Вестник Нurriyet  Daily и други турски медии разнищиха въпроса с убийството на руския посланик в Анкара и стигнаха до любопитни изводи. Оказва се, че около „ликвидирането“ на Мевлют Алтънташ, който уби руския дипломат наслед изложбена зала в Анкара, има един куп неизяснени въпроси.

Турските журналисти разкриха, че Алтънташ не е бил просто „полицай“, а действащ служител на турските служби за сигурност. Това е многозначителен и стряскащ факт, който очевидно е трябвало да остане скрит от руските „партньори“ на Ердоган. Защо обаче се е наложило този факт да бъде прилежно укриван, никой не дава отговор.

Турските медии твърдят още, че само седмица преди убийството, Алтънташ е охранявал руското посолство, пред което се провеждала демонстрация, заради освобождаването на Алепо. Докато официалната версия на властта в Анкара и към момента гласи, че убиецът бил уволнен още преди две години.

На всичкото отгоре става ясно, че турските служби за сигурност нито са отнели, нито са заличили от регистрите служебното удостоверение на Мевлют Алтънташ, когато уж преди две години били уволнили по подозрения за връзки с врага на Ердоган – Фетхуллах Гюлен – Фето. А точно с това служебно удостоверение и с черния костюм на службите, убиецът Мевлют Алтънташ е проникнал на изложбата, представяйки се за част от охраната.

Абсолютно сигурно е, че руската Федерална служба за безопасност е докладвала на Владимир Путин това разминаване във фактите и версиите. И точно заради това руският президент поиска екип следователи от Русия да „помогнат“ в  разследването на турските си „колеги“.

Но с това озадачаващите факти не свършват. Нurriyet  Daily  отбелязва, че щяло да е много по-лесно да се открият поръчителите на това показно убийство, ако турският спецназ беше заловил убиецът Алтънташ жив.

Само че вместо да го заловят жив, педантично обучените и отлично въоръжени турски специални части, просто ликвидираха убиеца.

Турската журналистка Мурат Еткин твърди, че спец частите дори не се опитали да му предложат да се предаде.

И наистина фактите са озадачаващи. Мевлют Алтънташ е сам срещу обучените командоси. В себе си има само револвер, от който вече е изстрелял поне двадесет патрона. Не са му оставали още много куршуми, дори да е имал резервен пълнител. Командосите са можели преспокойно да го ранят, примерно в крака и да го заловят. А има и още по-лесен начин. Да пръснат в помещението сълзотворен газ или да хвърлят светошумова граната… и да го заловят жив и непокътнат. Но те го убиват. Което означава, че са имали специално нареждане да не го оставят жив.

Кому е необходимо това, след като самият Ердоган заяви веднага след убийството, че на всяка цена трябва да бъдат намерени хората, поръчали това хладнокръвно убийство?! Явно някой нещо е трябвало да скрие. И като се има предвид, че без изричното нареждане на султан Ердоган нищо не става в Турция, то единственият логичен отговор е, че Бай Реджеп нещо крие. И че именно той или неговите помощници са дали заповед за ликвидирането на Мевлют Алтънташ като човек, който знае много и по тая причина е опасен за властта.

По всяка вероятност Реджеп Ердоган продължава да играе двойната игра, която започна още със създаването и въоръжаването на протурските терористи в Сирия. Двойна игра той играеше и в аферата с  подло сваления руски изтребител на границата между Турция и Сирия. Тогава Ердо се тюхкаше, че никой не го бил уведомил за намерението да се свали изтребителя, все едно турския пилот е можел сам да вземе такова решение.

На двойна игра намирисва и прясното убийство на руския посланик Андрей Карлов в Анкара. Защото са прекалено много фактите, които насочват разследването към нещо скрито и подмолно, направено от турските служби за сигурност. 

Каква е играта на Реджеп Ердоган не е трудно да се досетим. Защото той има да крие много уличаващи го факти и около свалянето на руския самолет, което той със сигурност е наредил лично. Грехове има и за обучаването и въоръжаването на терористите туркомани в Сирия. А със сигурност и около „бизнеса“ на сина му с нефта, който те купуваха от ислямските джихадисти от ИДИЛ на безценица (за по 10 долара барела), а препродаваха за по 40-50 долара.

По всяка вероятност турските служби за сигурност са замесени и в убийството на руския посланик. Иначе няма как да се обяснят многобройните противоречиви факти, които изложихме до тук.

Ердоган продължава да го играе „приятел“ и на САЩ, и на Русия, и продължава да забива ножове в гърба и на двете суперсили.

Сигурно защото иска да покаже, че може да води „самостоятелна“ политика. Да покаже, че той е султанът в Турция, а страните от Близкия Изток, че и Балканите вече е включил в границите на „великата“ си неоосманска империя.

Ще го посъветваме само да внимава, понеже който стои на два стола, накрая се сгромолясва на земята. И ако босфорския султан разгневи отново двете най-мощни държави на Земята, тогава няма да има къде да се скрие. И нищо няма да може да го спаси.

Едно е очевидно, обаче: На Реджеп Ердоган не може да се вярва. И Русия винаги трябва да има едно наум във взаимоотношения си със самозабравилият се регионален онбашия.

Автор: Иво Македонски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: