Просветното министерство забрани на учениците да влизат с мобилни телефони в час. Апаратите може да са в тях, но трябва да се изключени, гласи министерската заповед.

И докато учителите я посрещнаха с радост, младите вече се бунтуват, даже организират групички в интернет – как ще се  обадя на мама, ако ме потърси. Естествено, последната им грижа е мама и майките не търсят отрочетата си в час. Но свикнали с телефоните си и чата, учениците не могат да се примират с факта, че трябва да слушат скучните уроци, вместо да проверяват пощата си във Фейсбук.

Още по-интересно е, че родителите им ги подкрепят и искат децата им да са винаги със скъпите играчки под ръка. Предлогът бил, че трябва да ги контролират.

Няма нормална държава в света, където в училище може да се чати и да се пращат снимки на ядосаната учителка или на приятелчето по чин. Няма такова училище, където вместо да слушат урока, децата са забили нос в различни сайтове и флиртуват или си пускат голи снимки. Но в България всичко е позволено. И каквото и да направиш, нарушаваш правата на клетото детенце.

И тук министерството си е свършило работата наполовина. Телефоните са забранени, но не са предвидени санкции, ако ученикът влезе в час с тях. За да спазят закона, учителите трябва да влизат в ръкопашни схватки с потомците си, но тогава пък ще бъдат обвинени в посегателство към личните вещи и достойнството на ученика. И дадени под съд.

Така че всяко чудо за три дни, а този закон министерските люде ще трябва да си го мушнат в архива. Защото няма как и кой да го спази. Ама важното е, че развиват дейност. Останалото е без значение.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: