Нa 10 февруари 1879 година на основание на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя е свикан първият български парламент, който остава в историята с името Учредително събрание и заседава в старата българска столица Велико Търново. Той е съставен от 229 депутати, като в него е представено цялото общество на новоосвободена България. Част от народните представители са избрани от гражданите, други са назначени от Временното руско управление, а трети са такива по право, като част от администрацията на новоосвободена България.

Сред първите български депутати има чорбаджии и бедняци, високообразовани и неграмотни, българи и турци, туркофили и русофили, монархисти и републиканци, революционери и православни духовници, поети и вестникари. Всички те два месеца след свикването си дават на България първата конституция, която ще остане в историята като Търновска. В конституционния дебат между тези разнородни и начинаещи политици се раждат две течения, които ще доминират българската политика в следващите години.

Течението на емоционалните и буйни либерали чиито естествени лидери са Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и Стефан Стамболов, и течението на сдържаните и образовани консерватори, водени от фигури като Тодор Бурмов, Георги Вълкович, Митрополит Климент, Григор Начович и Константин Стоилов.

Двете политически крила имат различни концепции за новата конституция. Още в първите дни на Учредителното събрание е избрана комисия, която да подготви конституционния проект. В нея влизат най-образованите депутати, които проучват конституционните модели на различните европейски монархии. Проектът, върху който се работи, е предложен от руския юрист Сергей Лукиянов. Подвластен на либералната вълна, обхванала Руската империя по времето на император Александър Втори, Лукиянов предлага конституционен проект който дава крайно свободно конституционно устройство на новата държава, чието население само допреди няколко месеца е живяло в рамките на консервативната и феодална Османска империя. Българските депутати, които влизат в конституционната комисия, са скептични към прекалено свободния дух на проекта за основен закон, и са на мнение, че прекалената свобода, заложена в него, по-скоро ще навреди, отколкото ще помогне. Членовете на конституционната комисия по естествен път оформят консервативното крило на първия български парламент. То се състои от чорбаджии, духовници, високообразовани в Европа юристи и високопоставени администратори от времето на османската власт. Те предлагат парламентът на новата българска държава да има долна и горна камара. Докладът на комисията впечатлява със своето високо юридическо и философско равнище. В него се предлага бъдещата конституция да съдържа имуществен и образователен ценз за изборите на

народни представители, създаване на сенат, в който ще влязат лица, назначавани от княза, от средата на висшето духовенство, от съдилищата и научните дружества, но само една незначителна част да бъде избрана от народа, който да контролира действията на Народното събрание. Предлага се на 25 000 души да се избира само по един депутат. Докладът съдържа също и идеи за широки права на княза.

Консерваторите твърдят, че по този начин ще се избегне възможността парламентът да се превърне в сборище на партийни страсти и ще бъде съобразен със състоянието на българското общество.

Още щом виждат консервативния конституционен проект, бившите революционери и поборници за национално освобождение се обявяват против него. Така се оформя течението на либералите. Между либералите и консерваторите стоят множество депутати, които не могат да решат към коя група да се присъединят. Започва шумен дебат, който често стига до откровени псувни и дори физически сблъсъци. Консерваторите се опитват да убедят с аргументите на правото и философията в адекватността на своя проект, а либералите се изправят срещу тях с шумни възгласи и откровени обиди.

Всичко приключва с една знаменита реч на възрожденеца Петко Славейков, който впряга целия си популизъм, за да провали консервативния конституционен проект. От трибуната на Учредителното събрание Славейков обявява, че българският народ е напълно узрял за свободата и не се е борил срещу османската власт, за да бъде управляван от старите чорбаджии. Той казва още: „Ако допуснем да има горна камара, ние ще бъдем непоследователни, защото едва-що вчера узаконихме конституцията си, че няма и не може да има съсловия у нас“.

В същия дух се изказва и речовитият Петко Каравелов който заявява: „Комисията трябваше да се ръководи само от един принцип, по който са се ръководили всичките законодатели, а именно: учрежденията и законите трябва да принасят колкото е възможно по-малко зло и повече полза. „…И що виждаме в тоя рапорт, който ни представя комисията? Наместо принципи, някакви си четири начала, подплатени с консервативен вятър. Наместо тезиси – гвачка“. След думите на Славейков и Каравелов Учредителното събрание избухва в смях и подвиквания, а по-голямата част от онези, които не са решили дали да тръгнат по либералния или по консервативния път, вече са избрали либералния. Така на 16 април либералният конституционен проект на Лукиянов е приет с мнозинство.

Двe години по-късно опасенията на консерваторите, че свободата ще се изроди в слободия, се сбъдват. След серия от политически кризи Търновската конституция е суспендирана и е въведен режим на пълномощията.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: