Артистът Веселин Павлов, известен като Весо Парцала, е един от най-добрите имитатори на Георги Парцалев, Тодор Живков и Цола Драгойчева по времето на соца.

Веселин Павлов - Весо Парцала — Веселин Павлов – Весо Парцала

Заради негов скеч през 1963 г. Парцалев е арестуван от милицията. Тогава от МВР не могат да повярват, че Парцала е имитирал на магнетофонна ролка народния артист. След като истината лъсва, Павлов влиза за три месеца в пандиза. Комикът е известен с аудиокасетите, които се продаваха от началото на демокрацията.

– Господин Павлов, какъв виц бихте разказали за държавата днес?
– Ходих няколко пъти на протестите. Аз имам виц за страната, но все още го пазя. Искам да го разкажа, когато му дойде времето, защото от мен много се краде. Например мога да ви кажа, че Шоуто на Слави е направено от моите вицове и скечове. Затова съм започнал да разказвам други смешки, за да финтирам конкуренцията.

Георги Парцалев викал на приятелите си идиоти

– Не се ли свързахте с Трифонов, за да си потърсите правата?
– Аз го одрусах с 2000 лева по време на формата му „Разсмей Слави“. Тогава той даваше пари за смешки. Така че до някаква степен си отмъстих. За 45 секунди му взех 2 бона. Аз имам парчета, които са ми сигурни и знам, че могат да разсмеят всекиго, но чакам моя звезден момент.

– Вярно ли е, че са ви арестували заради имитации на Георги Парцалев?
– Дa, бях арестуван заради прословутия скеч за съдията. Заради него лежах 3 месеца в Централния затвор в София през 1963 г. Тогава се записах на магнетофонна ролка. Народната власт прибра първо великия Георги Парцалев, защото аз имитирам гласа му. После разбраха, че няма нищо общо със записа. Първо ми беше много ядосан и не искаше да се виждаме, но след това станахме приятели. Те го питали в ареста: „Какво си направил бе, другарю Парцалев?“. Той 100 пъти им казал на милиционерите: „Бе не съм аз бе, едно копеле ме имитира.

Той сам ми е разказвал случая за това как не можел да ги убеди, че на записите съм у аз. Ролките се разпространиха много бързо. Бях отишъл при едни студенти на гости и импровизирах. Говорех на прима виста каквото ми падне. Имаше много цинизми във въпросните ленти, което беше абсурдно за онези години.Студентите се изпокриха, за да не ми озвучават със смях скеча. След като си го слушах после, аз сам си се смеех. Във вица имаше съдия и свидетел.

Кадията говореше като Парцалев, а другият беше прост човек от село и се правеше на луд. Намерих след това няколко приятели, които се смееха, и озвучихме записа ми с техните гласове. След няколко седмици отидох на ГОСТИ при един приятел в Бургас. Онзи ми вика: „Сега ще ти пусна един запис на Парцапев, бяхме на гости него при едни приятели.

Пусна ми моя скеч. Аз го попитах: „Чакай де, това Парцалев ли е?“. Той убедително ми казваше, че е бил свидетел на записа. Беше обаче късно да натопя Парцалев. Трябваше да кажа на милицията, че имам свидетел, който на живо е слушал Георги в Бургас и го е записал на магнетофон. Парцалев ми беше симпатичен. Именно оттам идва и името ми Весо Парцала.

– Оправихте ли отношенията с великия артист след това?
– Разбира се, до последно работихме заедно. Помня го с шофьора си. Парцалев никога не изкара книжка за кола Имаше автомобил, но не можеше да кара. Возеше го шофьор. Един ден бях в Ловеч на участие, а Парцалев обикаляше в същото време със Славка Калчева.района. Шофьорът му обаче беше пил. Тогава милицията му взе и колата, и шофьора. Георги се озова в глупава ситуация, защото не можеше да отиде на участие. В същото време аз също нямах книжка, но имах кола. Дадох му я с шофьора си, защото същата вечер имаше роля в Сатиричния театър. Той ме пита с неговия си глас и диалект: „Да де, ама ти кой знае колко пари ще ми искаш. Всички ми искат, като чуят, че съм Парцалев“. Разбира се, не съм му поискал нищо.

– Кога за последно видяхте Парцалев?
– Последно видях Георги на стадион „Юнак“, който стана дискотека „Индиго“. Тогава ми каза: „Весо, ти си най-любимият ми актьор. Да имитираш тоя глас не е лесно“. Един месец по-късно имах участие в Пазарджик. Там научих за смъртта му. Имах две участия. На първото игpaх c неговия глас, но като разбрах, че е починал, на второто изиграх скечовете с моя си глас. Три години след това не съм го имитирал. Имаше някаква годишнина на цирка и чак тогава, три години след смъртта му, отново заговорих като Парцалев. Настана суматоха, защото хората си мислеха, че само си отварям устата, а Парцалев е жив или са го пуснали на запис.

– Тормозеха ли ви зад решетките за нецензурния скеч, който направихте?
– Не, нямаше нищо нередно. Бях на общ режим.

Ние с Парцалев дори не се познавахме тогава. Запознахме се чак след две години на едно участие в унгарския ресторант в София. Той се запознаваше с хората много интересно. Като видеше някого, когото харесваше, му казваше: „Здравей бе, идиот“. Това за него беше уважение и към приятелите. Нашето запознаване беше много интересно. Той беше седнал с компания в градината на ресторанта. Този, който стоеше срещу него, го познавах. Парцалев се обърна и пита: „Кой е тоз’ бе?“. А моят познат му отговори: „Тоя, дето те имитира“. Георги ме покани, въпреки че му казах, че бързам за репетиции. Седнах до него. Попита ме какво пия. Аз му казах, че обичам мастика. „Дай една на младежа“, провикна се на сервитьора той. Пошегувах се с неговия глас: „И по-бърже, няма да те чакам“. Келнерът се обърна и притеснен отговори: „Да, разбира се, другарю Парцалев“. Стана голям смях на масата.

Покойният Парцалев започна да разказва на компанията: „Тоз’ идиот, може ли да си представите. Направил с моя глас някакви гадни записи. Говорил за членове, за женски гениталии, глупости и заради него ме арестуваха“. След това станахме приятели. Имах участие в едно смолянско село и шофьорът на таксито ми ме пита: „Този, дето правил имитации на Парцалев, излезе ли от затвора?“. Аз си преправих гласа и му казах, че е на свобода и даже се вози в такси извън София, при което таксиджията пребледня. Щяхме да катастрофираме.

– Имитирали ли сте другаря Живков по времето на соца?
– Да, разбира се. Бяха ме викали в едно столично управление на МВР. Тогава трябваше за някакъв банкет да имитирам Парцалев и Петър Слабаков. Един от старшините дойде да ме пита на ушенце дали мога да имитирам Тодор Живков. Аз можех, но не смеех пред милицията по онова време, започнах обаче да правя скеч: „Аз, другарят Тодор Живков, Маруцо, всичко правя правешката“. Всички избухнаха в смях. Не ме издадоха, защото не съм казвал нищо обидно. Те сами се имитираха и правеха шоупредставле-ния по времето на соца. По време на един конгрес излезе Цола Драгой-чева, която започна да декламира: „Аз се радвам толкова много, че другарят Тодор Живков направи за България толкова много неща, особено харесвам тестисите на другаря Живков“. Всички замълчаха, защото ставаше всъщност въпрос за тезиси.

Имитирал съм и нея много пъти – баба Цола – по градовете, но не съм имал проблеми, тъй като тя си мислеше, че сериозно я хвалим

– Кого бихте имитирали днес, ако имахте трибуна?
– Аз имам двама любимци, които мога да имитирам, и искам да ги изиграя пред по-широка публика, но не съм успял все още. Между тях няма нищо общо. Мечтата ми е да направя Николай Ба-реков и Волен Сидеров.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/bWAhYP6dRpA