Светлана Тилкова е родена на 26 януари под знака на Водолея. През пролетта на 1977 г. поставя началото на обучението си по астрология в Япония, където се натъква на 100-годишни медитиращи старци. От тях научава много мъдрости за живота, както и формули, по които да изчислява най-важните събития от живота на даден човек. По-късно специализира „Астрология и психоанализа“ в Ню Йорк, САЩ.

Светлана Тилкова - Алена — Светлана Тилкова – Алена

В продължение на 5 години прекарва по 40 дни във високите части на Тибет, където с подкрепата на духовните си учители навлиза в тънкостите на левитацията и медитацията, като я обучават в умението за преход във времето. Точно там тя получава своето духовно име Алена. В зората на демокрацията получава ценни знания в областта на кармичната астрология лично от знаменитата Линда Гудман. Светлана Тилкова е единственият български астролог, който е приет за редовен член на Германския съюз на астролозите.

– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– Пожелавам си обичайното, както всички хора, здраве, спокойствие, повече разум и по-малко глупост около мен, а напоследък – шанс да се прибирам в дома си, без да минавам през кордони от проверяващи полицаи, скромна съм в желанията си и се надявам. Създателят да е благосклонен към мен.

– Каква бе изминалата година за вас в личен и служебен план?
– В професионален план беше успешна, но и много натоварена, що се отнася до издателската ми дейност, сайтовете и поръчаните лични хороскопи. С новия сайт, който направихме с Би Ти Ви, смятам, че постигнах поредния връх, но има още непокорени върхове и продължавам нагоре. Останалата част от работата ми, свързана с политическите прогнози беше натоварваща и изсмукваща цялата ми енергия. Мечтая си за правителство, което 4 години ще ме остави на спокойствие и най-вече ще работи в полза на България. В личен план годината бе спокойна и хармонична. Пътувахме из Европа, а, най-хубавото е, че приключихме грандиозния ремонт на бащиното ми жилище и вече живеем в него.

– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказали? А може би няколко рождени дни?
– През последните 13 години всичките ми рождени дни са незабравими заради приятните емоции, приятели и партньори, с които се веселим на партито, което правя.

– Какво е отношението ви към подаръците, казвате ли какво да ви купят, или очаквате приятелите да ви изненадат сами?
– Никога през живота си не съм искала конкретни подаръци, още по-малко бих го сторила на рождения си ден. Радвам се на изненадите, но те не са задължителни. Присъствието на поканените е по-важно. А каквото ми е нужно, си го купувам. Не очаквам да ми бъде подарявано.

– Вярвате ли в съдбата, в това, че на всеки е предопределено какво да се случи, с какво да се занимава?
– Вярата или невярата са атавистични категории, с които мнозинството от хората заместват липсата на знание или желанието си да го придобие. Аз знам, което изключва вярването. Всеки се ражда със своите предопределености, със своята съдба, но тя е променяема, ако имаме волята и знанието как да я управляваме. Винаги може да бъдат избегнати проблемите и да направим живота си такъв, какъвто го искаме, но това зависи от умението ни да се вслушваме в интуицията си, да разчитаме правилно съдбовните знаци и от заложеното ни от звездите.

– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Моят съпруг и синът ми. Андрей ми помага във всичко и без него трудно бих била това, което съм.

Мартин ни радва с успехите си в професионалното си развитие и ни дава поводи за гордост. Родителите ми вече са в незримия свят, но и в новото им битие привързаността ми към тях е огромна и споделена.

– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Ще започна с най-лошите – загубата на първото ми дете, а също и на моите родители, както и на любимата ни южноруска овчарка Мечо. Хубавите са много, най-щастливите са срещата ми с Андрей и раждането на Мартин. Има и други, но те са по-скоро професионални и не са водещи.

– Какво е мястото на любовта в живота ви?
– Огромно. Мога да се похваля, че съм любима жена и обичана майка. Какво по-хубаво от това!

– Притеснявате ли се от старостта?
– Старост ли? Какво е това?! Ако човек обича и е обичан, ако не изпитва злоба и завист, той дълго съхранява своята младост и забравя за годините си. Подсещат го приятели и познати, които го поздравят за рождения му ден. Старостта е състояние на душата, която ако е млада, дълго съхранява физическото тяло. В мен и в Андрей има още много енергия и живец за работа, така че думата „старост“ не се отнася за нас. Колкото повече цели си поставя човек, толкова по-далеч отблъсква периода на нерадостната и безполезна старост.

– Как виждате себе си след 10 или 20 години?
– Като сега, защото днешните ми планове включват и следващите 10 години. Все така обичана, ще работя и ще пиша книгите си, но и ще имам повече време за себе си и за Андрей, ще пътуваме по света и ще се наслаждаваме на успехите си.

– Ако имате възможност за нов живот и за прераждане, с какво бихте избрали да се занимавате, къде да живеете?
– О, със сигурност ще имам, защото така е отредено на всеки от нас. Все още не съм така съвършена, че сама да избирам дали да се преродя във физическо тяло или не. Искам да се преродя в Испания, където с Андрей имаме общо прераждане, естествено отново с него, защото там сме били много щастливи. Ако отново се занимавам с това, което правя сега и ще съм полезна на човечеството и планетата, бих се преродила с огромно желание.

– Любимата марка дрехи?
– Нямам такива и не робувам на марки. С удоволствие нося дрехи от български дизайнери, но в гардероба ми не липсват и тоалети на Роберто Кавали, „Армани“, „Бърбъри“, „Прада“.

– Любим филм?
– Нямам такъв. Не гледам жестоки и агресивни екшъни, но с удоволствие гледам кримки като „Комисар Монталбано“, „Комисар Рекс“, въпреки че епизодите са на възрастта на сина ми, „Убийство по сценарий“.

– “ Любима книга?
– Преди всичко „Милост“ на Дейвид Линдзи. Чела съм ч я повече от 30 пъти и всеки път откривам нещо ново. Всеядна съм на тема книги и чета всичко, дори и да е глупаво за мнозина. Имам всички книги на Нора Робъртс от поредицата й „В смъртта“ защото описва време, което аз съм видяла с прехода си в бъдещето, при това е много близо до истината.

– Любимо ястие?
– Затруднявате ме. Обичам българската кухня и готвя с удоволствие, но понеже питате за любимо ястие, ще изредя няколко – едно никога не е достатъчно: мусака, палачинкова торта – солена или сладка, пиле с ананас, а също и нещо, което съм яла само в Китай – пиле или патица по китайски.

– Любима марка автомобил?
– Нямам такава. Да е удобна, сигурна и практична. Дълги години ползвахме „Фолксваген“ и “Мерцедес“. От началото на декември сме с нова кола – „Шевролет Орландо“, която е явно нашата нова предпочитана
марка.

– Любим парфюм?
– Различни аромати на „Версаче“, „ Живанши“, „Бърбъри“.