Дали „случаят Виетнам“ не просто разтури „Тоника“, но и уби Гого? Това съмнение витаеше в последната година от живота му, въпреки че в крайна сметка се потвърди правотата на лекарите за първоначално поставената му диагноза.

Свързахме се с колежката и семейна приятелка Росица Борджиева, живееща от 20 години в Италия. Помолихме я за спомените й за Гого, свързани с общата им работа в славния в миналото Ансамбъл на Строителни войски. Борджиева също е с „Тоника“ на злополучното турне. Странно, но тя прескочи именно въпроса за битовите условия, провокирали Ева да тегли една майна на социализма, което довежда до смъртта на групата през 1979 г.

– България се прости с Гого. Вие как се простихте, далеч от родината?
– Трудно ми е да намеря думи, с които да изразя болката си, че Гого си замина завинаги. Мислено и със сърцето си съм в България. Запалих свещ да почета паметта му.

– Колко години сте работили заедно? Какво ви донесоха те?
– Когато постъпих в ГУСВ, те вече бяха на върха и докато съществуваха като „Тоника“, бяхме заедно. Радостни и спокойни години бяха тогава, добро приятелство, работа и много творчески удовлетворения. Това бяха градивни години…

– Спомняте ли си деня на запознанството?
– Конкретно не, но трябва да е било вълнуващо. Както казах, бяха на върха и аз ги гледах с възхищение зад кулисите. С Ева и Гого станахме добри приятели и така е до ден-днешен.

– Какви точно бяха условията на турнето във Виетнам, при което Ева избухва, че не издържа повече на този примитивизъм?
– Да не говорим за това, изморена съм много…

– Възможно ли е според вас точно тогава Гого да се е заразил от лаймска болест, проявила се години по-късно?
– Не мога да се произнеса по въпроса дали е възможно да се е заразил по време на турнето във Виетнам. Може само да се предполага, въпреки че по онова време, когато се пътуваше в такива страни, бяхме задължително ваксинирани. Мога само искрено да съжалявам, че се случи така. Гого беше винаги учтив и внимателен, винаги усмихнат, невероятен колега. Това го казвам не защото си е отишъл, а защото си е така. Аз дори не смея да говоря за него в минало време…

– За да не бъде запомнен само с ужасната си смърт, кое е главното, което трябва да си спомняме за Гого?
– Скъпи приятелю, Гого! Боли ме, че си отиваш от нас завинаги. Още повече ме боли, че не мога никога повече да ти благодаря за човешката ти добрина, за винаги подадената ръка, за усмивката, с която посрещаше ударите на живота, за достойнството, с което прие и изтърпя тази си съдба. Щастлива бях, скъпи Гого, да изживея с теб и Ева една част от моя път. Гого, почивай в мир, твоите „Бургаски вечер“ ще звучат завинаги.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: