В началото на 1953 г. започва един от най-шумните публични политически процеси в СССР, който отеква в цял свят. Процесът става известен като Делото срещу лекарите и е плод на тежката параноя, от която страда диктаторът Сталин. Напълно изненадващо за обществото, едни от най-компетентните и известни съветски медици са обвинени в конспирация за елиминиране на съветското ръководство и за броени дни много от тях губят живота си.

Подготовката за мащабния процес започва още през лятото на 1951 година. През годините Сталин ползва помощта на някои лекари, за да трови висши комунистически функционери, които подозира в заговор срещу него. С времето обаче той започва да се съмнява, че лекуващите го лекари могат да сторят същото и със самия него.

Повод за разследването става откритият от съветската лекарка Лидия Тимашук съмнителен метод при лечението на Андрей Жданов, довел според нея до смъртта му. Действително Жданов е лекуван крайно неправилно, но малката подробност е, че сбърканото му „лечение“ е такова по поръчка на Сталин. По повод поръчковите разкрития на Тимашук още през септември 1952 година са арестувани 37 лекари. След като процесът става публичен, са извършени стотици арести на видни съветски медици. Част от тях са веднага екзекутирани или изпратени в концентрационен лагер, голяма част от арестуваните са с еврейски произход и това поражда вълна на мощен антисемитизъм в съветското общество. По тази линия по делото срещу лекарите оа арестувани бившият главен хирург на Червената армия д-р Борис Шимельович, личният лекар на Сталин Мирон Вовси, световноизвестният кардиолог Яков Етингер, терапевтът Борис Коган и много други.

Разкрилата „заговора“ Лидия Тимашук пък наградена от президиума на Върховния съвет на СССР с Ордена на Ленин „за помощта, оказана на правителството в делото за изобличаване на лекарите-убийци“.

Наред с арестите тече и мощна пропагандна кампания, която засилва настроенията срещу съветските евреи. Това предизвиква широка вълна на преследвания срещу лекари евреи в целия Съветски съюз. Органите на КГБ фабрикуват аналогични дела в различни градове. Лекарите с еврейски произход започват да се боят да ходят на работа, а пациентите се страхуват да се лекуват при тях.

Докато тече Делото срещу лекарите, здравето на Сталин е в критично състояние. През последните си години той страда от тежки поражения на сърдечно-съдовата система, които се задълбочават от нездравословния начин на живот, който води. „Бащата на народите“ работи нощем, а през деня спи, храни се с мазна и люта храна, пие и пуши и по никакъв начин не слуша съветите на личните си лекари. Според различни източници Сталин дава ход на антилекарската акция, след като професорът кардиолог Борис Коган го е посъветвал да си почива повече.

Подозрителният и параноичен диктатор приема лекарския съвет за опит да бъде отстранен и изолиран от делата на държавата.

След като на 3 януари 1953 година вестник „Правда“ обявява началото на Делото срещу лекарите, Сталин практически остава без квалифицирана медицинска помощ. Освен това дори най-близките му хора не могат да говорят с него на тема здравословно състояние.

Диктаторът умира точно 51 дни след началото на лекарския процес. На 1 март 1953 година той получава тежък инсулт. Обкръжението му е толкова наплашено от него, че след инсулта диктаторът е оставен да лежи на пода няколко часа, защото съвсем малко време преди това да се случи е издал забрана на охраната си да го безпокои, без да ги е повикал.

За влошеното здравословно състояние на вожда широката общественост разбира три дни след инсулта. На 4 март 1953 година за пръв път в съветските вестници се появява информация, която изобщо е свързана със здравето на Сталин. До този момент през десетилетното управление на „Бащата на народите“ нито един съветски вестник не си позволява да пише за какъвто и да било негов здравословен проблем. Този

подход формира в масовото съзнание мнението, че вождът никога не боледува и ще бъде вечно със своите поданици.

На 5 март, ден след като хората научават, че има проблеми със здравето, Сталин умира на 74 години.

Точно един месец след смъртта му всичките обвиняеми по делото срещу медиците които били оцелели са освободени. На другия ден този акт е обявен в пресата. Самото дело е закрито на 31 март 1953 година, а на 3 април от Централният комитет на КПСС официално оправдават арестуваните. А пък главният следовател по делото е арестуван, като е обвинен за осъществяването на заговор и бързо е екзекутиран.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: