С тънък шушляков суитчър и клин, преметнала раница на гърба, 18-годишната Бойка има съдба не по-лека от тази на малката Кибритопродавачка. „Какво ще правя на Коледа и Нова година? Наистина не знам“ – казва момичето, което е израснало далеч от родния си дом.

Семейството й е помашко, от Велинград. Едва когато става на 10, Бойка вижда баща си и научава че има петима братя и сестри. Първите си седем години тя е прекарала в дом за изоставени деца в Драгалевци. След това я местят в „Асен Златаров“, около който периодично има тежки скандали, а миналото лято там намериха и деца със СПИН.

Срещата й с близките обаче се оказва още по-мъчителна, отколкото дните в детския дом. „Едно лято баща ми дойде с брат ми Исус да ме вземат – спомня си тя. – Какво обаче изживях, само аз си знам – той се напиваше, биеше ме с пръчка, държеше ни гладни у дома. Веднъж дори ми опря пистолет в челото. Изкарах шест месеца и избягах.“ Следват разправии с полиция и социални работници и Бойка е настанена отново в „Асен Златаров“.

В дома децата я наричат „Бойче“, но от възпитателите си не е чула мила дума. „Бойо“, „гад“, „копеле мръсно“ – това са обръщенията на персонала.

Сега момичето е пълнолетно и е намерило подслон в Социалния младежки център „Св. Константин“. Той е създаден от австрийската организация „Конкордия“, която работи в България от 2008 г. „Тук е далеч по-хубаво от улицата – въздиша Бойка. – Не само защото има храна. Тук не бият и не тормозят.“

Очите на момичето се пълнят със сълзи, когато разказва какво е преживяло в сирашкия дом „Асен Златаров“ – як пердах, тежки шамари и жестоки обиди при най-малкото провинение.

Бойка признава, че като всеки пубер, и тя припалвала цигара, псувала с пълно гърло. В дома имало и други проблемни деца. Пушели по стаите, дишали лепило в тоалетните, а някои бягали от дома, за да просят и проституират по софийските улици. „Макаренковците“ от „Асен Златаров“ знаели само един педагогически похват – бой до посиняване. „Удряха ме с дръжка на метла, налагаха ме с юмруци в гърба, искаха да гасят цигари в мен“ -описва Бойка методите, с които е възпитавана. Методи, на които може само да се възхити средновековната инквизиция.

Бойка отнесла толкова много пердах, че накрая с приятелката й Мария решили да си режат вените. „Купихме си бигчета и се на-рязахме не само по ръцете, но и по врата“ – разказва девойката. С това обаче далеч не успели да разтопят коравите сърца на лелките в дома. „Продължиха да се държат с мен като с бездомно псе“ – обяснява Бойка. С училището тя се разделила завинаги в 4 клас.

„Затъвах все по-дълбоко. Минах и през съда, осъдиха ме, че съм правила бели в дома. Правех всичко това, защото имах нужда от внимание, но никой не се сети да ми каже: „Бойче, как си?“. Само унижение и бой. Пратиха ме и в детски затвор.“

Бойка не издържа и прави отново опит да се самоубие. Тогава е едва на 15 години. След болницата я връщат пак в „Асен Златаров“. И така, докато стане пълнолетна – бой и обиди.

Въпреки цялата преживяна мъка, Бойка вярва, че ще срещне любов и топлина. Първата стъпка за нея е центърът на „Конкордия“. Там поне няма „нито студ, нито глад, нито неволя“, както би казала Малката кибритопродавачка. Доброволци я завели в него. Сега Бойка се е записала на курсове по готварство. Надява се, че ще си намери работа, а защо не и в чужбина.

 

Чиновнички я подкупват с пари

Бойка сигурно е единственото дете на света, което е получило подкуп. Пристигнали в дома три дами, служителки от „Социални дейности“ в столична община. Попитали я дали е вярно, че в дом „Асен Златаров“ я малтретират. Бойка разказала чистосърдечно за пердаха. Накрая една от дамите я помолила да я изпрати до колата. „Уж ме хвана за ръката, а ми пъхна пари. Опитаха се да ме подкупят, за да ми затворят устата и да не разказвам за насилието в дома. Но болката и синините могат ли да се забравят“ – чуди се Бойка.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: