Само величия с трайна слава изпратиха в последния му път художника Христо Стефанов. Сред дошлите на поклонението в църквата „Св. София“ бяха забелязани социалистическият министър на културата Георги Йорданов, доайенът на художниците Любен Зидаров, проф. Юлиан Вучков, но управници от настоящето или от близкото минало пропуснаха да уважат тъжното събитие. Стефанов издъхна в дома си, в съботата преди коледните празници и преди имения си ден. Творецът живя 82 години, последните 2 от които в борба с рака.

„Моля се чудото да стане и съпругът ми да пребори болестта“, споделя лаконично преди време актрисата Мария Стефанова. Тя понася тежко, но достойно удара от съдбата. Двамата са свързани и лично, и творчески – пловдивският художник е автор на сценографията на нейни постановки от периода й в града под тепетата. Тяхната дъщеря Елена наследява в известен смисъл дарбата на баща си – реализира се като успешен дизайнер в Швейцария. Тя пристигна за погребението от Женева. От предишен брак творецът има още една дъщеря, също художничка.

„Прощаваме се с творец, който приживе вече обитаваше своята легенда – той е един от големите в групата на пловдивските художници още от 60-те години на XX век заедно с Георги Божилов, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Йоан Левиев“, се посочва в некролога, издаден от Съюза на българските художници.

Сред най-крупните постижения на твореца бе мащабното пано в НДК, в което той изрисува лицата на знакови имена от българската история – от древността до… Людмила Живкова.

„Темата беше „Човекът и трудът“ – описва преживелиците си приживе Стефанов. – Аз обаче я преведох по друг начин и за щастие една умна жена – Людмила Живкова, прие моето решение. После почнаха големите неприятности. Дълго време във високите инстанции не бяха наясно кои да бъдат изографисани.

Така на своя глава започнах работа в халето на гара Искър. Междувременно написах писмо до Людмила Живкова с молба да ми се реши въпросът. Не получих отговор. Но продължих да работя. И един ден, вече бях към края, пристигна самата тя. Аз и досега помня, че беше цялата в бяло. А халето беше мръсно и шумно. Казах й: „Другарко Живкова, не ви виждам в това бяло костюмче тука.“ Тя ми отвърна: „Работете си, много добре върви. Разпоредила съм никой да не ви закача. Каквото вие решите. Това е ваше произведение – вие си решавате кого да сложите“.

Впоследствие кръстник на фреската стана моят добър приятел, поетът Петър Караангов. Той й даде името „Огънят“.

 

Окрадоха параклиса му

Със съседи от кооперацията в столичния жк „Изток“ артистичното семейство издигат частен параклис в края на 90-те години. Христо Стефанов лично рисува стенописите в него, признавайки, че изкуството му в голяма степен е повлияно от църковната иконопис.

Малкият храм обаче на няколко пъти е поругаван от крадци. „Първо изчезна един прекрасен свещник, после една чудесна дърворезба. Много ме заболя, защото всичко това бе направено с добро сърце и за всички хора. Не само за нас в кооперацията“, споделя огорчението си приживе творецът.

Борейки се с рака на белите дробове, художникът забавя с 2 години юбилейната си ретроспективна изложба, която смятал да покаже за 80-годишнината си. През май т. г. той все пак намира сили за последната си експозиция – тя се състои в зала „Райко Алексиев“ и се казва „От ателието“. В заглавието има буквализъм: всичките над 100 картини са изнесени от ателието на художника. Повечето от тях са напълно непознати за широката публика, други са излагани много рядко.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: