Петър Волгин е журналист и писател. Роден е през 1969 година в София. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Волгин е продуцент и водещ в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Води предаванията „12 плюс 3″ и „Деконструкция“. Автор е на няколко книги.

– Господин Волгин, скандалът около Волен Сидеров добре премислен сценарий ли е, или е просто поредната изцепка на лидера на „Атака“?
– Волен Сидеров е най-силен, когато е поставен в екстремни ситуации. Той е на върха, когато е опонент на статуквото. В момента Сидеров не изпълнява тази функция, защото крепи кворума в парламента. Така че е обяснимо няколко месеца преди евроизборите да се опита да „върне на сцената“ другия Волен Сидеров, онзи, който е против всички партии и политици. Той умее да се възползва от собствените си несъвършенства, от собствената си крайност. Успява винаги да застане на гребена на вълната, както беше през февруари, когато от краен националист се преобрази в социален борец, който искаше по-справедливо заплащане и по-справедливи цени. Забрави за крайните националистически призиви срещу циганите и турците и стана борец за социална справедливост. И успя.

– Какво е бъдещето на „Атака“, като се има предвид, че Сидеров вече си изигра козовете с ГЕРБ, БСП и ДПС?
– Не го подценявайте. Той има поне 9 политически живота. Пък и в крайна сметка „Атака“ никога не се е стремяла да печели избори. Целта й е много по-семпла – просто да попадне в парламента. Така че Сидеров изобщо не се интересува какво мислят за него повечето български граждани. Той се интересува от това да има поне 4%, избирател и, които да го вкарат в Народното събрание. Все още има капацитета да си осигури толкова. Освен това виждаме, че Сидеров може да си живее чудесно и като опозиция.

– Как си обяснявате факта, че според социологическите изследвания над 60% от хората искат оставка, а в същото време, ако има избори днес, в парламента ще влязат отново традиционните партии?

– Това наистина е много интересен абсурд. На нас ни проглушиха ушите половин година как кабинетът на Орешар-ски бил най-отвратителният, как трябвало да си ходи, а изведнъж виждаме, че същите тези партии, които съставят този парламент и правителство, отново са начело. Тук интересното е защо така наречените лица на протеста не си вложиха енергията в създаването на политическа структура вместо в елементарни рекламни хепънинги, при това преписани от чужбински наръчници.

– Протестиращите казват, че не е тяхна работа да създават партии.
– Това е глупаво изказване. Ако искаш да влияеш върху политиката, което те определено искат, си длъжен да направиш структура. Но те не го искат, защото 99% от тези хора, които дирижират и финансират протестите си имат вече партии. Това са или активистите и спонсорите на ГЕРБ, или на Реформаторския блок. Така че тяхната претенция да бъдат гражданско формирование е крайно лицемерна и лъжовна. От биографията на тези хора знаем, че са бмли мпи активисти на. въпросните партии, илм са работили за тях, или са призовавали съвсем открито да се гласува за тях. В това няма нищо лошо. Лошото идва, когато лицемерно претендираш, че си някаква независима ангелоподобна, неземна гражданска структура, като всички много добре знаем, че се задвижваш от съвсем материалистични, политически, финансови и всякакви други интереси, фактът, че вече няма никого на улицата, е резултат от разочарованието на повечето граждани, които видяха фалша на този протест, видяха, че това е абсолютно пиар мероприятие. То няма общо с искането за реална промяна, а има общо само с това да махнем тези, които управляват, за да сложим тези, които управляваха доскоро.

– По времето на ГЕРБ имаше малко протести, но като че ли бяха наистина граждански – за АСТА, за Закона за горите, за шистовия газ и др.
– Ето от такива протести има смисъл. А пиар разходките от изминалото лято изиграха много отрицателна роля, защото в съзнанието на мнозинството българи думата „протест“ е опорочена. За съжаление тези митинги унищожиха идеята, че в България може да има смислени протести. Вече като се чуе тази дума, повечето българи ще решат, че отново става въпрос за защита на корпоративни и политически интереси, какъвто беше и последният случай.

– Има ли бъдеще Реформаторският блок?
– Още при създаването му беше ясно, че там няма никакви принципи. Не може да събереш хора, които довчера са се плюли, и изведнъж да се окаже, че са първи приятели. Сега аргументът им е, че не са се събрали, за да се обичат, а за да правят политика, но след като знаем историята на отношенията им, никой нормален човек не би погледнал сериозно на тях. Опитът да събереш 2+2 и да направиш 4 няма как да стане. Това е отчаян опит на лидерите на тези партии да влязат в парламента, защото ако изкарат 4-5 процента, само те ще се намъкнат. Да, те ще си решат личния проблем, но не решават проблема на дясното в България.

– Разцепва ли се БСП преди европейските избори?
– Историята на БСП е показала, че те имат много верен електорат и всеки, който се е опитал да излезе от БСП, стъпвайки на своята популярност, е обречен на провал. Винаги съм смятал, че новото ляво може да се гради само от хора, които са извън БСП. От хора, които не са обременени .от връзките си най-различни групировки, действащи вътре в социалистическата партия. Така че съветвам популярните лица на БСП да останат в партията си и да се стремят да я променят отвътре. Напускането няма да им донесе позитиви, защото моментално ще бъдат нарочени за предатели.

– Разделени ли са хората между Станишев и Първанов?
– Бъдете сигурни, че в момента, в който Първанов официално напусне БСП, обикновените избиратели на соцпартията, които го харесват, няма да застанат зад него. Сега му симпатизират, защото е част от БСП, и вярват, че може да реформира БСП и да вземе властта в партията.

– Каква роля изигра журналистиката в 24-годишния преход?
– Журналистиката е призвана да информира обществото, включително да разкрива задкулисните мрежи, тайните политически договорки, но проблемът е, че през целия преход журналистиката изпълняваше роля на присъдружна организация на политическите сили. От друга страна, имаше журналисти и медии, които бяха изразители на икономическите интереси на своите собственици. Така че е много трудно да формираме като цяло някаква представа добри ли са, или са лоши журналистите. Лошото е, че българските медии се опитват да служат на политически фигури, бизнес групировки и много малка част от тях представят картината такава, каквато е. Медиите, които имат възможността да бъдат най-свободни, са националните. Защото те нямат икономически и политически обвързаности. Разбира се, те също могат да търпят наказания. Например по времето на ГЕРБ в БНР бюджетът бе орязан с 10 милиона, защото Симеон Дянков прецени, че ние не изпълняваме достатъчно добре заръките на правителството. Имаше натиск БНР да не бъде критично настроено към властта. И понеже ние продължихме да бъдем критични към ГЕРБ, ни взеха 10 милиона. Интересното е, че тогава никой от тези мастити защитници на свободата на словото, които днеска разправят как Орешарски е най-големият цензор на света, не се потресе от действията на ГЕРБ.