва колко пари сме вкарали в общата каса на ЕС за 10 години в „рая“, а второто фиксира стойността на получената „манна небесна“ или така наречените „кохезионни фондове“, с които става и лягат някои наши професионални „европейци“. Сметката е убийствено категорична – 8,5 млрд. лв.

Ето как се получава, че прословутите европари всъщност са си наши пари, събрани от българските данъкоплатци и внесени в трезора на Общността, за да ни сложат началниците „шконто“ или отбив от 33 % при обратния транш. По този начин се осигуряват средства за месечни заплати от порядъка на 25 хил. евро за комисар и десетки хилядарки за депутат в Брюксел плюс всевъзможни бонуси за режийни, технически, пътни, дневни, квартирни, семейни, учебни и други безкрайни екстри. И така до стотиците хиляди за пенсионни партиди и „адаптация към живота на Земята“ за такива като Кунева, Кристалина и останалите.

Основният интерес, естествено, е насочен към еврофондовете, които се усвояват и преразпределят много по-лесно в сравнение с бюджетните „пера“.

Златният параф на властта!

Съмнява ли се някой в наличието на отработена до съвършенство технология на грабежа по веригата на властта от Брюксел до София и обратно. Щатните евроатлантици от партии, министерства, агенции, ведомства и общини са налитили като мухи на мед върху милионите, връщани от българската вноска в трезора на Европейския съюз под формата на „оперативни фондове“. Всеки заема своето място на съответния етаж от пирамидата и чака своя дял от плячката според значението си за общата далавера с програми, реклами, проекти и обекти! Колкото е по-нависоко в Системата, толкова повече лапа, защото в противен случай ще запушиоборота на Солунската митница.

Според някои анализатори на евро-корупцията между 50 и 70 % от финансовите потоци изтичат в джобовете на висшите управленски фактори, които разполагат със златния параф върху бумагите, както и към посредниците и комисионерите от различен калибър. Тоест, за да получиш – трябва да върнеш под масата „ресто“ към съответния по-голям или по-малък фактор. Включително и към Политбюро в Брюксел.

Бъдете сигурни, че и в Центъра на империята ЕС, не само в София, върви свирепо преразпределение зад кулисите, а най-тлъстият кокал се пада на най-важните „началници“. Именно безпощадната корупция от горе до долу е движещата сила на „европейската интеграция“, така както я разбират нейните идеолози и бенифициенти с кралските заплати и скъпите костюми и часовници. А черешката на тортата са магистралите и залите, тъй като строителството предоставя най-високата норма на корупционна печалба…

Все пак нещо се прави, ще контрират дежурните оптимисти. Да, разбира се, остават 20 % на ползу роду! За да върви далаверата с лесните милиарди, събрани от най-бедната нация в ЕС – българската, олигархията трябва да поддържа и захранва финансовите операции, за да не секне оборотът.

И най-важното – преди да се гепи „ресто“ под масата, за камуфлаж е необходима маскировъчна процедура на светло и затова отпускат пари за кухи декари и виртуални глави добитък, за вятърни мелници и екодивотии, за луксозни джипове и джетове за ловен туризъм. Без да броим някои по-дребни номерца, като например химикалките и запалките в Министерството на образованието или циганските стипендии за изучаване на азбуката.

Едно върху друго, както казва народът. За 10 години много дадохме и малко взехме. Направихме си сметката без кръчмар, като забравихме, че кръчмарят винаги печели. А той е в Брюксел, Берлин или Париж и вече трупа космическа горница. Как? Много просто! Да вземем само нашата мила бедна родина: За четвърт век Преход и най-вече за 10 години в ЕС „началниците“ ликвидираха индустрията и селското ни стопанство, за да ни внасят всевъзможни ментета, ГМО-отрови, блудкави домати и дървени ябълки. Изкупиха на безценица елитните ни заводи, за да си спестят конкуренцията. Заграбиха енергетиката, като най-напред посегнаха на АЕЦ- „Козлодуй“, електропреносната и водоснабдителната мрежа и наложиха монополни цени с алиби „задължение към обществото“ във фактурите за тока и парното.

Натрапиха търговски вериги със западноевропейски цени и убиха семейната квартална търговия. Установиха банков терор с най-високи лихви по кредитите и такси за обслужване. Да продължавам ли, докато свят ни се завие?

Срещу всичко това кръчмарят закръгли своята сметка с евтина работна ръка и жива плът плюс напълно безплатни високообразовани български кадри, прилапани през отворените граници. А за да бъде пълно еврощастието, в обратна посока през Калотина, Видин и Игуменица ни изсипаха строшените си автомобили втора и трета ръка, за да не тъжим по ладите, москвичите и трабантите и всичко останало от тяхната епоха! Skandalno.net

Автор: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: