Братовчеди, а не могат да се дишат

Страшилище за комунистическите величия. Такъв бе покойният главен прокурор Иван Татарчев по времето, когато ръководеше държавното обвинение. Проблеми с него имаха някои от най-маститите соцуправници, в това число министри и членове на Политбюро.

Най-безкомпромисен Татарчев бе към Андрей Луканов. В първата половина на 90-те обвинител №1 взе имунитета на експремиера и го тикна зад решетките. И там обаче не го остави на мира, а продължи да го тормози.

А любопитното в случая е, че главният прокурор и Андрей Карлович са братовчеди. Е, не първи, но все пак имат кръвна връзка. За роднинството им най-напред спомена самият Луканов при ареста си през 1992 г.

„Когато го задържаха на ВИП-а на летището, той изведнъж обяви, че е мой братовчед. Сетил се! Той тръгва за Русия, арестуват го по моя заповед и човекът, казва: братовчед съм на главния прокурор Татарчев! Викам: и брат да казва, че ми е, пак ще го арестувам! Ако си беше останал в ареста, още щеше да е жив. Не е мит, че той раздаде куфарчета с пари на сегашните милионери. Не може младо момче да стане милионер току-така. Андрей Карлович направи грешката, че си поиска парите. Българин пари лесно не връща“, редеше приживе Татарчев.

На мушката му беше и забегналият в странство бивш вицепремиер и член на Политбюро Огнян Дойнов. Обвинителят се опитваше да върне комунистическия управник в родината, за да го изправи на съд. Дори ходи във Виена, за да преговарят. Дойнов тогава искаше имунитет срещу предоставяне на документи, уличаващи Андрей Луканов в далавери и престъпления. Срещата бе организирана от близкия до ТИМ бизнесмен Никола Дамянов, вече покойник.

„Попитах Огнян Дойнов: „Как успя в една чужда страна да създадеш такова богатство?“ „Започнах с 500 долара“, отговори той. Като ми каза това, му рекох: „Бъди жив и здрав. Няма какво да говорим повече“, разправяше Татарчев. По негово настояване ексвицето бе арестувано във Виена. Полицията го тикна в килия с още трима души, но няколко дни по-късно го пусна на свобода.

Легендарният прокурор от зората на демокрацията почина през 2008-а, в навечерието на Коледа. Той издъхна на 78, а в последните години от живота си бе измъчван от тежки здравословни проблеми. Малко преди смъртта му го оперираха от тумор в мозъка, а в сърцето му имаше 7 байпаса. Коварните заболявания на Татарчев бяха резултат от дългогодишното му прекаляване с алкохола, подозират негови колеги юристи. По думите им бившият прокурор №1 открай време бил фен на водката. Понякога обаче пиел и уиски. Вечер край леглото си слагал задължително чаша с вода, за да има с какво да „гаси пожарите“ нощем.

Освен на качествения алкохол Татарчев винаги е бил почитател и на красивите жени. Списъкът с любовниците му е бая дълъг. „Никой не може да живее сам“, оправдавал той коцкарството си приживе. Преди години правистът бил залят със солна киселина от своя ревнива изгора. Разминал се без сериозни рани по лицето, но станал обект на проклятие. „Сляп да си, да те водят за ръка, но да не гледаш другите жени!“, изкрещяла душманката, когато лиснала киселината.

Мнозина са склонни да оправдаят госпожата. Навремето Татарчев сменял гаджетата като носни кърпи и е логично да се предположи, че безбройните му изневери не са се нравели на интимните му приятелки. Затова и зарязаните дами търсели всевъзможни начини за отмъщение. Бившият главен прокурор не се бе женил никога през живота си. Признаваше, че е идеен противник на брака.

„Един подпис не може да създаде връзка“, казваше той. Но все пак в миналото е имал и по-продължителни отношения с две или три дами.

„Когато мъжът и жената си омръзнат, трябва да си кажат сбогом. Като юрист съм присъствал на доста неприятни сцени в бракоразводното. Хора, които са делили залък и легло, са се превръщали в зверове един към друг. Може би това също е помогнало да стигна до извода, че бракът е изживяла времето си институция“, откровеничеше някога в пресата покойният предшественик на Никола Филчев, Борис Велчев и Сотир Цацаров.

Докато той бил начело на прокуратурата, му се случвало да получава заплахи от възмутени гражданки. Дамите се гневели от разхайтения му личен живот. Едно от писмата започвало с обръщението „Дърти пръчо“.

„Тогава казах пред журналисти, че дърт пръч за мен не е обида, защото пръчът и дърт си е пръч“, четем в старо интервю на Татарчев.

Той бе известен и с омразата си към хомосексуалистите. Яд го беше, че лобито им се засилваше по високите етажи на властта. Имаше обаче и икономически причини да ненавижда обратните

„Преди 10 ноември 1989 година никой нямаше право да отиде на хотел с лице от другия пол, ако не му е съпруг(а). Аз често пътувах в командировки, никога не съм оставал сам през нощта и затова трябваше да плащам 2 стаи с по две легла. В същото време обратните си вземаха една стая и си караха кефа до сутринта. Това тяхното не беше грях“, възмущаваше се Татарчев.

За 78 години живот експрокурорът така и не успя да си създаде идеал за жена. Общо взето, харесваше всички нежни дами с хубава външност. Също така бе задължително приятелките му да са интелигентни. „Не си падам по мъжкараните и простите – те са опасни“, казваше той.

http://www.youtube.com/watch?v=lN_hVuts0t4

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: