Драго Чая: Отслабнах 7 кг от любов

Драго Драганов – Чая скоро ще изненада драгите телевизионни зрители с нова осанка и ново предаване. Преди всичко ни изненада с невероятната промяна, която настъпва у него след отслбване със 7 килограма. Ето какво  всъщност се случва.

драго чая

– Всеки е суетен, независимо дали го признава или не. Какъв все пак беше стимулът ти?

– Любовта. Въпреки че не вярвам в неяИ оствен това като знам, че камерата винаги качва няколко килограма реших, че трябва да се постегна малко.

– От това ударно отслабване и от един твой постинг във фейсбук замирисва на новина – че започваш нов телевизионен проект… Защо не се шуми около това?

– Ще се разшуми, спокойно. При това скоро! Вече започнаха снимките на един страхотен според мен проект, посветен на 55-годишнината на БНТ, в който, както се казва, играя главна роля.

– Беше ли свързано сподготовка от твоя страна, или просто му дойде времето?

– Появи се толкова изневиделица, толкова внезапно, че още не мога да осъзная какво точно се случи. През март трябваше да пътуваме с Тони Димитрова и Виктор Калев на концерти в Канада. Бях решил след това да се прехвърля сам в Америка и да направя няколко участия там, дори започнах да ги уговарям. Няма защо да крия, че бях напълно узрял за решението да напусна БНТ след всичките 22 години, в които останах лоялен към нея. Най-преките ми ръководители много добре знаеха това. На никого досега не съм казвал, че предложението за новото предаване дойде в същия ден, в който поисках да си тръгна.

– В предишното интервю ти сподели увереността си, че скоро ще бъдеш пак на екран. Знаел ли си нещо тогава?

– Тогава бях написал третата поред за последната една година концепция за предаване и понеже беше по конкретна задача, си въобразих, че може би този път ще се получи… През декември разбрах, че ще продължавам да си седя на „резервната скамейка“. Нещата, които правех след шоутата „Бъди звезда“
и „Евровизия“, ми се струваха и продължават да ми се струват незначителни. Почти никой не разбра, че с Лара близо 2 години водихме „Полет над нощта“. Хората постоянно ме питаха „Вие сега с какво се занимавате? Къде работите?“ и това понякога ме е докарвало до лудост. Извинявам се за отклонението, но сега мога да си го кажа и ще си го кажа, от тежка депресия ме спасиха единствено самочувствието, което имам от придобития си с годините професионализъм и продължаващите, слава Богу, сценични изяви, благодарение на които поддържам неизменния си стандарт на живот.

– Какво ще се случва в предаването? Какъв ще е „форматът“, както е модерно да се казва?…

– Всъщност, това не е предаване, а проект от 55 предавания, посветени на всяка една от 55-те години от историята на БНТ. Идеята е на програмния директор Севда Шишманова, с която, в интерес на истината, неведнъж опитвахме да налучкаме формула за подходяща моя изява на екран, но уви.. Разработихме я с един страхотен екип, на който просто не ми стигат думи да благодаря. Ще бъдем водещи заедно с Анна Ангелова, която е едно от най-успешните млади лица на телевизията. Всички я познават като водеща на „Денят започва с култура“. Разбираме се само с поглед. В изданията ще се върнем с много чувство за хумор и добро настроение към емблематични предавания и незабравими лица от екрана. Ще си припомним живота такъв, какъвто са го давали по телевизията, но ще преосмислим всичко през призмата на днешната ни информираност заедно с участниците в архивните кадри и личности от по-млади поколения.

– Май хората са жадни за спомени?

– Не виждам нищо лошо в това. И не разбирам как може да наричат емоционалното връщане на хиляди 50-, 60-, 70-годишни хора към приятните им спомени „носталгия по комунизма“.

– С какво си обясняваш този обществен феномен?

– Логично е, с напредването на възрастта, всеки човек да се връща към спомените за безгрижните си, весели и щастливи младежки години, към трепетите от любовта, която е изживял, към усещането от вкуса на първите си извоювани успехи, към самочувствието което е имал, че „морето му е до колене“. Гарантирам ви, същото ще се случи с днешните 20-годишни момичета и момчета след 30-35 години. Как ще го наричат тогава? „Носталгия по времето на абсурдната политика и социалното напрежение“? Няма как да стане! Така че запазете спокойствие! В предаването ни няма да има патетика, няма да има излишна сантименталност.

– Трудно ли минаха годините, когато присъствието ти на екран бе по-схематично?…

– Ами вече ти казах. Но, има едно голямо НО.През последните 4 години имах щастието да бъда емоционален двигател на Софийския цирк на сцена. Заедно със Силвестър Лолов, който финансира начинанието, създадохме и утвърдихме уникален културен институт. Изиграхме стотици представления с огромен успех. Продуцирахме създаването на над10 нови български циркови номера и осигурявахме работа само на български циркови артисти. Това запълни ежедневието ми с много отговорности и така не ми остана много време да страдам, че не се вписвам в нечии възгледиз а екранно присъствие.

– Защо трябваше да преминеш през този пуст период – имаш ли обяснение извън тривиалното,че нещата са на приливии отливи?

– Вчера имах един отговор на този въпрос, днес друг, утре ще бъде трети…Но в едно съм категоричен: човек трябва да приеме факта, че не всички са длъжни да го харесват, да оценяват или просто да уважават опита и професионалните му качества. Трябва да подреди приоритетите си и да реши нужно ли му е да бъде част от някаква група дежурни клакьори или приятелска клика, за да запази или развие успехите си. Когато си наясно със себе си и имаш моралната подкрепа на хора, които уважаваш и цениш, не ти остава нищо друго освен, както се казва в прословутата китайска мъдрост, да седнеш на брега и да чакаш реката да донесе труповете на враговете ти.

– Коя телевизионна грешка сега няма да повториш?

– Сигурно бих ги повторил всичките. Щом съм стигнал до тях, значи прекалено силно съм вярвал в себе си, а с годините не забелязвам да съм станал по-малко самоуверен, даже напротив.

– Преигравал ли си предкамерата?

– Десетки пъти. И съм се чувствал отвратително след това, но няма как да тръгна да се обяснявам на зрителите за всяка случка.

– Ти май се вълнуваш истински сега от този рестарт?

– Истински съм щастлив.Не треперя като лист, нито се помпам с надежди, че след тези 55 епизода ще последва и друг не по-малко сериозен ангажимент. Както във всеки един момент от живота си, просто се наслаждавам на мига.

– Кой е твоят първи личен спомен за телевизията изобщо? На колко си бил?…

– 5-годишен. Залепвах за телевизора, когато даваха„забавни програми“. Всички се чудеха на „феноменалните ми способности“ да запомням веднага мелодиите и дори текста на всички песни.

– Имал ли си някакво вътрешно усещане, че един ден и ти ще влезеш в тази говореща кутия?

– Не, никога! Не ми се лъже! Мечтаех да стана актьор!

– Пълноценен ли е животът ти извън телевизията?

– Не се оплаквам. Горе-долу е пълноценен.

– Къде получаваш повече любов?

– Виж какво, един мой приятел непрекъснато казва: „Любовта са я измислили комунистите, за да правят секс без да си плащат!“. С годините осъзнавам, че истинската любов е между родителите и техните деца, между братята и сестрите. Другото е страст, която изстива или бавно умира, мачкана от баналностите на ежедневието. Хората, които живеят заедно дълго време, са свързани преди всичко от отговорност, уважение и общи интереси.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.