Eсемес кореспонденцията на водещата Люба Кулезич с висши политици от ГЕРБ, високопоставени полицейски служители и магистрати се превърна в един от най-големите скандали в държавата. Публикувахме текстовите съобщения, защото те престават да са лична комуникация, когато показват зависимости между властите в България и са доказателства, че журналистиката се използва за манипулиране на общественото мнение. Позволихме си да го направим заради сигнала на Легия „Антимафия“ по същия повод, изпратен до прокуратурата в началото на годината.
Не сме целели атака срещу конкретен журналист от уважаваната от нас Нова телевизия, а осветляване на медийното задкулисие, от което има полза цялото общество.

люба кулезич,

Полковник Николай Марков е бивш служител на НСО, отстранен от службата през 2007 г. след скандал с президента Георги Първанов, че гардове събират нерегламентирано информация за политиците, които охраняват. Бившият служител на НСО коментира пред журналисти скандала с кореспонденцията между водещата Люба Кулезич и политици, високопоставени магистрати и полицейски служители.

– Изненадан ли сте от скандала с Люба Кулезич, господин Марков?
– Впечатлен съм, но не съм изненадан. В България има много хора, които ползват този начин за реализиране на професионални или лични качества. За определен период от време съм имал приятелски отношения с Люба Кулезич и за мен създалата се ситуация е разбираема. Дори мога да кажа, че и аз я обичам защото е някак модерно. Проблемът обаче е дълбок и касае цялото общество. Като вземем пред вид случая с канцлера на Австрия Вернер Файман, разследван за това, че като министър на транспорта си е осигурявал медиен комфорт, като принуждавал държавни компании да рекламират в избрани медии, може да заключим, че и в България подобно явление трябва да се разглежда като порок.

– Цветан Цветанов създаде Специализираната прокуратура, за да се бори с организираната престъпност. Редно ли е нейният шеф да обсъжда дела с журналист?
– Специализираната прокуратура беше порочно зачената. Излишна, както военната такава. Това, което трябваше да свърши, можеше да го свърши всеки един обикновен прокурор, ако тази съдебна система изобщо е будна. Не беше мотивирано политически и експертно защо трябва да има специализирано звено. Освен това в него бяха назначени прокурори и други магистрати, които да изпълняват сляпо политически поръчки. Трябваше да бъдат омаскарени и набедени за престъпници определени лица, за да могат така да бъдат оправдани или позабравени други. Страховете на политиците неведнъж са ги превръщали в шутове. И преди да се създаде Специализираната прокуратура, нямаше реални резултати. В затвора няма политици, магистрати, бизнесмени и хора, осъдени за злоупотреба с държавни и европейски пари. Не разбирам къде се пресичат горните аргументи лично с някой си журналист.

– Има ли право Люба Кулезич като журналист служебно да получава информация по дела от висши магистрати и полицаи?
– Не е възможно гражданин, пък бил той и журналист да обменя информация с такива структури извън законовите правила. И най-дребната информация е единствено за служебно или процесуално ползване.
Тя не може да се предава на друг извън системата по никакви причини. Това също може да бъде и престъпление. Като пример мога да посоча и моето дело, което е секретно, но за моя изненада разбрах от нея, че е получила достъп до него, чела го е лично и е запозната в детайли. Дотогава мислех, че законите в България важат за всички.
Секретната бланка за противозаконно събиране на информация за охраняеми лица от служители на НСО, за която твърдя от 6 години, че съществува, също е у госпожа Кулезич. Изводите оставям на всички.

– Не е ли притеснително, че кореспонденцията на Кулезич с високопоставен полицейски началник е минавала през чуждестранен оператор?
– Притеснително би било, ако един журналист има нещо общо с подобни методи. Това са по-скоро полицейски похвати. Обикновено тези „техники“ са характерни за хора, ангажирани със специалните служби под различни форми. Бил съм свидетел на това как амбициозни хора, включително и журналисти, се забъркват в неща, които не касаят техни конкретни професионални ангажименти, произлизащи от длъжностните им характеристики. Те нямат качествата и знанията за това, в което се забъркват, но го правят просто защото искат да се чувстват важни и в крайна сметка да стигнат до едни пари. Няма нищо лошо човек да се стреми към забогатяване. Въпросът обаче е има ли в начина здрав разум и морал.

– Вие сте били близки с Кулезич. Каква беше причината за разрива ви?
– Тя по някакъв уникален начин приема, че да общуваш с всеки човек е проста работа. Умишлено или не, но се създадоха интриги и на политическо ниво, и в службите. Много е лесно във въображаемото си качество на разследващ журналист да превърнеш всеки образ и казус в удобен за теб и оцеляването ти инструмент. Точно сега я виждам пред очите си като форест Гъмп в рокля и си спомням неговата мисъл, че само глупавите хора правят глупави неща.

– Имаше един момент, в който тя направи внушение, че вие сте организирали покушението срещу Доган.
– Заради предишните си приятелски отношения и заради това, че напълно разбирам състоянието й, не мога да бъда язвителен към нея. Който я познава, знае защо. Честно казано, съм изненадан и смятам, че емоцията е лош съветник. Когато човек получава пари, за да формира обществено мнение, си мисля, че трябва да бъде по-мъдър. На обществено-политическото ниво, на което се общува, всеки има цели, които преследва, и по един или друг начин се опитва да използва другия. Отказах да бъда част от инструментариум и да бъда използван за неразбираеми цели.

– Тоест тя е искала да ви използва за лични или политически цели?
– Така го усетих.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: