Д-р Алек Топов е завършил Медицинския университет в София през 1989 г. и е специализирал офталмология в Александровска болница, а след това в Германия. Работил е в Очната клиника към Александровска болница, а към момента е началник на Офталмологията в болница „Токуда“.

Пред журналисти д-р Топов споделя за най-честите очни заболявания и какво е нужно, за да се предпазим от тях. Разказва и за най-новия метод при операциите на катаракта, които в „Токуда“ се извършвате революционния фемтосекунден лазер.

– Д-рТопов, кои са новите методи при лечение на очни заболявания?
– Най-новото, което в момента е хит в целия свят, е катарактната хирургия с фемтосекунден лазер. Това е апарат последно поколение, който снижава риска при операция на катаракта – т.нар. перде, която е сред най-срещаните патологии във възрастта след 50 години. Все по-често катаракта има вече и при млади хора.

– Колко такива апарати има в България?
– Доколкото ми е известно, засега го има само в „Токуда„. Този апарат е изключително скъп, струва около 1 млн.лева. Той снижава риска от усложнения при операциите на катаракта, които, слава Богу, не са вече толкова често срещани. Както се казва обаче в Закона за защита здравето на пациентите в България, трябва да се гарантира на пациента максимална сигурност при интервенция. Всеки човек има две очи и сам решава дали ще инвестира още малко в здравето си, или ще предпочете по-старите методи.

– Какви са те?
– Когато започвах да работя през 1996 г, точно навлизаше в България факоемулсификацията – методика, която в момента е приета за златен стандарт в катарактната хирургия у нас. Дотогава се правеше екстракапсуларна екстракция, при която се използваше един разрез между 10 и 12 мм, през който вадехме цялата леща и слагахме нова. Съответно доста по-често имаше усложнения. Имаше много колеги обаче, които казваха – защо да преминаваме към тази нова трудна методика, като толкова добре правим старата? По-младите колеги трудно се пребориха с по-старите, за да може да навлезе новата методика. В момента почти над 90% от пациентите у нас се оперират с факоемулсификацията. При нея отворчето е 2 мм и през него отстраняваме помътнената леща и имплантираме изкуствена. Разликата в големината на разрезите е драстична и възможността за усложнения при последния метод е много по-малка, а и окото се възстановява по-бързо.

– Предполагам, че рискът съвсем отсъства при най-новия метод с лазера?
– Да, това е бъдещето, въпреки че все още много колеги го пренебрегват. Навсякъде по света водещите клиники вече разполагат с фемтосекунден лазер. Той осигурява трите най-важни стъпки при катарактната хирургия. Първо – прави разреза на роговицата изключително точно, винаги абсолютно еднакво. Това гарантира по-голяма успеваемост. Второ – прави капсулорепсиса, „дупка“ в предната капсула на лещата, през която емулси-фицираме (раздробяваме)и вадим ядрото. Този разрез, когато го правим на ръка, казваме, че трябва да бъде между 5-5,5 мм, за да е всичко идеално. Не винаги може да се постигне тази точност при стария метод, колкото и да е опитен хирургът. Случва се да излезе от тези стандарти. При употребата на лазера това не може да се случи. Колкото мм му се зададат, той прави такъв капсулорепсис. И трето – разчупването на ядрото. За по-опитните специалисти няма проблем ядрото да бъде раздробено за секунди, но за младите може да има. Раздробяването се налага, защото разрезът, който правим с лазера, е 2 мм, а биологичната леща е 12 мм. Така, че лазерът намалява риска от усложнения при раздробяване на ядрото.

– Колко струва тази процедура?
– Допълнителното заплащане е 1000 лева. Не знам дали има някъде по света, където да се плаща това нещо от държавата. У нас Здравната каса покрива само престоя на болния и операцията.

Лазерът и лещите, които се имплантират, си плащат пациентите. Лещата струва между 840 и 2500 лева. Тоест пациентите така или иначе си покриват лещите, и изборът е дали да платят още 1000 лева, за да се подложат на операцията с лазер, или да предпочетат стария метод. В световната статистика в зависимост от стандарта на държавите, в Панама, Германия и САЩ миналата година до 10 % са минавали през процедура с този лазер. Тази година смятат, че увеличението на тези пациенти, които ще предпочетат новия метод, ще е с около 15 %. Говорим за развитите държави. За мен в България, ако може 4-5 % от пациентите да си позволят тази „екстра“, ще е добре. Все пак сме най-бедната държава в Европейския съюз и е трудно на някой пенсионер, защото страдащите от катаракта са най-вече в напреднала възраст, да си позволи тази процедура, ако няма роднини, които да му помогнат.

– От колко време оперирате с лазера?
– Той е в „Токуда“ от 2 месеца. Серийният номер на нашия апарат мисля, че е 560. Значи в света има още толкова клиники, които разполагат с тази машина. Още три са фирмите, които ги предлагат. Така, че грубо можем да предположим, че в света има още 2600 клиники, които разпрлагат с този апарат. В София в момента има 10 държавни и 10 частни очни болници, и нямат този апарат. Много от лекарите не обясняват на пациентите, че има такова нещо, и не ги насочват или казват – може и без него. Да, така е, може. Миналата година сме направили над 1000 операции без този лазер. Пак казвам това е нещо, което улеснява и минимализира риска при операция.

– Каква профилактика бихте препоръчали, за да не се стига до очни заболявания?
– Тя е абсолютно задължителна за работещите хора. Веднъж годишно трябва да минават през профилактични прегледи и обикновено там един от тях е очен. На този преглед се премерва очното налягане, проверява се състоянието на очното дъно и функциите на зрението. Ако има някакъв проблем, пациентът се насочва за по-сериозен преглед. Ние съветваме пациентите след 40-годишна възраст задължително веднъж годишно да ходят на очен преглед, защото има едно много коварно заболяване в очните болести, казва се глаукома. Има пациенти, които все още за жалост пристигат при нас почти слепи.

– Глаукомата няма ли симптоми?
– В начален стадий няма. Те няма как да разберат, че имат проблем. Това става единствено на очен преглед. Когато се стигне до симптомите, вече е късно. Симптомите при глаукомата – пониженото зрение, настъпят ли, това означава, че има огромно засягане на зрителното поле. Със съвременните методи на медицината ние можем да хванем глаукомата съвсем в начален стадий и да предотвратим слепотата. Пациентът, ако не ходи редовно на преглед, може в един момент да установи, че. като затвори едното око, не вижда нищо. Отива на лекар, като си мисли, че има дребен проблем, а много често ги разочароваме, като им казваме, че нищо не можем да направим. Разбира се, правим каквото можем – запазваме зрението, което има, и правим профилактика на другото око.

– Тоест има реална опасност да се стигне до пълна слепота? Какви хора страдат от това заболяване?
– Да, за съжаление има такъв риск. Всеки би могъл да получи глаукома без оглед към коя социална група принадлежи или каква професия упражнява. Все още не са ясни причините за това заболяване. Доказано е, че има голяма доза наследственост. Иначе в началните стадии има съвременни методи за диагностика – ОСТ, скъп апарат, с който се изследва неврофибрилерният слой на ретината. В зависимост от това колко е дебел можем да преценим има ли начална глаукома. В големите очни центрове вече разполагат с този скъп апарат. Лечението на глаукома в начален стадий е с капки, с които се поддържа очното налягане. За съжаление глаукомата не може да се излекува, а е необходимо поддържащо лечение.

– Колко хора в България имат глаукома?
– Доста е разпространено и най-лошото е, че около 50% от глаукомите, които има, не са открити, диагностицирани и за жалост не се лекуват. В популацията в България в момента най-вероятно 50% от глаукомите се лекуват, а останалите 50% от хората, страдащи от глаукома, не знаят за нея. Българинът не обича да ходи на профилактични прегледи, даже и ако се налага. Предпочита да отиде в аптеката и там да му дадат хапче или сироп. Същото е и за очите. Ако има проблем, отива в първата оптика. Вижда, че там има доктор и съответно му изписват очила, а в повечето случаи прегледът не е съвсем пълноценен в оптика.