Това разкри депутатът от Реформаторския блок Петър Славов в телевизионно интервю.
За фирмите е икономически много по-изгодно да изхвърлят храната, вместо да я даряват на нуждаещите се. Защото колкото и странно да звучи, закона е такъв, че ако искат да дарят храната, те трябва допълнително да си платят.
Според българското законодателство върху всяко дарение, на дарителя се начислява ДДС и корпоративен данък. Ако продуктите обаче бъдат бракувани, търговците си спестяват този разход. В тази връзка РБ предлага закон, който да освободи веригите от въпросните плащания, ако ги дарят, но при положение, че е останал поне 1 месец до изтичането на срока им на годност.
Абсурдът е, че в момента бедняци стоят край кофите на големите хипермаркети, където се хвърля храната и я прибират. Но опасността да се отровят е голяма, тъй като във въпросните кофи се изхвърлят и развалени храни.
Ако тези продукти се дадат на бедните седмица по-рано, те ще могат да ги оползвотворят, без да се унижават да бъркат в казаните и без опасност да бъдат отровени и лечението им да струва на държавата много пари.
Мениджър в една от големите вериги заяви, че понякога даряват храни, но бумащината е голяма и им е много по-евтино просто да ги изхвърлят.
Пълно безумие е в една държава като нашата, в която пенсионери се бият за леща и ориз пред Червения кръст, а многодетни майки се редят по цял ден за социални помощи, да се хвърлят тонове храна.
Всеки мисли за себе си, за печалбата, за далаверата.
А да нахраниш бедните не е печелившо, няма игра!
Милостта не струва пари.
Съпричастността не носи скъпи подаръци и екзотични екскурзии.
Бедните не са грижа за никого.
Те получават помощи, но само по избори.
Така гладния електорат се държи в послушание!