Зловещи разкрития на проф. Николай Овчаров

Професор Николай Овчаров е един от най-уважаваните български археолози. Роден е през 1957 година във Велико Търново. Завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски“. Името му нашумя с откриването на светилището на тракийския бог Дионис при скалния дворец Перперикон. Потърсихме го по повод скандала около Панагюрското съкровище, претенции към което имат наследниците на тримата братя Дейкови, които през 1949 г. го откриват и го предоставят на музея в Панагюрище.

Павел Цветанков и Стефка Ангелова твърдят, че държавата е присвоила незаконно съкровището. Двамата са завели дело за установяване на неговия действителен собственик и твърдят, че имотът на който то е намерено, никога не е одържавяван и до момента е частна собственост. Заплашват, че случаят ще стигне до съда в Страсбург.

– Проф. Овчаров, в края на януари Върховният административен съд отхвърли претенциите за собственост над Панагюрското съкровище от наследниците на откривателите му. Как си обяснявате поредната им офанзива?

– Явно Павел Цветанков и Стефка Ангелова са решили до последно да компрометират българската държава. Поведението им е недостойно. Това е стремеж да компрометираш националните светини просто, за да вземеш някой и друг лев. Не си спомням такова нещо да е правено в новата ни история.

– Вярно ли е твърдението на Павел Цветанков, че съкровището не е национално богатство, тъй като няма заповед на културния министър за него?

– Панагюрското съкровище е символ на България. То е музеен паметник с национално значение. Вписано е в Пловдивския музей по всички правила.

– На какво тогава се основават финансовите им претенции?

– Както се казва, „когато не става дума за пари, става дума за много пари“. Трябва по някакъв начин да ги заклеймим пред цялото общество. Хората трябва да разберат за какви низки постъпки става дума. През далечната 1949 година, когато братя Дейкови откриват съкровището, на тях им е добре платено. Те правят свои къщи и никой от тях не е протестирал. Всичко е пито-платено, наследниците нямат право да претендират за пари.

– Наследниците казват,че съкровището е фалшиво. Защо тогава го искат?

– И аз съм го задавал този въпрос. Не мога да ги разбера. Дали става дума за изнудване на държавата или за отмъстителност на дребно. Но все таки предполагам, че има някой човек на високо положение, който ги поощрява. А целта му е лична изгода и облагодетелстване. Подозренията ми се въртят около имената на двама бивши министри, но … засега да не говорим повече.

– Какво е моралното наказание, което трябва да получат?

– Мисля, че те вече са достатъчно наказани. Не знам човек, който да подкрепя постъпките им.

– Възможно ли е този казус да предизвика верижна реакция и масово хора да искат да превръщат национални богатства в частни колекции?

– Може. Това е като случая „Босман“ във футбола. Тогава беше забранено да се взимат повече от трима чужденци в отборите. Босман успя да осъди Германия и оттогава вече всеки клуб може да трансферира колкото си иска футболисти, защото в противен случай се нарушавали човешките права. Ако някой съд хипотетично отсъди връщането на съкровището, тогава всеки може да скочи и да каже: „Аз намерих нещо на моя бостан, искам си го обратно” и държавата да им плаща.

– Не е ли срамно Европейският съд и Интерпол да се занимават с този казус?

– Срамно е, но в крайна сметка нямаме друг начин за реагиране. Но виждаме, че съдът вече е отсъдил, а делата продължават.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: