На игрите в Сеул през 1988 година България прави най-доброто си представяне на олимпиада. Страната печели цели 35 медала, 10 от които са златни, и се нарежда на седмо място в крайното класиране, като изпреварва спортни сили като Великобритания и Италия. Еуфорията от представянето на българските спортисти обаче е помрачена от най-големия допинг скандал с българско участие. Той е свързан с щангите и до днес остава като едно от най-срамните петна за българския спорт.

Българските щангисти започват олимпийските игри по феноменален начин. В първите четири състезания те печелят четири златни медала и дават сигнал, че са готови да се борят за златото във всички категории. Треньорът Иван Абаджиев за пореден път демонстрира уникалната си методика, но съвсем скоро радостта му е помрачена.

В допинг пробите на спечелилите първи места Митко Гръблев и Ангел Генчев са открити забранени вещества и златните им медали са отнети. Наказанието за българските щанги обаче е много по-тежко от отнемането на двата златни медала. То гласи, че всички български щангисти трябва да бъдат извадени от олимпиадата. По този начин талантливите спортисти Асен Златев, Румен Теодосиев, Иван Чакъров, Стефан Ботев и Антонио Кръстев, които са се подготвили за атака на олимпийското злато, изобщо не излизат на подиума.

Шокът за българската публика е огромен. И до днес не е ясно дали българските щанги са станали жертва на международен спортен заговор, или треньорът Иван Абаджиев наистина е прекалил със стимулантите.

Няколко месеца след края на олимпиадата в спортните среди плъзва слух, че преди игрите е имало договорка между България и СССР златните медали в щангите да бъдат поделени по равно. При силния старт на българския отбор обаче на руснаците им станало ясно, че Иван Абаджиев се е полакомил да обере всички медали и няма да спази договорката. И до ден днешен Иван Абаджиев отрича съществуването на подобен заговор.

Другата версия за случилото се е по-реалистична. Към българския национален отбор по щанги съществува комисия по биостимулиране, която следи и утвърждава схемата за медикаментозно възстановяване. Задачата на комисията е да предпазва българските спортисти от допинг скандали. Щангистите, уличени в употреба на допинг, също са под наблюдението на комисията, но въпреки това пробите им са положителни. Какво се е случило в българския отбор и отношението му с комисията, можем-само да гадаем. Според една от версиите е възможно забранените вещества да са попаднали в кръвта на Митко Гръблев и Ангел Генчев благодарение на „доброжелатели“ от българския щаб, които са искали да отмъстят на авторитарния Иван Абаджиев. Според друга версия самият Абаджиев е изиграл комисията и е подценил указанията й. Според трета самата комисия не се е справила с работата си и допинг скандалът от Сеул е плод на Некадърност и лошо свършена работа. При всички случаи според тези теории виновни за скандала са българските спортни ръководители, а не външни сили и конспирации срещу България.

По стечение на обстоятелствата аферата в Сеул е последният удар за цяло едно поколение български щангисти, което така и не успява да се изяви пълноценно на олимпийски игри. България, както повечето социалистически държави, бойкотира игрите в Лос Анджелис през 1984 година. Това лишава българските спортисти от възможност за добро представяне. Според различни спортни специалисти през 1984 година българският спорт е в по-добро състояние, отколкото през 1988 година, когато страната отбелязва най-доброто си представяне на олимпиада.

Заради идеологическата борба обаче спортистите ни са лишени от възможност за изява. Когато избухва допинг скандалът в Сеул, за повечето от щангистите мечтите за олимпийски медал приключват. Четири години по-късно те вече или са се отказали от спорта, или са на възраст, която не им позволява да бъдат в най-добрата си форма. Дали българските спортни шефове тогава са си извадили поуките, не е ясно. Ясно е, че през 2000 година българските щанги отново се превърнаха в център на олимпийското внимание. Тогава след блестящ старт на олимпийските игри и няколко бързи медала допинг пробите на златната медалистка Изабела Рифатова, сребърния Иван Иванов и бронзовия Севдалин Минчев се оказаха положителни. Медалите им бяха отнети, но този път отборът остана да се състезава на олимпиадата. Тогава треньор отново беше легендарният Иван Абаджиев.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: