Тези дни се появи гръмко заглавие, което гласи, че един от класиците на българската литература Пеньо Пенев не е автор на скандалната порн*графска поема „Кънчо Путкодеров“. Вулгарните рими повече от десетилетие вече не са апокрифно четиво, преписвано на ръка и предавано от приятел на друг. Тя има своите официални издания.
П*рно творбата съдържа над 100 куплета, разделени в 6 глави. Те разказват за много надарения нашенец Кънчо, който на майтап започва да се изхранва като жиголо за бедни и богати дами, за стари и млади, вдовици и омъжени жени, както и с хомо*ексуалисти. Самият Кънчо е изненадан как това се случва, но след като всички започват да се отнасят към него единствено и само като към полов атлет той заживява в тази си роля и така обикаля света. Достига „висоти“ на своите връзки в американската столица. С*кс приключенията му нямат край. Но бързо става ясно, че самият Кънчо не им се радва особено и възприема себе си като жертва на низки страсти, алчност и безсърдечност.
Героят на Пеньо Пенев, постепенно и сигурно става все по-нещастен и се оказва, че най-големият виновник за това е неговият Божи дар – големият му член. Който не го оставя на мира, дори когато Кънчо умира, завърнал се в родната България. Тялото на починалия Путкодеров лежи в ковчега, но мъжкото му достойнство е здраво вирнато нагоре и пречи ковчегът да бъде затворен.
Затова съселяните му решават да го отрежат. До това не се стига, защото някаква графиня пристига в този миг и умира върху Кънчо. Така завършва сложният, драматичен и трагикомичен живот на един нашенец, набеден за най-големия полов атлет на света.
Такава поема не може да бъде дело на 13-годишен ученик, който все още твърде малко познава живота и хората, убедени са литературни експерти. Тийнейджърът може и да е разбрал туй-онуй за сек*а но за живота той още нищо не знае. „Кънчо Путкодеров“ е преди всичко поема за трагичния път на един честен и почтен, но беден човек, който се опитва да намери своето достойно място в живота. До подобно осъзнаване, претворено в майсторски стих, 13-годишният Марин Караиванов от хасковското училище „Св. Климент Охридски“ няма как да е достигнал. Но е напълно възможно той да е автор на поема с нов герой Вълчо Кожодеров.
Други също са претендирали през годините за автори на „Кънчо Путкодеров“ – например поетът Иван Николов или плевенчанинът с псевдоним Мустакерски. Все пак българската литература има толкова брилянтни образци на ер*тично творчество, че не е трудно те да бъдат копирани или направо преписвани. Да си припомним само „Курвиада“-та на Елин Пелин, която започва така: „Възпей, о, музо ти делата, възпей гърдите и краката и подвизите най-достойни, и сладострастия безбройни, възпей ти тази Месалина, най-първа в нашата Родина, отдала целий си живот на х*й, държава и народ!“.